1.Könige 8 | Верен
1Тогава Соломон събра старейшините на Израил и всичките глави на племената, първенците на бащините домове на израилевите синове при цар Соломон в Ерусалим, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион.2И всичките израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.3Дойдоха всичките старейшини на Израил и свещениците вдигнаха ковчега,4и пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане, и всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.5И цар Соломон и цялото израилево общество, което се беше събрало при него и беше с него пред ковчега, жертваха овце и говеда, които поради множеството си не можеха да се пресметнат или изброят.6И свещениците донесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, във вътрешната зала на дома, в Пресвятото място, под крилете на херувимите;7защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и прътовете му.8А прътовете бяха толкова дълги, че краищата на прътовете се виждаха от святото място пред вътрешната зала, а навън не се виждаха. И те са там и до днес.9В ковчега нямаше нищо друго освен двете каменни плочи*, които Мойсей сложи там на Хорив, където ГОСПОД направи завет с израилевите синове, когато те излязоха от египетската земя.10И когато свещениците излязоха от святото място, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом;11и свещениците не можеха да пристъпят да служат заради облака, понеже ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ домст. 10;.12Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.13Построих Ти извисен дом, място, в което да обитаваш до века.14И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание*, а цялото израилево събрание стоеше.15И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза:16От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, но избрах Давид да бъде над народа Ми Израил.17И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.18Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти.19Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти; той ще построи дома за Името Ми.20И ГОСПОД изпълни думата Си, която говори*; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.21И приготвих там място за ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя*.22Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си към небето,23и каза: ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето горе, нито на земята долу има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце,24който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес*.25И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен, както ти си ходил пред Мен.26И сега, Боже Израилев, моля Те, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид, баща ми!27Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих!28Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Теб,29за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал: Там ще бъде Името Ми! – за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място.30И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй на мястото, където обитаваш, в небето; чуй и прости!31Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом,32тогава Ти чуй в небето и подействай, и отсъди за слугите Си, като осъдиш злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му!33Когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат към Теб и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом*,34тогава Ти чуй в небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на бащите им!35Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб; и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш,36тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа си за наследство!37Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато врагът им ги обсади в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има –38каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната на сърцето си и простре ръцете си към този дом,39тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и прости, и подействай, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти познаваш сърцата на всички човешки синове –40за да Ти се боят през всичките дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни!41Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Името Ти –42защото ще чуят за Твоето велико Име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца – когато дойде и се помоли към този дом,43тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти, за да Ти се боят както Твоят народ Израил и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих!44Когато народът Ти излезе на бой срещу врага си по пътя, по който го изпратиш, и се помолят на ГОСПОДА към града, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти,45тогава чуй в небето молитвата им и молбата им и защити правото им!46Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в земята на врага, далечна или близка;47и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат* и отправят молба към Теб в земята на онези, които са ги пленили, и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! –48и ако се обърнат към Теб* с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, и Ти се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и дома, който построих за Името Ти,49тогава чуй в небето, в мястото, където обитаваш, молитвата им и молбата им и защити правото им;50и прости на народа Си, каквото са съгрешили против Теб, и всичките им престъпления, с които са престъпили против Теб, и им дай да намерят милост пред онези, които са ги пленили, за да се смилят над тях,51защото са Твой народ и Твое наследство, което си извел от Египет, отсред желязната пещ!52И нека очите Ти бъдат