Psalm 35 | Верен

1 Псалм на Давид. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен! 2 Вземи щит и броня и стани ми на помощ! 3 Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение! 4 Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен! 5 Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН! 6 Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН! 7 Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми. 8 Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел! 9 А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му. 10 Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му? 11 Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная. 12 Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми. 13 А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава*. 14 Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си. 15 Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат. 16 Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен. 17 Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете. 18 Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ. 19 Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят. 20 Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи. 21 Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха! 22 ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен! 23 Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой! 24 Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен! 25 Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го! 26 Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен*! 27 Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си! 28 И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.

Louis Segond 1910

1 De David. Éternel! défends-moi contre mes adversaires, Combats ceux qui me combattent! 2 Saisis le petit et le grand bouclier, Et lève-toi pour me secourir! 3 Brandis la lance et le javelot contre mes persécuteurs! Dis à mon âme: Je suis ton salut! 4 Qu'ils soient honteux et confus, ceux qui en veulent à ma vie! Qu'ils reculent et rougissent, ceux qui méditent ma perte! 5 Qu'ils soient comme la balle emportée par le vent, Et que l'ange de l'Éternel les chasse! 6 Que leur route soit ténébreuse et glissante, Et que l'ange de l'Éternel les poursuive! 7 Car sans cause ils m'ont tendu leur filet sur une fosse, Sans cause ils l'ont creusée pour m'ôter la vie. 8 Que la ruine les atteigne à l'improviste, Qu'ils soient pris dans le filet qu'ils ont tendu, Qu'ils y tombent et périssent! 9 Et mon âme aura de la joie en l'Éternel, De l'allégresse en son salut. 10 Tous mes os diront: Éternel! qui peut, comme toi, Délivrer le malheureux d'un plus fort que lui, Le malheureux et le pauvre de celui qui le dépouille? 11 De faux témoins se lèvent: Ils m'interrogent sur ce que j'ignore. 12 Ils me rendent le mal pour le bien: Mon âme est dans l'abandon. 13 Et moi, quand ils étaient malades, je revêtais un sac, J'humiliais mon âme par le jeûne, Je priais, la tête penchée sur mon sein. 14 Comme pour un ami, pour un frère, je me traînais lentement; Comme pour le deuil d'une mère, je me courbais avec tristesse. 15 Puis, quand je chancelle, ils se réjouissent et s'assemblent, Ils s'assemblent à mon insu pour m'outrager, Ils me déchirent sans relâche; 16 Avec les impies, les parasites moqueurs, Ils grincent des dents contre moi. 17 Seigneur! Jusques à quand le verras-tu? Protège mon âme contre leurs embûches, Ma vie contre les lionceaux! 18 Je te louerai dans la grande assemblée, Je te célébrerai au milieu d'un peuple nombreux. 19 Que ceux qui sont à tort mes ennemis ne se réjouissent pas à mon sujet, Que ceux qui me haïssent sans cause ne m'insultent pas du regard! 20 Car ils tiennent un langage qui n'est point celui de la paix, Ils méditent la tromperie contre les gens tranquilles du pays. 21 Ils ouvrent contre moi leur bouche, Ils disent: Ah! ah! nos yeux regardent! - 22 Éternel, tu le vois! ne reste pas en silence! Seigneur, ne t'éloigne pas de moi! 23 Réveille-toi, réveille-toi pour me faire justice! Mon Dieu et mon Seigneur, défends ma cause! 24 Juge-moi selon ta justice, Éternel, mon Dieu! Et qu'ils ne se réjouissent pas à mon sujet! 25 Qu'ils ne disent pas dans leur coeur: Ah! voilà ce que nous voulions! Qu'ils ne disent pas: Nous l'avons englouti! 26 Que tous ensemble ils soient honteux et confus, Ceux qui se réjouissent de mon malheur! Qu'ils revêtent l'ignominie et l'opprobre, Ceux qui s'élèvent contre moi! 27 Qu'ils aient de l'allégresse et de la joie, Ceux qui prennent plaisir à mon innocence, Et que sans cesse ils disent: Exalté soit l'Éternel, Qui veut la paix de son serviteur! 28 Et ma langue célébrera ta justice, Elle dira tous les jours ta louange.

Psalm 35 | Верен Louis Segond 1910