Psalm 69 | Верен

1 За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми! 2 Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя. 3 Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог. 4 Тези, които ме мразят без причина, са повече от космите на главата ми; могъщи са тези, които искат да ме погубят, които несправедливо са мои врагове; тогава трябва да върна това, което не съм ограбил. 5 Боже, Ти знаеш безумието ми и прегрешенията ми не са скрити от Теб. 6 Нека не се посрамят заради мен онези, които Те чакат, Господи, БОЖЕ на Войнствата! Нека не се опозорят заради мен онези, които Те търсят, Боже на Израил! 7 Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми. 8 Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си, 9 защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Теб, паднаха върху мен. 10 Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор. 11 Облякох вретище за дреха и станах им за поговорка. 12 За мен говорят седящите в портата и аз съм в песните на пияниците. 13 Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време. Боже, според голямата Си милост ме послушай, според верността на Своето спасение! 14 Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите! 15 Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен. 16 Чуй ме, ГОСПОДИ, защото е блага милостта Ти, обърни се към мен според множеството на Своите милости 17 и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в беда – послушай ме бързо! 18 Приближи се при душата ми и я изкупи, изкупи ме поради враговете ми! 19 Ти знаеш моя укор, моя срам и моя позор; всичките мои противници са пред Теб. 20 Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви. 21 Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха. 22 Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие – клопка! 23 Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят! 24 Излей върху тях яростта Си и нека ги застигне пламъкът на Твоя гняв! 25 Жилището им нека запустее и в шатрите им нека никой не живее! 26 Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени. 27 Прибави вина върху вината им и нека не влязат в Твоята правда! 28 Нека се заличат от книгата на живота и нека не се запишат с праведните! 29 А аз съм окаян и наскърбен – нека Твоето спасение, Боже, ме възвиши. 30 Ще хваля Името на Бога с песен и ще Го възвелича с благодарение. 31 И това ще се хареса на ГОСПОДА повече от бик или от юнец с рога и раздвоени копита. 32 Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее, 33 защото ГОСПОД слуша изпадналите в нужда и не презира затворниците Си. 34 Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях! 35 Защото Бог ще спаси Сион и ще съгради градовете на Юда; и ще живеят там, и ще го притежават. 36 И потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат Името Му, ще живеят в него.

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Sur les lis. De David. 2 Sauve-moi, ô Dieu! Car les eaux menacent ma vie. 3 J'enfonce dans la boue, sans pouvoir me tenir; Je suis tombé dans un gouffre, et les eaux m'inondent. 4 Je m'épuise à crier, mon gosier se dessèche, Mes yeux se consument, tandis que je regarde vers mon Dieu. 5 Ils sont plus nombreux que les cheveux de ma tête, Ceux qui me haïssent sans cause; Ils sont puissants, ceux qui veulent me perdre, Qui sont à tort mes ennemis. Ce que je n'ai pas dérobé, il faut que je le restitue. 6 O Dieu! tu connais ma folie, Et mes fautes ne te sont point cachées. 7 Que ceux qui espèrent en toi ne soient pas confus à cause de moi, Seigneur, Éternel des armées! Que ceux qui te cherchent ne soient pas dans la honte à cause de moi, Dieu d'Israël! 8 Car c'est pour toi que je porte l'opprobre, Que la honte couvre mon visage; 9 Je suis devenu un étranger pour mes frères, Un inconnu pour les fils de ma mère. 10 Car le zèle de ta maison me dévore, Et les outrages de ceux qui t'insultent tombent sur moi. 11 Je verse des larmes et je jeûne, Et c'est ce qui m'attire l'opprobre; 12 Je prends un sac pour vêtement, Et je suis l'objet de leurs sarcasmes. 13 Ceux qui sont assis à la porte parlent de moi, Et les buveurs de liqueurs fortes me mettent en chansons. 14 Mais je t'adresse ma prière, ô Éternel! Que ce soit le temps favorable, ô Dieu, par ta grande bonté! Réponds-moi, en m'assurant ton secours! 15 Retire-moi de la boue, et que je n'enfonce plus! Que je sois délivré de mes ennemis et du gouffre! 16 Que les flots ne m'inondent plus, Que l'abîme ne m'engloutisse pas, Et que la fosse ne se ferme pas sur moi! 17 Exauce-moi, Éternel! car ta bonté est immense. Dans tes grandes compassions, tourne vers moi les regards, 18 Et ne cache pas ta face à ton serviteur! Puisque je suis dans la détresse, hâte-toi de m'exaucer! 19 Approche-toi de mon âme, délivre-la! Sauve-moi, à cause de mes ennemis! 20 Tu connais mon opprobre, ma honte, mon ignominie; Tous mes adversaires sont devant toi. 21 L'opprobre me brise le coeur, et je suis malade; J'attends de la pitié, mais en vain, Des consolateurs, et je n'en trouve aucun. 22 Ils mettent du fiel dans ma nourriture, Et, pour apaiser ma soif, ils m'abreuvent de vinaigre. 23 Que leur table soit pour eux un piège, Et un filet au sein de leur sécurité! 24 Que leurs yeux s'obscurcissent et ne voient plus, Et fais continuellement chanceler leurs reins! 25 Répands sur eux ta colère, Et que ton ardente fureur les atteigne! 26 Que leur demeure soit dévastée, Qu'il n'y ait plus d'habitants dans leurs tentes! 27 Car ils persécutent celui que tu frappes, Ils racontent les souffrances de ceux que tu blesses. 28 Ajoute des iniquités à leurs iniquités, Et qu'ils n'aient point part à ta miséricorde! 29 Qu'ils soient effacés du livre de vie, Et qu'ils ne soient point inscrits avec les justes! 30 Moi, je suis malheureux et souffrant: O Dieu, que ton secours me relève! 31 Je célébrerai le nom de Dieu par des cantiques, Je l'exalterai par des louanges. 32 Cela est agréable à l'Éternel, plus qu'un taureau Avec des cornes et des sabots. 33 Les malheureux le voient et se réjouissent; Vous qui cherchez Dieu, que votre coeur vive! 34 Car l'Éternel écoute les pauvres, Et il ne méprise point ses captifs. 35 Que les cieux et la terre le célèbrent, Les mers et tout ce qui s'y meut! 36 Car Dieu sauvera Sion, et bâtira les villes de Juda; On s'y établira, et l'on en prendra possession; 37 La postérité de ses serviteurs en fera son héritage, Et ceux qui aiment son nom y auront leur demeure.

Psalm 69 | Верен Louis Segond 1910