1.Mose 39 | Верен
1А Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.2И ГОСПОД беше с Йосиф* и той благоуспяваше и живееше в дома на господаря си, египтянина.3И като видя господарят му, че ГОСПОД беше с него*, и че ГОСПОД правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше,4Йосиф намери благоволение пред него* и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.5И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.6И Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.7И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен!8Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има.9В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?10И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея.11А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата.12И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.13А като видя, че остави дрехата си в ръката ѝ и избяга вън,14тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас,15а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън.16И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома.17И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен,18но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън.19Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! – гневът му пламна.20И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница.21Но ГОСПОД беше с Йосиф* и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник*.22И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.23Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.
New International Reader’s Version
Joseph and the wife of Potiphar
1Joseph had been taken down to Egypt. An Egyptian named Potiphar had bought him from the Ishmaelite traders who had taken him there. Potiphar was one of Pharaoh’s officials. He was the captain of the palace guard.2The LORD was with Joseph. He gave him great success. Joseph lived in Potiphar’s house.3Joseph’s master saw that the LORD was with him. He saw that the LORD made Joseph successful in everything he did.4So Potiphar was pleased with Joseph and made him his attendant. He put Joseph in charge of his house. He trusted Joseph to take care of everything he owned.5From that time on, the LORD blessed Potiphar’s family and servants because of Joseph. He blessed everything Potiphar had in his house and field.6So Joseph took good care of everything Potiphar owned. With Joseph in charge, Potiphar didn’t have to worry about anything except the food he ate. Joseph was strong and handsome.7After a while, his master’s wife noticed Joseph. She said to him, ‘Come to bed with me!’8But he refused. ‘My master has put me in charge,’ he told her. ‘Now he doesn’t have to worry about anything in the house. He trusts me to take care of everything he owns.9No one in this house is in a higher position than I am. My master hasn’t held anything back from me, except you. You are his wife. So how could I do an evil thing like that? How could I sin against God?’10She spoke to Joseph day after day. But he told her he wouldn’t go to bed with her. He didn’t even want to be with her.11One day Joseph went into the house to take care of his duties. None of the family servants was inside.12Potiphar’s wife grabbed him by his coat. ‘Come to bed with me!’ she said. But he left his coat in her hand. And he ran out of the house.13She saw that he had left his coat in her hand and had run out of the house.14So she called her servants. ‘Look’, she said to them, ‘this Hebrew slave has been brought here to make fun of us! He came in here to force me to have sex with him. But I screamed for help.15He heard my scream. So he left his coat beside me and ran out of the house.’16She kept Joseph’s coat with her until Potiphar came home.17Then she told him her story. She said, ‘That Hebrew slave you brought us came to me to rape me.18But I screamed for help. So he left his coat beside me and ran out of the house.’19Potiphar’s wife told him, ‘That’s how your slave treated me.’ When Joseph’s master heard her story, he became very angry.20So he put Joseph in prison. It was the place where the king’s prisoners were kept. While Joseph was there in the prison,21the LORD was with him. He was kind to him. So the man running the prison was pleased with Joseph.22He put Joseph in charge of all the prisoners. He made him responsible for everything done there.23The man who ran the prison didn’t pay attention to anything in Joseph’s care. That’s because the LORD was with Joseph. He gave Joseph success in everything he did.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.