Apostelgeschichte 12 | Верен
1Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.2И уби с меч Яков, брата на Йоан.3И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.4И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.5И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.6И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.7И ето, Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.8И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!9И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.10А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.11А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.12И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк*, където мнозина бяха събрани и се молеха.13И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.14И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.15А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.16А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.17А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.18А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър.19А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.20А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.21И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.22А народът извика: Глас божи, а не човешки!23И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.24А Божието Слово растеше и се умножаваше.25А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк*.
New International Reader’s Version
An angel helps Peter escape from prison
1About this time, King Herod arrested some people who belonged to the church. He planned to make them suffer greatly.2He had James killed with a sword. James was John’s brother.3Herod saw that the death of James pleased some Jews. So he arrested Peter also. This happened during the Feast of Unleavened Bread.4After Herod arrested Peter, he put him in prison. Peter was placed under guard. He was watched by four groups of four soldiers each. Herod planned to put Peter on public trial. It would take place after the Passover Feast.5So Peter was kept in prison. But the church prayed hard to God for him.6It was the night before Herod was going to bring him to trial. Peter was sleeping between two soldiers. Two chains held him there. Lookouts stood guard at the entrance.7Suddenly an angel of the Lord appeared. A light shone in the prison cell. The angel struck Peter on his side. Peter woke up. ‘Quick!’ the angel said. ‘Get up!’ The chains fell off Peter’s wrists.8Then the angel said to him, ‘Put on your clothes and sandals.’ Peter did so. ‘Put on your coat,’ the angel told him. ‘Follow me.’9Peter followed him out of the prison. But he had no idea that what the angel was doing was really happening. He thought he was seeing a vision.10They passed the first and second guards. Then they came to the iron gate leading to the city. It opened for them by itself. They went through it. They walked the length of one street. Suddenly the angel left Peter.11Then Peter realised what had happened. He said, ‘Now I know for sure that the Lord has sent his angel. He set me free from Herod’s power. He saved me from everything the Jewish people were hoping would happen.’12When Peter understood what had happened, he went to Mary’s house. Mary was the mother of John Mark. Many people had gathered in her home. They were praying there.13Peter knocked at the outer entrance. A servant named Rhoda came to answer the door.14She recognised Peter’s voice. She was so excited that she ran back without opening the door. ‘Peter is at the door!’ she exclaimed.15‘You’re out of your mind,’ they said to her. But she kept telling them it was true. So they said, ‘It must be his angel.’16Peter kept on knocking. When they opened the door and saw him, they were amazed.17Peter motioned with his hand for them to be quiet. He explained how the Lord had brought him out of prison. ‘Tell James and the other brothers and sisters about this,’ he said. Then he went to another place.18In the morning the soldiers were bewildered. They couldn’t figure out what had happened to Peter.
Herod dies
19So Herod had them look everywhere for Peter. But they didn’t find him. Then Herod questioned the guards closely. He ordered that they be put to death. Then Herod went from Judea to Caesarea and stayed there.20He had been quarrelling with the people of Tyre and Sidon. So they got together and asked for a meeting with him. This was because they depended on the king’s country to supply them with food. They gained the support of Blastus and then asked for peace. Blastus was a trusted personal servant of the king.21The appointed day came. Herod was seated on his throne. He was wearing his royal robes. He made a speech to the people.22Then they shouted, ‘This is the voice of a god. It’s not the voice of a man.’23Right away an angel of the Lord struck Herod down. Herod had not given praise to God. So he was eaten by worms and died.24But God’s word continued to spread and many people believed the message.
Barnabas and Saul are sent off
25Barnabas and Saul finished their task. Then they returned from Jerusalem. They took John Mark with them.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.