Apostelgeschichte 27 | Верен
1И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.2И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.3На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.4И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.5И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.7И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон.8И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.9Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:10Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.12И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.13И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.14Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,15и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.16И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;17и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.18И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.19А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.20И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.21А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.22Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;23защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:24Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб*.25Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.26Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.27А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.28И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.29И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.30А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,31Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.32Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.33А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.34Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.35И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.36Тогава всички се ободриха и също ядоха.37И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.38И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.39И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.40И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.41Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.42И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.43Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,44а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушатаст. 24;.
New International Reader’s Version
Paul sails for Rome
1It was decided that we would sail for Italy. Paul and some other prisoners were handed over to a Roman commander named Julius. He belonged to the Imperial Guard.2We boarded a ship from Adramyttium. It was about to sail for ports along the coast of Asia Minor. We headed out to sea. Aristarchus was with us. He was a Macedonian from Thessalonica.3The next day we landed at Sidon. There Julius was kind to Paul. He let Paul visit his friends so they could give him what he needed.4From there we headed out to sea again. We passed the calmer side of Cyprus because the winds were against us.5We sailed across the open sea off the coast of Cilicia and Pamphylia. Then we landed at Myra in Lycia.6There the commander found a ship from Alexandria sailing for Italy. He put us on board.7We moved along slowly for many days. We had trouble getting to Cnidus. The wind did not let us stay on course. So we passed the calmer side of Crete, opposite Salmone.8It was not easy to sail along the coast. Then we came to a place called Fair Havens. It was near the town of Lasea.9A lot of time had passed. Sailing had already become dangerous. By now it was after the Day of Atonement, a day of fasting. So Paul gave them a warning.10‘Men’, he said, ‘I can see that our trip is going to be dangerous. The ship and everything in it will be lost. Our own lives will be in danger also.’11But the commander didn’t listen to what Paul said. Instead, he followed the advice of the pilot and the ship’s owner.12The harbour wasn’t a good place for ships to stay during winter. So most of the people decided we should sail on. They hoped we would reach Phoenix. They wanted to spend the winter there. Phoenix was a harbour in Crete. It faced both southwest and northwest.
The storm
13A gentle south wind began to blow. The ship’s crew thought they saw their chance to leave safely. So they pulled up the anchor and sailed along the shore of Crete.14Before very long, a wind blew down from the island. It had the force of a hurricane. It was called the Northeaster.15The ship was caught by the storm. We could not keep it sailing into the wind. So we gave up and were driven along by the wind.16We passed the calmer side of a small island called Cauda. We almost lost the lifeboat that was tied to the side of the ship.17So the men lifted the lifeboat on board. Then they tied ropes under the ship itself to hold it together. They were afraid it would get stuck on the sandbars of Syrtis. So they lowered the sea anchor and let the ship be driven along.18We took a very bad beating from the storm. The next day the crew began to throw the ship’s contents overboard.19On the third day, they even threw the ship’s tools and supplies overboard with their own hands.20The sun and stars didn’t appear for many days. The storm was terrible. So we gave up all hope of being saved.21The men had not eaten for a long time. Paul stood up in front of them. ‘Men’, he said, ‘you should have taken my advice not to sail from Crete. Then you would have avoided this harm and loss.22Now I beg you to be brave. Not one of you will die. Only the ship will be destroyed.23I belong to God and serve him. Last night his angel stood beside me.24The angel said, “Do not be afraid, Paul. You must go on trial in front of Caesar. God has shown his grace by sparing the lives of all those sailing with you.”25Men, continue to be brave. I have faith in God. It will happen just as he told me.26But we must run the ship onto the beach of some island.’
The ship is destroyed
27On the 14th night the wind was still pushing us across the Adriatic Sea. About midnight the sailors had a feeling that they were approaching land.28They measured how deep the water was. They found that it was 40 metres deep. A short time later they measured the water again. This time it was 30 metres deep.29They were afraid we would crash against the rocks. So they dropped four anchors from the back of the ship. They prayed that daylight would come.30The sailors wanted to escape from the ship. So they let the lifeboat down into the sea. They pretended they were going to lower some anchors from the front of the ship.31But Paul spoke to the commander and the soldiers. ‘These men must stay with the ship,’ he said. ‘If they don’t, you can’t be saved.’32So the soldiers cut the ropes that held the lifeboat. They let it drift away.33Just before dawn Paul tried to get them all to eat. ‘For the last 14 days,’ he said, ‘you have wondered what would happen. You have gone without food. You haven’t eaten anything.34Now I am asking you to eat some food. You need it to live. Not one of you will lose a single hair from your head.’35After Paul said this, he took some bread and gave thanks to God. He did this where they all could see him. Then he broke it and began to eat.36All of them were filled with hope. So they ate some food.37There were 276 of us on board.38They ate as much as they wanted. They needed to make the ship lighter. So they threw the rest of the corn into the sea.39When daylight came, they saw a bay with a sandy beach. They didn’t recognise the place. But they decided to run the ship onto the beach if they could.40So they cut the anchors loose and left them in the sea. At the same time, they untied the ropes that held the rudders. They lifted the sail at the front of the ship to the wind. Then they headed for the beach.41But the ship hit a sandbar. So the front of it got stuck and wouldn’t move. The back of the ship was broken to pieces by the pounding of the waves.42The soldiers planned to kill the prisoners. They wanted to keep them from swimming away and escaping.43But the commander wanted to save Paul’s life. So he kept the soldiers from carrying out their plan. He ordered those who could swim to jump overboard first and swim to land.44The rest were supposed to get there on boards or other pieces of the ship. That is how everyone reached land safely.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.