2.Samuel 23 | Верен New International Reader’s Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
2.Samuel 23 | Верен
1 А това са последните думи на Давид: Давид, синът на Есей, заяви; и мъжът, който бе издигнат нависоко, помазаникът на Бога на Яков и сладкият псалмист на Израил заяви: 2 Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми. 3 Израилевият Бог каза, Израилевата Скала ми говори: Който владее праведно над хората, който владее в страх от Бога, 4 ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето изгрява, безоблачно утро – от блясъка му след дъжда никне зеленина от земята. 5 Наистина, не е ли такъв домът ми пред Бога? Той е направил с мен вечен завет, подреден във всичко и сигурен. Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание – няма ли да го направи да расте? 6 Но злите всички са като изхвърлени тръни, защото не се хващат с ръка, 7 а човекът, който ги докосва, се въоръжава с желязо и дръжка на копие; и те ще бъдат напълно изгорени с огън на мястото си. 8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-Васевет, главен военачалник; той е Адинон, есонецът, който уби осемстотин мъже в един бой. 9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на Ахоих, един от тримата силни мъже с Давид. Когато те предизвикаха някои от филистимците, които бяха събрани там за бой, и израилевите мъже се оттеглиха, 10 той стана и избиваше филистимците, докато ръката му се изтощи и ръката му залепна за меча. И ГОСПОД извърши голямо избавление в онзи ден. А народът се върна след него само за да ограби убитите. 11 А след него беше Сама, син на арареца Агий. Филистимците се бяха събрали в един полк, а там имаше една нива, пълна с леща; и народът побягна от филистимците. 12 Тогава той застана в средата на нивата и защити, и разби филистимците. И ГОСПОД извърши голямо избавление. 13 И трима от тридесетте началници слязоха и дойдоха при Давид при пещерата Одолам по време на жетвата. А един филистимски полк се беше разположил на стан в долината Рафаим. 14 Тогава Давид беше в крепостта, а гарнизонът на филистимците беше тогава във Витлеем. 15 И Давид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемския кладенецст. 14;, който е при портата! 16 Тогава тримата силни мъже направиха пробив във филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и я донесоха на Давид. Но той не пожела да я изпие, а я изля на ГОСПОДА. 17 И каза: Далеч от мен, ГОСПОДИ, да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже. 18 И Ависей, братът на Йоав, син на Саруя, беше главният от тримата. Той вдигна копието си срещу триста души и ги уби, и беше именит между тримата. 19 Не беше ли той най-почитаният от тримата? Затова им стана началник; но не достигна трима. 20 И Ваная, син на Йодая, син на един храбър мъж, велик на дела, от Кавсеил. Той уби двамата лъвовидни мъже от Моав. Той също слезе и уби лъва в рова в един снежен ден. 21 Той уби и един египтянин, внушителен мъж. Египтянинът имаше копие в ръката си, но той слезе при него с тояга, изтръгна копието от ръката на египтянина и го уби със собственото му копие. 22 Тези неща извърши Ваная, синът на Йодая, и беше именит между тримата силни мъже. 23 Той беше почитан повече от тридесетте, но не достигна трима. И Давид го постави в близкото си обкръжение. 24 Асаил, братът на Йоав, беше между тридесетте, и Елханан, синът на Додо от Витлеем, 25 ародецът Сама, ародецът Елика, 26 фалетецът Хелис, Ирас, синът на текоеца Екис, 27 анатотецът Авиезер, кусатецът Мевунай, 28 ахоаецът Салмон, нетофатецът Маарай, 29 Хелев, синът на нетофатеца Ваана, Итай, синът на Ривай от Гавая на вениаминовите синове, 30 пиратонецът Ваная, Идай от потоците на Гаас, 31 аравецът Ави-Алвон, вауримецът Азмавет, 32 саалвонецът Елиава, синовете на Ясон, Йонатан, 33 арарецът Сама, Ахиам, синът на арареца Сарар, 34 Елифелет, синът на Аасве, синът на маахатеца, Елиам, синът на гилонеца Ахитофел, 35 кармилецът Есрай, аравецът Фаарай, 36 Игал, синът на Натан от Сова, гадецът Ваний, 37 амонецът Силек, виротецът Нахарай, оръженосецът на Йоав, сина на Саруя, 38 етерецът Ирас, етерецът Гарив, 39 хетеецът Урия; всичко тридесет и седем.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

New International Reader’s Version

David’s last words

1 Here are David’s last words. He said, ‘I am David, the son of Jesse. God has given me a message. The Most High God has greatly honoured me. The God of Jacob anointed me as king. I am the hero of Israel’s songs. 2 ‘The Spirit of the LORD spoke through me. I spoke his word with my tongue. 3 The God of Israel spoke. The Rock of Israel said to me, “A king must rule over people in a way that is right. He must have respect for God when he rules. 4 Then he will be like the light of morning at sunrise when there aren’t any clouds. He will be like the bright sun after rain that makes grass grow on the earth.” 5 ‘Suppose my royal family was not right with God. Then he would not have made a covenant with me that will last for ever. Every part of it was well prepared and made secure. Then God would not have saved me completely or given me everything I longed for. 6 But evil people are like thorns that are thrown away. You can’t pick them up with your hands. 7 Even if you touch them, you must use an iron tool or a spear. Thorns are burned up right where they are.’

