Jesaja 17 | Верен

1 Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. 2 Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши. 3 И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството – от Дамаск, и остатъкът – от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата. 4 И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее. 5 И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим. 6 Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог. 7 В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев. 8 Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето. 9 В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош. 10 Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки. 11 В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал. 12 Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите – като бушуване на мощни води бушуват! 13 Народите бушуват като бушуването на големи води – Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. 14 Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват.

New International Reader’s Version

Prophecies against Damascus and Israel

1 Here is a prophecy against Damascus that the LORD gave me. He said, ‘Damascus will not be a city anymore. Instead, all its buildings will be knocked down. 2 The cities of Aroer will be deserted. They will be left to the flocks that lie down there. No one will make them afraid. 3 Ephraim’s people will no longer have cities with high walls around them. Royal power will disappear from Damascus. Those who are left alive in Aram will be like the glory of the people of Israel,’ announces the LORD who rules over all. 4 ‘In days to come, the glory of Jacob’s people will fade. Their strength will get weaker and weaker. 5 It will be as when workers cut and gather corn in the Valley of Rephaim. They gather up stalks in their arms. Only a few ears of corn are left. 6 In the same way, only a few people will be left alive. It will be as when workers knock olives off the trees. Only two or three olives are left on the highest branches. Four or five at most are left on the limbs that produce fruit,’ announces the LORD, the God of Israel. 7 In days to come, people will look to their Maker for help. They will turn their eyes to the Holy One of Israel. 8 They won’t trust in the altars they made with their own hands. They won’t pay any attention to the poles they used to worship the female god named Asherah. And they won’t depend on the incense altars they made with their own fingers. 9 At that time the strong cities in Israel will be deserted. They will be as they were when the Israelites drove the Canaanites away. They will be like places that are taken over by bushes and weeds. The whole land will become dry and empty. 10 Israel, you have forgotten God, who saves you. You have not remembered the Rock, who keeps you safe. You might set out the finest plants. You might plant vines from other lands. 11 The plants might start to grow on the day you set them out. The vines might begin to bud on the morning you plant them. But even if they do, there won’t be any harvest. Instead, there will be disease and pain that won’t go away. 12 How terrible it will be for the nations that attack us! The noise of their armies is like the sound of the ocean. How terrible it will be for the nations who fight against us! They are as loud as huge waves crashing on the shore. 13 They sound like the roar of rushing waters. But when the LORD speaks out against them, they run far away. The wind blows them away like straw on the hills. A strong wind drives them along like tumbleweeds. 14 In the evening, the nations terrify us. But before morning comes, they are gone. That’s what happens to those who steal our goods. That’s what happens to those who take what belongs to us.

Jesaja 17 | Верен New International Reader’s Version

Prophecies against Damascus and Israel