Jesaja 32 | Верен

1 Ето, един цар ще царува с правда и князете ще управляват с правосъдие, 2 и един човек ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци в сухо място, като сянка от огромна канара в жадна земя. 3 Очите на виждащите няма да бъдат помрачени и ушите на слушащите ще внимават. 4 И сърцето на безразсъдните ще разбере знание и езикът на заекващите ще говори бързо и ясно. 5 Безумният няма вече да се нарича благороден и сребролюбецът няма вече да се казва щедър; 6 защото безумният говори безумно и сърцето му работи беззаконие, за да върши безбожие и да говори заблуда против ГОСПОДА, за да остави празна душата на гладния и да отнеме питието на жадния. 7 А на сребролюбеца средствата са зли, той замисля коварства, за да погуби сиромаха с лъжливи думи дори когато бедният говори правда. 8 А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща. 9 Станете, вие безгрижни жени, и чуйте гласа ми; вслушайте се в говоренето ми, вие нехайни дъщери! 10 След ден и година ще бъдете ужасени, вие нехайни, защото гроздоберът ще се изгуби, беритбата няма да дойде. 11 Треперете, вие безгрижни, ужасявайте се, вие нехайни! Съблечете се и се оголете, и опашете хълбоците си с вретище! 12 Ще се бият в гърди за приятните поля, за плодородните лозя. 13 На земята на народа ми ще растат тръни и бодливи храсталаци, а и върху всички къщи на веселие в ликуващия град; 14 защото дворецът е изоставен, шумният град е напуснат, крепостта* и кулата са пещери до века, радост за диви магарета, пасбище за стада – 15 докато Духът се излее на нас от висините и пустинята стане плодородно поле, а плодородното поле се счете като гора. 16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята и правда ще обитава в плодородното поле. 17 И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века. 18 И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка. 19 Но ще вали градушка при падането на гората и градът съвсем ще се сниши. 20 Блажени вие, които сеете при всяка вода и изпращате навред крака на вола и магарето!

Louis Segond 1910

1 Alors le roi régnera selon la justice, Et les princes gouverneront avec droiture. 2 Chacun sera comme un abri contre le vent, Et un refuge contre la tempête, Comme des courants d'eau dans un lieu desséché, Comme l'ombre d'un grand rocher dans une terre altérée. 3 Les yeux de ceux qui voient ne seront plus bouchés, Et les oreilles de ceux qui entendent seront attentives. 4 Le coeur des hommes légers sera intelligent pour comprendre, Et la langue de ceux qui balbutient parlera vite et nettement. 5 On ne donnera plus à l'insensé le nom de noble, Ni au fourbe celui de magnanime. 6 Car l'insensé profère des folies, Et son coeur s'adonne au mal, Pour commettre l'impiété, Et dire des faussetés contre l'Éternel, Pour laisser à vide l'âme de celui qui a faim, Et enlever le breuvage de celui qui a soif. 7 Les armes du fourbe sont pernicieuses; Il forme de coupables desseins, Pour perdre les malheureux par des paroles mensongères, Même quand la cause du pauvre est juste. 8 Mais celui qui est noble forme de nobles desseins, Et il persévère dans ses nobles desseins. 9 Femmes insouciantes, Levez-vous, écoutez ma voix! Filles indolentes, Prêtez l'oreille à ma parole! 10 Dans un an et quelques jours, Vous tremblerez, indolentes; Car c'en est fait de la vendange, La récolte n'arrivera pas. 11 Soyez dans l'effroi, insouciantes! Tremblez, indolentes! Déshabillez-vous, mettez-vous à nu Et ceignez vos reins! 12 On se frappe le sein, Au souvenir de la beauté des champs Et de la fécondité des vignes. 13 Sur la terre de mon peuple Croissent les épines et les ronces, Même dans toutes les maisons de plaisance De la cité joyeuse. 14 Le palais est abandonné, La ville bruyante est délaissée; La colline et la tour serviront à jamais de cavernes; Les ânes sauvages y joueront, les troupeaux y paîtront, 15 Jusqu'à ce que l'esprit soit répandu d'en haut sur nous, Et que le désert se change en verger, Et que le verger soit considéré comme une forêt. 16 Alors la droiture habitera dans le désert, Et la justice aura sa demeure dans le verger. 17 L'oeuvre de la justice sera la paix, Et le fruit de la justice le repos et la sécurité pour toujours. 18 Mon peuple demeurera dans le séjour de la paix, Dans des habitations sûres, Dans des asiles tranquilles. 19 Mais la forêt sera précipitée sous la grêle, Et la ville profondément abaissée. 20 Heureux vous qui partout semez le long des eaux, Et qui laissez sans entraves le pied du boeuf et de l'âne!

Jesaja 32 | Верен Louis Segond 1910