David’s mighty warriors

8 Here are the names of David’s mighty warriors. Josheb-Basshebeth was chief of the three mighty warriors. He was a Tahkemonite. He used his spear against 800 men. He killed all of them at one time. 9 Next to him was Eleazar. He was one of the three mighty warriors. He was the son of Dodai, the Ahohite. Eleazar was with David at Pas Dammim. That’s where Israel’s army made fun of the Philistines who were gathered there for battle. Then the Israelites pulled back. 10 But Eleazar stayed right where he was. He struck down the Philistines until his hand grew tired. But he still held on to his sword. The LORD helped him win a great battle that day. The troops returned to Eleazar. They came back to him only to take what they wanted from the dead bodies. 11 Next to him was Shammah, the son of Agee. Shammah was a Hararite. The Philistines gathered together at a place where there was a field full of lentils. Israel’s troops ran away from the Philistines. 12 But Shammah took his stand in the middle of the field. He didn’t let the Philistines capture it. He struck them down. The LORD helped him win a great battle. 13 David was at the cave of Adullam. During harvest time, three of the 30 chief warriors came down to him there. A group of Philistines was camped in the Valley of Rephaim. 14 At that time David was in his usual place of safety. Some Philistine troops were stationed at Bethlehem. 15 David longed for a drink of water. He said, ‘I wish someone would get me water from the well near the gate of Bethlehem.’ 16 So the three mighty warriors fought their way past the Philistine guards. They got some water from the well near the gate of Bethlehem. They took the water back to David. But David refused to drink it. Instead, he poured it out as a drink offering to the LORD. 17 ‘LORD, I would never drink that water!’ David said. ‘It stands for the blood of these men. They put their lives in danger by going to Bethlehem to get it.’ So David wouldn’t drink it. Those were some of the brave things the three mighty warriors did. 18 Abishai was chief over the three mighty warriors. He was the brother of Joab, the son of Zeruiah. He used his spear against 300 men. He killed all of them. So he became as famous as the three mighty warriors were. 19 In fact, he was even more honoured than the three mighty warriors. He became their commander. But he wasn’t included among them. 20 Benaiah was a great hero from Kabzeel. He was the son of Jehoiada. Benaiah did many brave things. He struck down two of Moab’s best warriors. He also went down into a pit on a snowy day. He killed a lion there. 21 And he struck down a huge Egyptian. The Egyptian was holding a spear. Benaiah went out to fight against him with a club. He grabbed the spear out of the Egyptian’s hand. Then he killed him with it. 22 Those were some of the brave things Benaiah, the son of Jehoiada, did. He too was as famous as the three mighty warriors were. 23 He was honoured more than any of the thirty chief warriors. But he wasn’t included among the three mighty warriors. David put him in charge of his own personal guards. 24 Here is a list of David’s men who were among the thirty chief warriors. Asahel, the brother of Joab Elhanan, the son of Dodo, from Bethlehem 25 Shammah, the Harodite Elika, the Harodite 26 Helez, the Paltite Ira, the son of Ikkesh, from Tekoa 27 Abiezer from Anathoth Sibbekai, the Hushathite 28 Zalmon, the Ahohite Maharai from Netophah 29 Heled, the son of Baanah, from Netophah Ithai, the son of Ribai, from Gibeah in Benjamin 30 Benaiah from Pirathon Hiddai from the valleys of Gaash 31 Abi-Albon, the Arbathite Azmaveth, the Barhumite 32 Eliahba, the Shaalbonite the sons of Jashen Jonathan, 33 the son of Shammah, the Hararite Ahiam, the son of Sharar, the Hararite 34 Eliphelet, the son of Ahasbai, the Maakathite Eliam, the son of Ahithophel, from Giloh 35 Hezro from Carmel Paarai, the Arbite 36 Igal, the son of Nathan, from Zobah the son of Hagri 37 Zelek from Ammon Naharai from Beeroth, who carried the armour of Joab, the son of Zeruiah 38 Ira, the Ithrite Gareb, the Ithrite 39 and Uriah, the Hittite The total number of men was 37.