Psalm 88 | Верен

1 Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. 2 Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми, 3 защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила, 5 паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти. 6 Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни. 7 Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.) 8 Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза, 9 окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си. 10 За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти? 12 В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти? 13 Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен? 15 От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен. 16 Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха. 17 Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде. 18 Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

Louis Segond 1910

1 Cantique. Psaume des fils de Koré. Au chef des chantres. Pour chanter sur la flûte. Cantique d'Héman, l'Ézrachite. 2 Éternel, Dieu de mon salut! Je crie jour et nuit devant toi. 3 Que ma prière parvienne en ta présence! Prête l'oreille à mes supplications! 4 Car mon âme est rassasiée de maux, Et ma vie s'approche du séjour des morts. 5 Je suis mis au rang de ceux qui descendent dans la fosse, Je suis comme un homme qui n'a plus de force. 6 Je suis étendu parmi les morts, Semblable à ceux qui sont tués et couchés dans le sépulcre, A ceux dont tu n'as plus le souvenir, Et qui sont séparés de ta main. 7 Tu m'as jeté dans une fosse profonde, Dans les ténèbres, dans les abîmes. 8 Ta fureur s'appesantit sur moi, Et tu m'accables de tous tes flots. Pause. 9 Tu as éloigné de moi mes amis, Tu m'as rendu pour eux un objet d'horreur; Je suis enfermé et je ne puis sortir. 10 Mes yeux se consument dans la souffrance; Je t'invoque tous les jours, ô Éternel! J'étends vers toi les mains. 11 Est-ce pour les morts que tu fais des miracles? Les morts se lèvent-ils pour te louer? Pause. 12 Parle-t-on de ta bonté dans le sépulcre, De ta fidélité dans l'abîme? 13 Tes prodiges sont-ils connus dans les ténèbres, Et ta justice dans la terre de l'oubli? 14 O Éternel! j'implore ton secours, Et le matin ma prière s'élève à toi. 15 Pourquoi, Éternel, repousses-tu mon âme? Pourquoi me caches-tu ta face? 16 Je suis malheureux et moribond dès ma jeunesse, Je suis chargé de tes terreurs, je suis troublé. 17 Tes fureurs passent sur moi, Tes terreurs m'anéantissent; 18 Elles m'environnent tout le jour comme des eaux, Elles m'enveloppent toutes à la fois. 19 Tu as éloigné de moi amis et compagnons; Mes intimes ont disparu.

Psalm 88 | Верен Louis Segond 1910