Sprüche 17 | Верен

1 По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2 Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3 Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4 Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5 Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7 Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8 Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9 Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11 Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12 По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13 Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14 Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15 Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17 Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18 Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19 Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20 Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21 Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23 Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26 Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото. 27 Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

Louis Segond 1910

1 Mieux vaut un morceau de pain sec, avec la paix, Qu'une maison pleine de viandes, avec des querelles. 2 Un serviteur prudent domine sur le fils qui fait honte, Et il aura part à l'héritage au milieu des frères. 3 Le creuset est pour l'argent, et le fourneau pour l'or; Mais celui qui éprouve les coeurs, c'est l'Éternel. 4 Le méchant est attentif à la lèvre inique, Le menteur prête l'oreille à la langue pernicieuse. 5 Celui qui se moque du pauvre outrage celui qui l'a fait; Celui qui se réjouit d'un malheur ne restera pas impuni. 6 Les enfants des enfants sont la couronne des vieillards, Et les pères sont la gloire de leurs enfants. 7 Les paroles distinguées ne conviennent pas à un insensé; Combien moins à un noble les paroles mensongères! 8 Les présents sont une pierre précieuse aux yeux de qui en reçoit; De quelque côté qu'ils se tournes, ils ont du succès. 9 Celui qui couvre une faute cherche l'amour, Et celui qui la rappelle dans ses discours divise les amis. 10 Une réprimande fait plus d'impression sur l'homme intelligent Que cent coups sur l'insensé. 11 Le méchant ne cherche que révolte, Mais un messager cruel sera envoyé contre lui. 12 Rencontre une ourse privée de ses petits, Plutôt qu'un insensé pendant sa folie. 13 De celui qui rend le mal pour le bien Le mal ne quittera point la maison. 14 Commencer une querelle, c'est ouvrir une digue; Avant que la dispute s'anime, retire-toi. 15 Celui qui absout le coupable et celui qui condamne le juste Sont tous deux en abomination à l'Éternel. 16 A quoi sert l'argent dans la main de l'insensé? A acheter la sagesse?... Mais il n'a point de sens. 17 L'ami aime en tout temps, Et dans le malheur il se montre un frère. 18 L'homme dépourvu de sens prend des engagements, Il cautionne son prochain. 19 Celui qui aime les querelles aime le péché; Celui qui élève sa porte cherche la ruine. 20 Un coeur faux ne trouve pas le bonheur, Et celui dont la langue est perverse tombe dans le malheur. 21 Celui qui donne naissance à un insensé aura du chagrin; Le père d'un fou ne peut pas se réjouir. 22 Un coeur joyeux est un bon remède, Mais un esprit abattu dessèche les os. 23 Le méchant accepte en secret des présents, Pour pervertir les voies de la justice. 24 La sagesse est en face de l'homme intelligent, Mais les yeux de l'insensé sont à l'extrémité de la terre. 25 Un fils insensé fait le chagrin de son père, Et l'amertume de celle qui l'a enfanté. 26 Il n'est pas bon de condamner le juste à une amende, Ni de frapper les nobles à cause de leur droiture. 27 Celui qui retient ses paroles connaît la science, Et celui qui a l'esprit calme est un homme intelligent. 28 L'insensé même, quand il se tait, passe pour sage; Celui qui ferme ses lèvres est un homme intelligent.

Sprüche 17 | Верен Louis Segond 1910