отворени за молбата на слугата Ти и за молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват,53защото Ти си ги отделил от всичките народи на земята за Свое наследство, както си говорил чрез слугата Си Мойсей, когато си извел бащите ни от Египет, Господи БОЖЕ!54И когато Соломон свърши да принася цялата тази молитва и молба към ГОСПОДА, той стана отпред ГОСПОДНИЯ олтар, където беше коленичил с ръцете си разтворени към небето.55И той застана и благослови с висок глас цялото израилево събрание*, и каза:56Благословен да бъде ГОСПОД, който даде спокойствие на народа Си Израил, според всичко, което беше обещал. Нито една дума не пропадна от всичките Му добри думи, които говори чрез слугата Си Мойсей.57ГОСПОД, нашият Бог, да бъде с нас, както е бил с бащите ни, да не ни остави и да не ни отхвърли,58за да наклони сърцата ни към Себе Си, за да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите Му и наредбите Му, и правилата Му, които е заповядал на бащите ни!59И тези мои думи, с които отправих молба пред ГОСПОДА, нека бъдат близо до ГОСПОДА, нашия Бог, ден и нощ, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според нуждата за всеки ден,60за да познаят всичките народи на земята, че ГОСПОД е Бог и няма друг!61Затова нека сърцата ви бъдат неразделени към ГОСПОДА, нашия Бог, да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както е днес.62Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред ГОСПОДА.63И Соломон принесе за примирителна жертва, която пожертва на ГОСПОДА, двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всичките израилеви синове посветиха ГОСПОДНИЯ дом.64В същия ден царят освети средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом, защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който беше пред ГОСПОДА, беше прекалено малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви.65И в онова време Соломон и целият Израил с него, голямо събрание, от прохода на Емат до египетския поток, направиха празника на колибите пред ГОСПОДА, нашия Бог, за седем дни и още седем дни, общо четиринадесет дни.66На осмия ден разпусна народа и те благословиха царя и си отидоха в шатрите си радостни и с весело сърце заради цялото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.
New International Reader’s Version
The ark is brought to the temple
1Then King Solomon sent for the elders of Israel. He told them to come to him in Jerusalem. They included all the leaders of the tribes. They also included the chiefs of the families of Israel. Solomon wanted them to bring up the ark of the LORD’s covenant from Zion. Zion was the City of David.2All the Israelites came together to where King Solomon was. It was at the time of the Feast of Booths. The feast was held in the month of Ethanim. That’s the seventh month.3All the elders of Israel arrived. Then the priests picked up the ark and carried it.4They brought up the ark of the LORD. They also brought up the tent of meeting and all the sacred things in the tent. The priests and Levites carried everything up.5The entire community of Israel had gathered around King Solomon. All of them were in front of the ark. They sacrificed huge numbers of sheep and cattle. There were so many animals that they couldn’t be recorded. In fact, they couldn’t even be counted.6The priests brought the ark of the LORD’s covenant law to its place in the Most Holy Room of the temple. They put it under the wings of the cherubim.7Their wings were spread out over the place where the ark was. They covered the ark. They also covered the poles used to carry it.8The poles were very long. Their ends could be seen from the Holy Room in front of the Most Holy Room. But they couldn’t be seen from outside the Holy Room. They are still there to this day.9There wasn’t anything in the ark except the two stone tablets. Moses had placed them in it at Mount Horeb. That’s where the LORD had made a covenant with the Israelites. He made it after they came out of Egypt.10The priests left the Holy Room. Then the cloud filled the temple of the LORD.11The priests couldn’t do their work because of it. That’s because the glory of the LORD filled his temple.12Then Solomon said, ‘LORD, you have said you would live in a dark cloud.13As you can see, I’ve built a beautiful temple for you. You can live in it for ever.’14The whole community of Israel was standing there. The king turned round and gave them his blessing.15Then he said, ‘I praise the LORD. He is the God of Israel. With his own mouth he made a promise to my father David. With his own powerful hand he made it come true. He said,16“I brought my people Israel out of Egypt. Ever since, I haven’t chosen a city in any tribe of Israel where a temple could be built for my Name. But I have chosen David to rule over my people Israel.”17‘With all his heart my father David wanted to build a temple. He wanted to do it so the LORD could put his Name there. The LORD is the God of Israel.18But the LORD spoke to my father David. He said, “With all your heart you wanted to build a temple for my Name. It is good that you wanted to do that.19But you will not build the temple. Instead, your son will build the temple for my Name. He is your own flesh and blood.”20‘The LORD has kept the promise he made. I’ve become the next king after my father David. Now I’m sitting on the throne of Israel. That’s exactly what the LORD promised would happen. I’ve built the temple where the LORD will put his Name. He is the God of Israel.21I’ve provided a place for the ark there. The tablets of the LORD’s covenant law are inside it. He made that covenant with our people of long ago. He made it when he brought them out of Egypt.’
