2.Mose 14 | Верен

1 Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 2 Заповядай на израилевите синове да се върнат и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигдол и морето. Срещу Веелсефон да се разположите на стан близо до морето. 3 И фараонът ще каже за израилевите синове: Те са се заблудили в земята, пустинята ги е затворила. 4 И Аз ще закоравя сърцето на фараона и той ще се спусне да ги гони, но Аз ще се прославя над фараона и над цялата му войска и египтяните ще познаят, че Аз съм ГОСПОД. И израилевите синове направиха така. 5 А когато се извести на египетския цар, че народът е побягнал, сърцето на фараона и на слугите му се обърна срещу народа и те казаха: Какво направихме ние, че пуснахме Израил да не ни работи вече? 6 И фараонът впрегна колесницата си и събра народа си при себе си. 7 Взе и шестстотин избрани колесници и всичките египетски колесници с началници над всяка. 8 И ГОСПОД закорави сърцето на фараона, египетския цар, така че той подгони израилевите синове. А израилевите синове бяха излезли с издигната ръка. 9 И египтяните се спуснаха след тях – всичките коне и колесници на фараона, конниците му и войската му – и ги настигнаха, когато бяха разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. 10 А когато фараонът се приближи, израилевите синове повдигнаха очи и ето, египтяните идваха след тях. И израилевите синове се уплашиха много и извикаха към ГОСПОДА. 11 И казаха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни направи това и ни изведе от Египет? 12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като говорихме: Остави ни, нека работим на египтяните? Защото по-добре щеше да ни бъде да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята! 13 А Мойсей каза на народа: Не се бойте, стойте и гледайте спасението на ГОСПОДА, което Той ще извърши за вас днес, защото, колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. 14 ГОСПОД ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. 15 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Защо викаш към Мен? Кажи на израилевите синове да тръгнат. 16 А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, и го раздели и израилевите синове ще преминат през морето по сухо. 17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните и те ще влязат след тях; и ще се прославя над фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 И египтяните ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му. 19 Тогава Божият Ангел, който вървеше пред израилевото войнство, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб се вдигна отпред тях и застана зад тях, 20 и дойде между египетското войнство и израилевото войнство; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ. 21 И така, Мойсей простря ръката си над морето. И ГОСПОД направи да се оттегля морето цялата онази нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша, и водите се раздвоиха. 22 Така израилевите синове влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях стена от дясната и от лявата им страна. 23 А египтяните ги подгониха и влязоха след тях сред морето, всичките коне на фараона, колесниците му и конниците му. 24 Но в утринната стража ГОСПОД погледна от огнения и облачния стълб към египетското войнство и смути войнството на египтяните. 25 Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото ГОСПОД воюва за тяхст. 14; против египтяните! 26 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. 27 И така, Мойсей простря ръката си над морето. И около зори морето се върна на мястото си и египтяните бягаха пред него. И ГОСПОД потопи египтяните сред морето. 28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата войска на фараона, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един от тях. 29 А израилевите синове минаха посред морето по сухо и водите бяха за тях стена от дясната и от лявата им страна. 30 Така в онзи ден ГОСПОД спаси Израил от ръката на египтяните и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. 31 Израил видя великото дело, което ГОСПОД извърши над египтяните, и народът се убоя от ГОСПОДА и повярва в ГОСПОДА и в слугата Му Мойсей.

New International Reader’s Version

1 Then the LORD spoke to Moses. 2 He said, ‘Tell the people of Israel to turn back. Let them camp near Pi Hahiroth between Migdol and the Red Sea. They must camp by the sea, opposite Baal Zephon. 3 Pharaoh will think, “The Israelites are wandering around the land. They don’t know which way to go. The desert is all around them.” 4 I will make Pharaoh stubborn. He will chase them. But I will gain glory for myself because of what will happen to Pharaoh and his whole army. And the Egyptians will know that I am the LORD.’ So the Israelites camped by the Red Sea. 5 The king of Egypt was told that the people had escaped. Then Pharaoh and his officials changed their minds about them. They said, ‘What have we done? We’ve let the people of Israel go! We’ve lost our slaves and all the work they used to do for us!’ 6 So he had his chariot made ready. He took his army with him. 7 He took 600 of the best chariots in Egypt. He also took along all the other chariots. Officers were in charge of all of them. 8 The LORD made Pharaoh, the king of Egypt, stubborn. So he chased the Israelites as they were marching out boldly. 9 The Egyptians went after the Israelites. All Pharaoh’s horses and chariots and horsemen and troops chased them. They caught up with the Israelites as they camped by the sea. The Israelites were near Pi Hahiroth, opposite Baal Zephon. 10 As Pharaoh approached, the Israelites looked back. There were the Egyptians marching after them! The Israelites were terrified. They cried out to the LORD. 11 They said to Moses, ‘Why did you bring us to the desert to die? Weren’t there any graves in Egypt? What have you done to us by bringing us out of Egypt? 12 We told you in Egypt, “Leave us alone. Let us serve the Egyptians.” It would have been better for us to serve the Egyptians than to die here in the desert!’ 13 Moses answered the people. He said, ‘Don’t be afraid. Stand firm. You will see how the LORD will save you today. Do you see those Egyptians? You will never see them again. 14 The LORD will fight for you. Just be still.’ 15 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Why are you crying out to me? Tell the people of Israel to move on. 16 Hold out your walking stick. Reach out your hand over the Red Sea to divide the water. Then the people can go through the sea on dry ground. 17 I will make the Egyptians stubborn. They will go in after the Israelites. I will gain glory for myself because of what will happen to Pharaoh, his army, chariots and horsemen. 18 The Egyptians will know that I am the LORD. I will gain glory because of what will happen to Pharaoh, his chariots and his horsemen.’ 19 The angel of God had been travelling in front of Israel’s army. Now he moved back and went behind them. The pillar of cloud also moved away from in front of them. Now it stood behind them. 20 It came between the armies of Egypt and Israel. All through the night the cloud brought darkness to one side and light to the other. Neither army went near the other all night long. 21 Then Moses reached out his hand over the Red Sea. All that night the LORD pushed the sea back with a strong east wind. He turned the sea into dry land. The waters were divided. 22 The people of Israel went through the sea on dry ground. There was a wall of water on their right side and on their left. 23 The Egyptians chased them. All Pharaoh’s horses and chariots and horsemen followed them into the sea. 24 Near the end of the night the LORD looked down from the pillar of fire and cloud. He saw the Egyptian army and threw it into a panic. 25 He jammed the wheels of their chariots. That made the chariots hard to drive. The Egyptians said, ‘Let’s get away from the Israelites! The LORD is fighting for Israel against Egypt.’ 26 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Reach out your hand over the sea. The waters will flow back over the Egyptians and their chariots and horsemen.’ 27 So Moses reached out his hand over the sea. At sunrise the sea went back to its place. The Egyptians tried to run away from the sea. But the LORD swept them into it. 28 The water flowed back and covered the chariots and horsemen. It covered the entire army of Pharaoh that had followed the people of Israel into the sea. Not one of the Egyptians was left. 29 But the Israelites went through the sea on dry ground. There was a wall of water on their right side and on their left. 30 That day the LORD saved Israel from the power of Egypt. The Israelites saw the Egyptians lying dead on the shore. 31 The Israelites saw the amazing power the LORD showed against the Egyptians. So the Israelites had great respect for the LORD and put their trust in him. They also put their trust in his servant Moses.

2.Mose 14 | Верен New International Reader’s Version