Römer 10 | Верен

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени. 2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването. 3 Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда. 4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва. 5 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“ 6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу; 7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите? 8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме. 9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение. 11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ 12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават. 13 Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“ 14 Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ 16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“ 17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. 18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“ 19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“ 20 А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“ 21 А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“

Louis Segond 1910

1 Frères, le voeu de mon coeur et ma prière à Dieu pour eux, c'est qu'ils soient sauvés. 2 Je leur rends le témoignage qu'ils ont du zèle pour Dieu, mais sans intelligence: 3 ne connaissant pas la justice de Dieu, et cherchant à établir leur propre justice, ils ne se sont pas soumis à la justice de Dieu; 4 car Christ est la fin de la loi, pour la justification de tous ceux qui croient. 5 En effet, Moïse définit ainsi la justice qui vient de la loi: L'homme qui mettra ces choses en pratique vivra par elles. 6 Mais voici comment parle la justice qui vient de la foi: Ne dis pas en ton coeur: Qui montera au ciel? c'est en faire descendre Christ; 7 ou: Qui descendra dans l'abîme? c'est faire remonter Christ d'entre les morts. 8 Que dit-elle donc? La parole est près de toi, dans ta bouche et dans ton coeur. Or, c'est la parole de la foi, que nous prêchons. 9 Si tu confesses de ta bouche le Seigneur Jésus, et si tu crois dans ton coeur que Dieu l'a ressuscité des morts, tu seras sauvé. 10 Car c'est en croyant du coeur qu'on parvient à la justice, et c'est en confessant de la bouche qu'on parvient au salut, selon ce que dit l'Écriture: 11 Quiconque croit en lui ne sera point confus. 12 Il n'y a aucune différence, en effet, entre le Juif et le Grec, puisqu'ils ont tous un même Seigneur, qui est riche pour tous ceux qui l'invoquent. 13 Car quiconque invoquera le nom du Seigneur sera sauvé. 14 Comment donc invoqueront-ils celui en qui ils n'ont pas cru? Et comment croiront-ils en celui dont ils n'ont pas entendu parler? Et comment en entendront-ils parler, s'il n'y a personne qui prêche? 15 Et comment y aura-t-il des prédicateurs, s'ils ne sont pas envoyés? selon qu'il est écrit: Qu'ils sont beaux Les pieds de ceux qui annoncent la paix, De ceux qui annoncent de bonnes nouvelles! 16 Mais tous n'ont pas obéi à la bonne nouvelle. Aussi Ésaïe dit-il: Seigneur, Qui a cru à notre prédication? 17 Ainsi la foi vient de ce qu'on entend, et ce qu'on entend vient de la parole de Christ. 18 Mais je dis: N'ont-ils pas entendu? Au contraire! Leur voix est allée par toute la terre, Et leurs paroles jusqu'aux extrémités du monde. 19 Mais je dis: Israël ne l'a-t-il pas su? Moïse le premier dit: J'exciterai votre jalousie par ce qui n'est point une nation, je provoquerai votre colère par une nation sans intelligence. 20 Et Ésaïe pousse la hardiesse jusqu'à dire: J'ai été trouvé par ceux qui ne me cherchaient pas, Je me suis manifesté à ceux qui ne me demandaient pas. 21 Mais au sujet d'Israël, il dit: J'ai tendu mes mains tout le jour vers un peuple rebelle Et contredisant.

Römer 10 | Верен Louis Segond 1910