Solomon prays to set the temple apart to the Lord
22Then Solomon stood in front of the LORD’s altar. He stood in front of the whole community of Israel. He spread out his hands towards heaven.23He said, ‘LORD, you are the God of Israel. There is no God like you in heaven above or on earth below. You keep the covenant you made with us. You show us your love. You do that when we follow you with all our hearts.24You have kept your promise to my father David. He was your servant. With your mouth you made a promise. With your powerful hand you have made it come true. And today we can see it.25‘LORD, you are the God of Israel. Keep the promises you made to my father David. Do it for him. He was your servant. Here is what you said to him. “A son from your family line will sit before me on the throne of Israel. This will always be true if your children after you are careful in everything they do. They must live in my sight faithfully the way you have lived.”26God of Israel, let your promise to my father David come true.27‘But will you really live on earth? After all, the heavens can’t hold you. In fact, even the highest heavens can’t hold you. So this temple I’ve built certainly can’t hold you!28But please pay attention to my prayer. LORD my God, be ready to help me as I make my appeal to you. Listen to my cry for help. Hear the prayer I’m praying to you today.29Let your eyes look towards this temple night and day. You said, “I will put my Name there.” So please listen to the prayer I’m praying towards this place.30Hear me when I ask you to help us. Listen to your people Israel when they pray towards this place. Listen to us from heaven. It’s the place where you live. When you hear us, forgive us.31‘Suppose someone does something wrong to their neighbour. And the person who has done something wrong is required to give their word. They must tell the truth about what they have done. They must come and do it in front of your altar in this temple.32When they do, listen to them from heaven. Take action. Judge between the person and their neighbour. Punish the guilty one. Do to that person what they have done to their neighbour. Deal with the one who isn’t guilty in a way that shows they are free from blame. That will prove they aren’t guilty.33‘Suppose your people Israel have lost the battle against their enemies. And suppose they’ve sinned against you. But they turn back to you and praise your name. They pray to you in this temple. And they ask you to help them.34Then listen to them from heaven. Forgive the sin of your people Israel. Bring them back to the land you gave to their people who lived long ago.35‘Suppose your people have sinned against you. And because of that, the sky is closed up and there isn’t any rain. But your people pray towards this place. They praise you by admitting they’ve sinned. And they turn away from their sin because you have made them suffer.36Then listen to them from heaven. Forgive the sin of your people Israel. Teach them the right way to live. Send rain on the land you gave them as their share.37‘Suppose there isn’t enough food in the land. And a plague strikes the land. The hot winds completely dry up our crops. Or locusts or grasshoppers come and eat them up. Or an enemy surrounds one of our cities and gets ready to attack it. Or trouble or disease comes.38But suppose one of your people prays to you. They ask you to help them. They are aware of how much their own heart is suffering. And they spread out their hands towards this temple to pray.39Then listen to them from heaven. It’s the place where you live. Forgive them. Take action. Deal with everyone in keeping with everything they do. You know their hearts. In fact, you are the only one who knows every human heart.40Your people will have respect for you. They will respect you as long as they are in the land you gave our people long ago.41‘Suppose there are outsiders who don’t belong to your people Israel. And they have come from a land far away. They’ve come because they’ve heard about your name.42When they get here, they will find out even more about your great name. They’ll hear about how you reached out your mighty hand and powerful arm. So they’ll come and pray towards this temple.43Then listen to them from heaven. It’s the place where you live. Do what those outsiders ask you to do. Then all the nations on earth will know you. They will have respect for you. They’ll respect you just as your own people Israel do. They’ll know that your Name is in this house I’ve built.44‘Suppose your people go to war against their enemies. It doesn’t matter where you send them. And suppose they pray to