Jesaja 1 | Верен

1 Видението на Исая, сина на Амос, което видя за Юда и Ерусалим в дните на юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия: 2 Чуйте, небеса, и слушай земьо, защото ГОСПОД говори: Синове отгледах и възпитах, но те отстъпиха от Мен. 3 Волът познава стопанина си и магарето – яслите на господаря си. Израил не знае, народът Ми не разсъждава. 4 Уви, грешен народ, народ натоварен с беззаконие, род на злодеи, синове, постъпващи покварено! Оставиха ГОСПОДА, презряха Светия Израилев, върнаха се назад. 5 Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Цялата глава е болна и цялото сърце – изнемощяло. 6 От стъпалото на крака чак до главата няма в него здраво място – струпеи и синини, и гнойни рани, нито изстискани, нито превързани, нито омекчени с масло. 7 Страната ви е пуста, градовете ви – изгорени с огън; земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви и тя е пуста като разорена от чужденци. 8 И сионската дъщеря е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици, като обсаден град. 9 Ако ГОСПОД на Войнствата не ни беше оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомора бихме се оприличили. 10 Чуйте словото ГОСПОДНО, князе содомски, слушай закона на нашия Бог, народе гоморски. 11 Защо Ми е множеството на жертвите ви? – казва ГОСПОД. – Сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстина на угоени. И не Ми е угодна кръв на юнци и на агнета, и на козли. 12 Когато идвате да се явявате пред Мен, кой е поискал това от ръката ви, да тъпчете дворовете Ми? 13 Не принасяйте вече лъжливи приноси! Тамянът е гнусота за Мен, новолунията, и съботите, и свикването на събранията; беззаконие заедно с тържествено събрание не мога да търпя. 14 Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мен, дотегна Ми да търпя. 15 И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, няма да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. 16 Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло! 17 Научете се да вършите добро, търсете правосъдие, отдайте право на угнетения, отсъждайте право на сирачето, защитете делото на вдовицата*. 18 Елате сега да разискваме, казва ГОСПОД. Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна. 19 Ако слушате доброволно, ще ядете благото на земята; 20 но ако откажете и отстъпите, ще бъдете поядени от меч, защото устата на ГОСПОДА изговори това. 21 Как стана блудница верният град! Той беше пълен с правосъдие, правда обитаваше в него, а сега – убийци. 22 Среброто ти стана шлака, виното ти се смеси с вода. 23 Твоите князе са отстъпници и съучастници на крадци. Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения. Те не съдят право сирачето и делото на вдовицата не идва пред тях*. 24 Затова, заявява Господ, ГОСПОД на Войнствата, Силният Израилев: Ах, ще си отмъстя на противниците Си и ще възмездя на враговете Си! 25 И ще обърна ръката Си против теб и ще очистя шлаката ти като с луга, и ще отделя от теб всеки примес. 26 И ще възстановя съдиите ти както по-напред и съветниците ти – както отначало. След това ще се наречеш град на правда, верен град. 27 Сион ще бъде изкупен чрез правосъдие и тези, които се върнат в него – чрез правда. 28 А беззаконните и грешните ще се съкрушат заедно и тези, които са оставили ГОСПОДА, ще погинат. 29 Защото ще се посрамите заради дъбовете, които пожелахте, и ще се смутите заради градините, които избрахте, 30 понеже ще станете като дъб, чиито листа вехнат, и като градина, която няма вода. 31 И силният ще бъде като кълчища, и делото му – като искра; двамата заедно ще изгорят, без да има кой да гаси.

Louis Segond 1910

1 Prophétie d'Ésaïe, fils d'Amots, sur Juda et Jérusalem, au temps d'Ozias, de Jotham, d'Achaz, d'Ézéchias, rois de Juda. 2 Cieux, écoutez! terre, prête l'oreille! Car l'Éternel parle. J'ai nourri et élevé des enfants, Mais ils se sont révoltés contre moi. 3 Le boeuf connaît son possesseur, Et l'âne la crèche de son maître: Israël ne connaît rien, Mon peuple n'a point d'intelligence. 4 Malheur à la nation pécheresse, au peuple chargé d'iniquités, A la race des méchants, aux enfants corrompus! Ils ont abandonné l'Éternel, ils ont méprisé le Saint d'Israël. Ils se sont retirés en arrière... 5 Quels châtiments nouveaux vous infliger, Quand vous multipliez vos révoltes? La tête entière est malade, Et tout le coeur est souffrant. 6 De la plante du pied jusqu'à la tête, rien n'est en bon état: Ce ne sont que blessures, contusions et plaies vives, Qui n'ont été ni pansées, ni bandées, Ni adoucies par l'huile. 7 Votre pays est dévasté, Vos villes sont consumées par le feu, Des étrangers dévorent vos campagnes sous vos yeux, Ils ravagent et détruisent, comme des barbares. 8 Et la fille de Sion est restée Comme une cabane dans une vigne, Comme une hutte dans un champ de concombres, Comme une ville épargnée. 9 Si l'Éternel des armées Ne nous eût conservé un faible reste, Nous serions comme Sodome, Nous ressemblerions à Gomorrhe. 10 Écoutez la parole de l'Éternel, chefs de Sodome! Prête l'oreille à la loi de notre Dieu, peuple de Gomorrhe! 11 Qu'ai-je affaire de la multitude de vos sacrifices? dit l'Éternel. Je suis rassasié des holocaustes de béliers et de la graisse des veaux; Je ne prends point plaisir au sang des taureaux, des brebis et des boucs. 12 Quand vous venez vous présenter devant moi, Qui vous demande de souiller mes parvis? 13 Cessez d'apporter de vaines offrandes: J'ai en horreur l'encens, Les nouvelles lunes, les sabbats et les assemblées; Je ne puis voir le crime s'associer aux solennités. 14 Mon âme hait vos nouvelles lunes et vos fêtes; Elles me sont à charge; Je suis las de les supporter. 15 Quand vous étendez vos mains, je détourne de vous mes yeux; Quand vous multipliez les prières, je n'écoute pas: Vos mains sont pleines de sang. 16 Lavez-vous, purifiez-vous, Otez de devant mes yeux la méchanceté de vos actions; Cessez de faire le mal. 17 Apprenez à faire le bien, recherchez la justice, Protégez l'opprimé; Faites droit à l'orphelin, Défendez la veuve. 18 Venez et plaidons! dit l'Éternel. Si vos péchés sont comme le cramoisi, ils deviendront blancs comme la neige; S'ils sont rouges comme la pourpre, ils deviendront comme la laine. 19 Si vous avez de la bonne volonté et si vous êtes dociles, Vous mangerez les meilleures productions du pays; 20 Mais si vous résistez et si vous êtes rebelles, Vous serez dévorés par le glaive, Car la bouche de l'Éternel a parlé. 21 Quoi donc! la cité fidèle est devenue une prostituée! Elle était remplie d'équité, la justice y habitait, Et maintenant il y a des assassins! 22 Ton argent s'est changé en scories, Ton vin a été coupé d'eau. 23 Tes chefs sont rebelles et complices des voleurs, