Jesaja 24 | Верен

1 Ето, ГОСПОД изпразва земята и я запустява, обръща я и разпръсва жителите ѝ. 2 И ще стане както с народа, така и със свещеника; както със слугата, така и с господаря му; както със слугинята, така и с господарката ѝ; както с купувача, така и с продавача; както с този, който дава назаем, така и с този, който взема назаем; както с онзи, който взема лихва, така и с онзи, който му дава лихва. 3 Съвсем ще се изпразни земята и напълно ще се оголи, защото ГОСПОД изговори това слово. 4 Жалее и вехне земята, чезне и вехне светът. Чезнат високопоставените от народа на земята. 5 И земята е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха наредбата, нарушиха вечния завет. 6 Затова клетва погълна земята и жителите ѝ се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха и малцина хора останаха. 7 Жалее младото вино, чезне лозето, въздишат всички, които имаха весело сърце. 8 Спира веселието на тъпаните, престава шуменето на веселящите се, спира веселието на арфата. 9 Няма да пият вино с песни, спиртното питие ще загорчи на онези, които го пият. 10 Опустелият град се събори, всяка къща е затворена, никой не може да влезе. 11 Оплаквателен вик има по улиците за виното; помрачи се всяка радост, оттегли се веселието на земята. 12 В града остана пустош и портата е разбита, в развалини. 13 Защото така ще бъде сред земята, между народите, както при бруленето на маслина, като пабиръка, когато свърши гроздоберът. 14 Тези ще издигнат глас, ще пеят за величието на ГОСПОДА, ще извикат от морето. 15 Затова прославете ГОСПОДА в източните страни, Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог – по островите на морето. 16 От край-земята чухме песни: Слава на Праведния! Но аз казах: Чезна! Чезна! Горко ми! Грабители грабят, грабеж грабят грабители! 17 Страх и яма, и примка върху теб, земни жителю! 18 И който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; а който излезе от ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре се отвориха и основите на земята треперят. 19 Земята се разпадна напълно, земята се разложи напълно, земята силно се разтресе. 20 Земята ще залита като пиян и ще се мята като колиба. Беззаконието ѝ ще натегне върху нея и ще падне, и няма вече да стане. 21 И в онзи ден ГОСПОД ще накаже войнството на висините във висините и земните царе на земята. 22 И ще бъдат събрани, както се събират затворници в тъмницата. И ще бъдат затворени в затвора и след дълго време ще бъдат наказани. 23 Тогава луната ще се изчерви и слънцето ще се засрами, защото ГОСПОД на Войнствата ще царува на хълма Сион и в Ерусалим, и пред старейшините Си със слава.

Louis Segond 1910

1 Voici, l'Éternel dévaste le pays et le rend désert, Il en bouleverse la face et en disperse les habitants. 2 Et il en est du sacrificateur comme du peuple, Du maître comme du serviteur, De la maîtresse comme de la servante, Du vendeur comme de l'acheteur, Du prêteur comme de l'emprunteur, Du créancier comme du débiteur. 3 Le pays est dévasté, livré au pillage; Car l'Éternel l'a décrété. 4 Le pays est triste, épuisé; Les habitants sont abattus, languissants; Les chefs du peuple sont sans force. 5 Le pays était profané par ses habitants; Car ils transgressaient les lois, violaient les ordonnances, Ils rompaient l'alliance éternelle. 6 C'est pourquoi la malédiction dévore le pays, Et ses habitants portent la peine de leurs crimes; C'est pourquoi les habitants du pays sont consumés, Et il n'en reste qu'un petit nombre. 7 Le moût est triste, la vigne est flétrie; Tous ceux qui avaient le coeur joyeux soupirent. 8 La joie des tambourins a cessé, la gaîté bruyante a pris fin, La joie de la harpe a cessé. 9 On ne boit plus de vin en chantant; Les liqueurs fortes sont amères au buveur. 10 La ville déserte est en ruines; Toutes les maisons sont fermées, on n'y entre plus. 11 On crie dans les rues, parce que le vin manque; Toute réjouissance a disparu, L'allégresse est bannie du pays. 12 La dévastation est restée dans la ville, Et les portes abattues sont en ruines. 13 Car il en est dans le pays, au milieu des peuples, Comme quand on secoue l'olivier, Comme quand on grappille après la vendange. 14 Ils élèvent leur voix, ils poussent des cris d'allégresse; Des bords de la mer, ils célèbrent la majesté de l'Éternel. 15 Glorifiez donc l'Éternel dans les lieux où brille la lumière, Le nom de l'Éternel, Dieu d'Israël, dans les îles de la mer! - 16 De l'extrémité de la terre nous entendons chanter: Gloire au juste! Mais moi je dis: Je suis perdu! je suis perdu! malheur à moi! Les pillards pillent, et les pillards s'acharnent au pillage. 17 La terreur, la fosse, et le filet, Sont sur toi, habitant du pays! 18 Celui qui fuit devant les cris de terreur tombe dans la fosse, Et celui qui remonte de la fosse se prend au filet; Car les écluses d'en haut s'ouvrent, Et les fondements de la terre sont ébranlés. 19 La terre est déchirée, La terre se brise, La terre chancelle. 20 La terre chancelle comme un homme ivre, Elle vacille comme une cabane; Son péché pèse sur elle, Elle tombe, et ne se relève plus. 21 En ce temps-là, l'Éternel châtiera dans le ciel l'armée d'en haut, Et sur la terre les rois de la terre. 22 Ils seront assemblés captifs dans une prison, Ils seront enfermés dans des cachots, Et, après un grand nombre de jours, ils seront châtiés. 23 La lune sera couverte de honte, Et le soleil de confusion; Car l'Éternel des armées régnera Sur la montagne de Sion et à Jérusalem, Resplendissant de gloire en présence de ses anciens.

Jesaja 24 | Верен Louis Segond 1910