Matthäus 15 | Верен

1 Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: 2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините*, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? 3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? 4 Защото Бог заповяда: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ 5 Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, – 6 той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед. 7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: 8 „Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен. 9 Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“ 10 И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте! 11 Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека*. 12 Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово? 13 А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени. 14 Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата. 15 Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча! 16 А Той каза: И вие ли още не проумявате? 17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън? 18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека*. 19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява. 21 И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон. 22 И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон. 23 Но Той не ѝ отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас. 24 А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом. 25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми! 26 Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! 28 Тогава Иисус в отговор ѝ каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря ѝ оздравя. 29 И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там. 30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели. 31 А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. 32 А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. 33 Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? 34 Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки. 35 Тогава заповяда на множествата да насядат на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата. 37 И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници. 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца. 39 И като разпусна множествата, влезе в лодката и дойде в областта на Магадан.

Louis Segond 1910

1 Alors des pharisiens et des scribes vinrent de Jérusalem auprès de Jésus, et dirent: 2 Pourquoi tes disciples transgressent-ils la tradition des anciens? Car ils ne se lavent pas les mains, quand ils prennent leurs repas. 3 Il leur répondit: Et vous, pourquoi transgressez-vous le commandement de Dieu au profit de votre tradition? 4 Car Dieu a dit: Honore ton père et ta mère; et: Celui qui maudira son père ou sa mère sera puni de mort. 5 Mais vous, vous dites: Celui qui dira à son père ou à sa mère: Ce dont j'aurais pu t'assister est une offrande à Dieu, n'est pas tenu d'honorer son père ou sa mère. 6 Vous annulez ainsi la parole de Dieu au profit de votre tradition. 7 Hypocrites, Ésaïe a bien prophétisé sur vous, quand il a dit: 8 Ce peuple m'honore des lèvres, Mais son coeur est éloigné de moi. 9 C'est en vain qu'ils m'honorent, en enseignant des préceptes qui sont des commandements d'hommes. 10 Ayant appelé à lui la foule, il lui dit: Écoutez, et comprenez. 11 Ce n'est pas ce qui entre dans la bouche qui souille l'homme; mais ce qui sort de la bouche, c'est ce qui souille l'homme. 12 Alors ses disciples s'approchèrent, et lui dirent: Sais-tu que les pharisiens ont été scandalisés des paroles qu'ils ont entendues? 13 Il répondit: Toute plante que n'a pas plantée mon Père céleste sera déracinée. 14 Laissez-les: ce sont des aveugles qui conduisent des aveugles; si un aveugle conduit un aveugle, ils tomberont tous deux dans une fosse. 15 Pierre, prenant la parole, lui dit: Explique-nous cette parabole. 16 Et Jésus dit: Vous aussi, êtes-vous encore sans intelligence? 17 Ne comprenez-vous pas que tout ce qui entre dans la bouche va dans le ventre, puis est jeté dans les lieux secrets? 18 Mais ce qui sort de la bouche vient du coeur, et c'est ce qui souille l'homme. 19 Car c'est du coeur que viennent les mauvaises pensées, les meurtres, les adultères, les impudicités, les vols, les faux témoignages, les calomnies. 20 Voilà les choses qui souillent l'homme; mais manger sans s'être lavé les mains, cela ne souille point l'homme. 21 Jésus, étant parti de là, se retira dans le territoire de Tyr et de Sidon. 22 Et voici, une femme cananéenne, qui venait de ces contrées, lui cria: Aie pitié de moi, Seigneur, Fils de David! Ma fille est cruellement tourmentée par le démon. 23 Il ne lui répondit pas un mot, et ses disciples s'approchèrent, et lui dirent avec insistance: Renvoie-la, car elle crie derrière nous. 24 Il répondit: Je n'ai été envoyé qu'aux brebis perdues de la maison d'Israël. 25 Mais elle vint se prosterner devant lui, disant: Seigneur, secours-moi! 26 Il répondit: Il n'est pas bien de prendre le pain des enfants, et de le jeter aux petits chiens. 27 Oui, Seigneur, dit-elle, mais les petits chiens mangent les miettes qui tombent de la table de leurs maîtres. 28 Alors Jésus lui dit: Femme, ta foi est grande; qu'il te soit fait comme tu veux. Et, à l'heure même, sa fille fut guérie. 29 Jésus quitta ces lieux, et vint près de la mer de Galilée. Étant monté sur la montagne, il s'y assit. 30 Alors s'approcha de lui une grande foule, ayant avec elle des boiteux, des aveugles, des muets, des estropiés, et beaucoup d'autres malades. On les mit à ses pieds, et il les guérit; 31 en sorte que la foule était dans l'admiration de voir que les muets parlaient, que les estropiés étaient guéris, que les boiteux marchaient, que les aveugles voyaient; et elle glorifiait le Dieu d'Israël. 32 Jésus, ayant appelé ses disciples, dit: Je suis ému de compassion pour cette foule; car voilà trois jours qu'ils sont près de moi, et ils n'ont rien à manger. Je ne veux pas les renvoyer à jeun, de peur que les forces ne leur manquent en chemin. 33 Les disciples lui dirent: Comment nous procurer dans ce lieu désert assez de pains pour rassasier une si grande foule? 34 Jésus leur demanda: Combien avez-vous de pains? Sept, répondirent-ils, et quelques petits poissons. 35 Alors il fit asseoir la foule par terre, 36 prit les sept pains et les poissons, et, après avoir rendu grâces, il les rompit et les donna à ses disciples, qui les distribuèrent à la foule. 37 Tous mangèrent et furent rassasiés, et l'on emporta sept corbeilles pleines des morceaux qui restaient. 38 Ceux qui avaient mangé étaient quatre mille hommes, sans les femmes et les enfants. 39 Ensuite, il renvoya la foule, monta dans la barque, et se rendit dans la contrée de Magadan.

Matthäus 15 | Верен Louis Segond 1910