Lukas 18 | Верен

1 Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: 2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! 4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? 9 Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. 11 Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. 12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 15 Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. 16 Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. 18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? 19 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“ 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. 23 А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат. 24 И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога. 28 А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство, 30 и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот. 31 И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни, 32 защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше. 35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И му казаха, че Иисус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели*. 43 И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.

Louis Segond 1910

1 Jésus leur adressa une parabole, pour montrer qu'il faut toujours prier, et ne point se relâcher. 2 Il dit: Il y avait dans une ville un juge qui ne craignait point Dieu et qui n'avait d'égard pour personne. 3 Il y avait aussi dans cette ville une veuve qui venait lui dire: Fais-moi justice de ma partie adverse. 4 Pendant longtemps il refusa. Mais ensuite il dit en lui-même: Quoique je ne craigne point Dieu et que je n'aie d'égard pour personne, 5 néanmoins, parce que cette veuve m'importune, je lui ferai justice, afin qu'elle ne vienne pas sans cesse me rompre la tête. 6 Le Seigneur ajouta: Entendez ce que dit le juge inique. 7 Et Dieu ne fera-t-il pas justice à ses élus, qui crient à lui jour et nuit, et tardera-t-il à leur égard? 8 Je vous le dis, il leur fera promptement justice. Mais, quand le Fils de l'homme viendra, trouvera-t-il la foi sur la terre? 9 Il dit encore cette parabole, en vue de certaines personnes se persuadant qu'elles étaient justes, et ne faisant aucun cas des autres: 10 Deux hommes montèrent au temple pour prier; l'un était pharisien, et l'autre publicain. 11 Le pharisien, debout, priait ainsi en lui-même: O Dieu, je te rends grâces de ce que je ne suis pas comme le reste des hommes, qui sont ravisseurs, injustes, adultères, ou même comme ce publicain; 12 je jeûne deux fois la semaine, je donne la dîme de tous mes revenus. 13 Le publicain, se tenant à distance, n'osait même pas lever les yeux au ciel; mais il se frappait la poitrine, en disant: O Dieu, sois apaisé envers moi, qui suis un pécheur. 14 Je vous le dis, celui-ci descendit dans sa maison justifié, plutôt que l'autre. Car quiconque s'élève sera abaissé, et celui qui s'abaisse sera élevé. 15 On lui amena aussi les petits enfants, afin qu'il les touchât. Mais les disciples, voyant cela, reprenaient ceux qui les amenaient. 16 Et Jésus les appela, et dit: Laissez venir à moi les petits enfants, et ne les en empêchez pas; car le royaume de Dieu est pour ceux qui leur ressemblent. 17 Je vous le dis en vérité, quiconque ne recevra pas le royaume de Dieu comme un petit enfant n'y entrera point. 18 Un chef interrogea Jésus, et dit: Bon maître, que dois-je faire pour hériter la vie éternelle? 19 Jésus lui répondit: Pourquoi m'appelles-tu bon? Il n'y a de bon que Dieu seul. 20 Tu connais les commandements: Tu ne commettras point d'adultère; tu ne tueras point; tu ne déroberas point; tu ne diras point de faux témoignage; honore ton père et ta mère. 21 J'ai, dit-il, observé toutes ces choses dès ma jeunesse. 22 Jésus, ayant entendu cela, lui dit: Il te manque encore une chose: vends tout ce que tu as, distribue-le aux pauvres, et tu auras un trésor dans les cieux. Puis, viens, et suis-moi. 23 Lorsqu'il entendit ces paroles, il devint tout triste; car il était très riche. 24 Jésus, voyant qu'il était devenu tout triste, dit: Qu'il est difficile à ceux qui ont des richesses d'entrer dans le royaume de Dieu! 25 Car il est plus facile à un chameau de passer par le trou d'une aiguille qu'à un riche d'entrer dans le royaume de Dieu. 26 Ceux qui l'écoutaient dirent: Et qui peut être sauvé? 27 Jésus répondit: Ce qui est impossible aux hommes est possible à Dieu. 28 Pierre dit alors: Voici, nous avons tout quitté, et nous t'avons suivi. 29 Et Jésus leur dit: Je vous le dis en vérité, il n'est personne qui, ayant quitté, à cause du royaume de Dieu, sa maison, ou sa femme, ou ses frères, ou ses parents, ou ses enfants, 30 ne reçoive beaucoup plus dans ce siècle-ci, et, dans le siècle à venir, la vie éternelle. 31 Jésus prit les douze auprès de lui, et leur dit: Voici, nous montons à Jérusalem, et tout ce qui a été écrit par les prophètes au sujet du Fils de l'homme s'accomplira. 32 Car il sera livré aux païens; on se moquera de lui, on l'outragera, on crachera sur lui, 33 et, après l'avoir battu de verges, on le fera mourir; et le troisième jour il ressuscitera. 34 Mais ils ne comprirent rien à cela; c'était pour eux un langage caché, des paroles dont ils ne saisissaient pas le sens. 35 Comme Jésus approchait de Jéricho, un aveugle était assis au bord du chemin, et mendiait. 36 Entendant la foule passer, il demanda ce que c'était. 37 On lui dit: C'est Jésus de Nazareth qui passe. 38 Et il cria: Jésus, Fils de David, aie pitié de moi! 39 Ceux qui marchaient devant le reprenaient, pour le faire taire; mais il criait beaucoup plus fort: Fils de David, aie pitié de moi! 40 Jésus, s'étant arrêté, ordonna qu'on le lui amène; et, quand il se fut approché, 41 il lui demanda: Que veux-tu que je te fasse? Il répondit: Seigneur, que je recouvre la vue. 42 Et Jésus lui dit: Recouvre la vue; ta foi t'a sauvé. 43 A l'instant il recouvra la vue, et suivit Jésus, en glorifiant Dieu. Tout le peuple, voyant cela, loua Dieu.

Lukas 18 | Верен Louis Segond 1910