Jesaja 44 | Верен

1 Но сега слушай, служителю Мой, Якове, и Израилю, когото избрах*: 2 Така казва ГОСПОД, който те е направил и те е образувал от утробата*, и ще ти помага: Не бой се, служителю Мой, Якове, и Есуруне, когото избрах, 3 защото ще изливам вода на жадната земя и реки на сухата почва. Ще изливам Духа Си на потомството ти и благословението Си на издънките ти. 4 И те ще поникнат между тревата като върби край течащи води. 5 Един ще казва: Аз съм на ГОСПОДА. Друг ще се нарича с името на Яков. А друг ще пише с ръката си: На ГОСПОДА – и ще произнася с почит името на Израил. 6 Така казва ГОСПОД, Царят на Израил, Изкупителят му, ГОСПОД на Войнствата: Аз съм първият, Аз и последният и освен Мен няма Бог. 7 Откакто съм поставил древния народ, кой може да прогласи като Мен и да извести това, и да Ми го изложи? И бъдещето, и което идва, нека известят! 8 Не се страхувайте и не треперете! Не ти ли известих отдавна и не изявих ли? И вие сте Ми свидетели. Има ли Бог освен Мен? И няма канара – не зная. 9 Всички, които правят изваяни идоли, са нищожни и любимите им неща са безполезни. И те са им свидетели – не виждат, не разбират, за да се засрамят. 10 Кой е направил бог или излял изваян идол, напълно безполезен? 11 Ето, всичките му привърженици ще се засрамят. А майсторите, и те са от човек. Нека се съберат всички, нека застанат, нека се уплашат, нека заедно се засрамят*. 12 Ковачът кове брадва от желязо, работи в горящите въглища, оформя гот.е. идола с чукове, изработва го със силната си ръка. Също огладнява и отмалява, не пие вода и се изморява. 13 Дърводелецът опъва връв, начертава идола с креда, изработва го с длета и го начертава с пергел. И го прави по човешки образ, според човешка красота, за да стои вкъщи. 14 Отсича си кедри и взема кипарис и дъб, и си избира от горските дървета; насажда бор и дъждът го прави да расте. 15 И става на човека за горене и той взема от него и се топли, да, гори го и пече хляб. Същото изработва на бог и му се кланя, прави го изваян идол и пада по лице пред него! 16 Половината му изгаря в огън, на половината готви месо да яде, изпича печиво и се насища. Грее се и казва: Оха, стоплих се, видях огън! 17 А останалото от него прави на бог, на изваяния си идол. Пада по лице пред него и му се кланя, и му се моли, и казва: Избави ме, защото ти си мой бог! 18 Те не знаят и не разбират, защото очите им са замазани, за да не виждат, и сърцата им – за да не разбират. 19 И никой не взема присърце и няма знание и няма разум да каже: Половината му изгорих в огън, да, и хляб изпекох на въглените му, опекох и месо и ядох. А останалото от него да направя ли на гнусота? Да се поклоня ли на пън от дърво? 20 Той ходи след пепел; измамено сърце го заблуди и не може да избави душата си и да каже: Това в десницата ми не е ли лъжа? 21 Помни това, Якове, и Израилю, защото ти си Мой служител*; Аз те образувах, на Мен си служител. Израилю, няма да бъдеш забравен от Мен. 22 Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак – греховете ти. Върни се при Мен, защото те изкупих! 23 Ликувайте, небеса, защото ГОСПОД извърши това; викайте радостно, земни дълбини; ликувайте, планини, горо и всички дървета в нея, защото ГОСПОД изкупи Яков и се прослави в Израил. 24 Така казва ГОСПОД, Изкупителят ти и който те е образувал от утробата*: Аз съм ГОСПОД, който върша всичко, който сам разпрострях небесата и разстлах земята сам; 25 който осуетявам знаменията на лъжците и правя да обезумеят врачовете*, който връщам мъдреците назад и обръщам знанието им в глупост; 26 който утвърждавам думата на Своя служител и изпълнявам решеното от Своите пратеници; който казвам за Ерусалим: Ще се насели. – и за градовете на Юда: Ще се съградят и Аз ще издигна развалините му; 27 който казвам на бездната: Изсъхни и Аз ще пресуша реките ти; 28 който казвам за Кир: Моят пастир е, който ще изпълни цялата Ми воля и ще каже за Ерусалим: Ще се съгради. – и за храма: Ще бъдат положени основите ти!