you towards the city you have chosen. They pray towards the temple I’ve built for your Name.45Then listen to them from heaven. Listen to their prayer for your help. Stand up for them.46‘Suppose your people sin against you. After all, there isn’t anyone who doesn’t sin. And suppose you get angry with them. You hand them over to their enemies. They take them as prisoners to their own lands. It doesn’t matter whether those lands are near or far away.47But suppose your people change their ways in the land where they are held as prisoners. They turn away from their sins. They beg you to help them in the land of those who won the battle over them. They say, “We have sinned. We’ve done what is wrong. We’ve done what is evil.”48And they turn back to you with all their heart and soul. Suppose it happens in the land of their enemies who took them away as prisoners. There they pray to you towards the land you gave their people long ago. They pray towards the city you have chosen. And they pray towards the temple I’ve built for your Name.49Then listen to them from heaven. It’s the place where you live. Listen to their prayer. Listen to them when they ask you to help them. Stand up for them.50Your people have sinned against you. Please forgive them. Forgive them for all the wrong things they’ve done against you. And make those who won the battle over them show mercy to them.51After all, they are your people. They belong to you. You brought them out of Egypt. You brought them out of that furnace that melts iron down and makes it pure.52‘Let your eyes be open to me when I ask you to help us. Let them be open to your people Israel when they ask you to help them. Pay attention to them every time they cry out to you.53After all, you chose them out of all the nations in the world. You made them your very own people. You did it just as you had announced through your servant Moses. That’s when you brought out of Egypt our people of long ago. You are our LORD and King.’54Solomon finished praying. He finished asking the LORD to help his people. Then he got up from in front of the LORD’s altar. He had been down on his knees with his hands spread out towards heaven.55He stood in front of the whole community of Israel. He blessed them with a loud voice. He said,56‘I praise the LORD. He has given peace and rest to his people Israel. That’s exactly what he promised to do. He gave his people good promises through his servant Moses. Every single word of those promises has come true.57May the LORD our God be with us, just as he was with our people who lived long ago. May he never leave us. May he never desert us.58May he turn our hearts to him. Then we will live the way he wants us to. We’ll obey the commands, rules and directions he gave our people of long ago.59I’ve prayed these words to the LORD our God. May he keep them close to him day and night. May he stand up for me. May he also stand up for his people Israel. May he give us what we need every day.60Then all the nations on earth will know that the LORD is God. They’ll know that there isn’t any other god.61And may you commit your lives completely to the LORD our God. May you live by his rules. May you obey his commands. May you always do as you are doing now.’
The temple is set apart to the Lord
62Then the king and the whole community of Israel offered sacrifices to the LORD.63Solomon sacrificed friendship offerings to the LORD. He sacrificed 22,000 oxen. He also sacrificed 120,000 sheep and goats. So the king and the whole community set the temple of the LORD apart to him.64On that same day the king set the middle area of the courtyard apart to the LORD. It was in front of the LORD’s temple. There Solomon sacrificed burnt offerings and grain offerings. He also sacrificed the fat of the friendship offerings there. He did it there because the bronze altar that stood in front of the LORD was too small. It wasn’t big enough to hold all the burnt offerings, the grain offerings and the fat of the friendship offerings.65At that time Solomon celebrated the Feast of Booths. The whole community of Israel was with him. It was a huge crowd. People came from as far away as Lebo Hamath and the Wadi of Egypt. For seven days they celebrated in front of the LORD our God. The feast continued for seven more days. That made a total of 14 days.66On the following day Solomon sent the people away. They asked the LORD to bless the king. Then they went home. The people were glad. Their hearts were full of joy. That’s because the LORD had done so many good things for his servant David and his people Israel.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.