Psalm 74 | Верен

1 Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти? 2 Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал. 3 Издигни стъпките Си към постоянните развалини – врагът е развалил всичко в светилището. 4 Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа. 5 Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора. 6 И сега те трошат всичките ѝ изваяни произведения с брадви и чукове. 7 Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята. 8 Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята. 9 Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това. 10 Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти? 11 Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край! 12 А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята. 13 Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите, 14 Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в моретоили: на народа, на обитателите на пустинята. 15 Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки. 16 Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето. 17 Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима. 18 Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име. 19 Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи! 20 Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието. 21 Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име! 22 Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те хули всеки ден. 23 Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

New International Reader’s Version

A maskil of Asaph.

1 God, why have you turned your back on us for so long? Why are you so angry with us? We are your very own sheep. 2 Remember the nation that you chose as your own so long ago. Remember that you set us free from slavery to be your very own people. Remember Mount Zion, where you lived. 3 Walk through this place that has been torn down beyond repair. See how completely your enemies have destroyed the temple! 4 In the place where you used to meet with us, your enemies have shouted, ‘We’ve won the battle!’ They have set up their flags to show they have beaten us. 5 They acted like people cutting down a forest with axes. 6 They smashed all the beautiful wooden walls with their axes and hatchets. 7 They burned your temple to the ground. They polluted the place where your Name is. 8 They had said in their hearts, ‘We will crush them completely!’ They burned every place where you were worshipped in the land. 9 We don’t get signs from God anymore. There aren’t any prophets left. None of us knows how long that will last. 10 God, how long will your enemies make fun of you? Will they attack you with their words for ever? 11 Why don’t you help us? Why do you hold back your power? Use your strong power to destroy your enemies! 12 God, you have been my king for a long time. You are the only God who can save anyone on earth. 13 You parted the waters of the Red Sea by your power. You broke the heads of that sea monster in Egypt. 14 You crushed the heads of the sea monster Leviathan. You fed it to the creatures of the desert. 15 You opened up streams and springs. You dried up rivers that flow all year long. 16 You rule over the day and the night. You created the sun and the moon. 17 You decided where the borders of the earth would be. You made both summer and winter. 18 LORD, remember how your enemies have made fun of you. Remember how foolish people have attacked you with their words. 19 Don’t hand over Israel, your dove, to those wild animals. Don’t forget your suffering people for ever. 20 Honour the covenant you made with us. Horrible things are happening in every dark corner of the land. 21 Don’t let your suffering people be put to shame. May those who are poor and needy praise you. 22 God, rise up. Stand up for your cause. Remember how foolish people make fun of you all day long. 23 Pay close attention to the shouts of your enemies. The trouble they cause never stops.

Psalm 74 | Верен New International Reader’s Version

A maskil of Asaph.