Psalm 142 | Верен

1 Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. 2 Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него. 3 Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех. 4 Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми. 5 Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите. 6 Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен. 7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

New International Reader’s Version

A prayer of David when he was in the cave. A maskil.

1 I call out to the LORD. I pray to him for mercy. 2 I pour out my problem to him. I tell him about my trouble. 3 When I grow weak, you are watching over my life. In the path where I walk, people have hidden a trap to catch me. 4 Look and see that no one is on my right side to help me. No one is concerned about me. I have no place of safety. No one cares whether I live or die. 5 LORD, I cry out to you. I say, ‘You are my place of safety. You are everything I need in this life.’ 6 Listen to my cry. I am in great need. Save me from those who are chasing me. They are too strong for me. 7 My troubles are like a prison. Set me free so I can praise your name. Then those who do what is right will gather around me because you have been good to me.

Psalm 142 | Верен New International Reader’s Version

A prayer of David when he was in the cave. A maskil.