Louis Segond 1910

1 Écoute maintenant, ô Jacob, mon serviteur! O Israël, que j'ai choisi! 2 Ainsi parle l'Éternel, qui t'a fait, Et qui t'a formé dès ta naissance, Celui qui est ton soutien: Ne crains rien, mon serviteur Jacob, Mon Israël, que j'ai choisi. 3 Car je répandrai des eaux sur le sol altéré, Et des ruisseaux sur la terre desséchée; Je répandrai mon esprit sur ta race, Et ma bénédiction sur tes rejetons. 4 Ils pousseront comme au milieu de l'herbe, Comme les saules près des courants d'eau. 5 Celui-ci dira: Je suis à l'Éternel; Celui-là se réclamera du nom de Jacob; Cet autre écrira de sa main: à l'Éternel! Et prononcera avec amour le nom d'Israël. 6 Ainsi parle l'Éternel, roi d'Israël et son rédempteur, L'Éternel des armées: Je suis le premier et je suis le dernier, Et hors moi il n'y a point de Dieu. 7 Qui a, comme moi, fait des prédictions (Qu'il le déclare et me le prouve!), Depuis que j'ai fondé le peuple ancien? Qu'ils annoncent l'avenir et ce qui doit arriver! 8 N'ayez pas peur, et ne tremblez pas; Ne te l'ai-je pas dès longtemps annoncé et déclaré? Vous êtes mes témoins: Y a-t-il un autre Dieu que moi? Il n'y a pas d'autre rocher, je n'en connais point. 9 Ceux qui fabriquent des idoles ne sont tous que vanité, Et leurs plus belles oeuvres ne servent à rien; Elles le témoignent elles-mêmes: Elles n'ont ni la vue, ni l'intelligence, Afin qu'ils soient dans la confusion. 10 Qui est-ce qui fabrique un dieu, ou fond une idole, Pour n'en retirer aucune utilité? 11 Voici, tous ceux qui y travaillent seront confondus, Et les ouvriers ne sont que des hommes; Qu'ils se réunissent tous, qu'ils se présentent, Et tous ensemble ils seront tremblants et couverts de honte. 12 Le forgeron fait une hache, Il travaille avec le charbon, Et il la façonne à coups de marteau; Il la forge d'un bras vigoureux; Mais a-t-il faim, le voilà sans force; Ne boit-il pas d'eau, le voilà épuisé. 13 Le charpentier étend le cordeau, Fait un tracé au crayon, Façonne le bois avec un couteau, Et marque ses dimensions avec le compas; Et il produit une figure d'homme, Une belle forme humaine, Pour qu'elle habite dans une maison. 14 Il se coupe des cèdres, Il prend des rouvres et des chênes, Et fait un choix parmi les arbres de la forêt; Il plante des pins, Et la pluie les fait croître. 15 Ces arbres servent à l'homme pour brûler, Il en prend et il se chauffe. Il y met aussi le feu pour cuire du pain; Et il en fait également un dieu, qu'il adore, Il en fait une idole, devant laquelle il se prosterne. 16 Il brûle au feu la moitié de son bois, Avec cette moitié il cuit de la viande, Il apprête un rôti, et se rassasie; Il se chauffe aussi, et dit: Ha! Ha! Je me chauffe, je vois la flamme! 17 Et avec le reste il fait un dieu, son idole, Il se prosterne devant elle, il l'adore, il l'invoque, Et s'écrie: Sauve-moi! Car tu es mon dieu! 18 Ils n'ont ni intelligence, ni entendement, Car on leur a fermé les yeux pour qu'ils ne voient point, Et le coeur pour qu'ils ne comprennent point. 19 Il ne rentre pas en lui-même, Et il n'a ni l'intelligence, ni le bon sens de dire: J'en ai brûlé une moitié au feu, J'ai cuit du pain sur les charbons, J'ai rôti de la viande et je l'ai mangée; Et avec le reste je ferais une abomination! Je me prosternerais devant un morceau de bois! 20 Il se repaît de cendres, Son coeur abusé l'égare, Et il ne sauvera point son âme, et ne dira point: N'est-ce pas du mensonge que j'ai dans ma main? 21 Souviens-toi de ces choses, ô Jacob! O Israël! car tu es mon serviteur; Je t'ai formé, tu es mon serviteur; Israël, je ne t'oublierai pas. 22 J'efface tes transgressions comme un nuage, Et tes péchés comme une nuée; Reviens à moi, Car je t'ai racheté. 23 Cieux, réjouissez-vous! car l'Éternel a agi; Profondeurs de la terre, retentissez d'allégresse! Montagnes, éclatez en cris de joie! Vous aussi, forêts, avec tous vos arbres! Car l'Éternel a racheté Jacob, Il a manifesté sa gloire en Israël. 24 Ainsi parle l'Éternel, ton rédempteur, Celui qui t'a formé dès ta naissance: Moi, l'Éternel, j'ai fait toutes choses, Seul j'ai déployé les cieux, Seul j'ai étendu la terre. 25 J'anéantis les signes des prophètes de mensonge, Et je proclame insensés les devins; Je fais reculer les sages, Et je tourne leur science en folie. 26 Je confirme la parole de mon serviteur, Et j'accomplis ce que prédisent mes envoyés; Je dis de Jérusalem: Elle sera habitée, Et des villes de Juda: Elles seront rebâties; Et je relèverai leurs ruines. 27 Je dis à l'abîme: Dessèche-toi, Je tarirai tes fleuves. 28 Je dis de Cyrus: Il est mon berger, Et il accomplira toute ma volonté; Il dira de Jérusalem: Qu'elle soit rebâtie! Et du temple: Qu'il soit fondé!

Jesaja 44 | Верен Louis Segond 1910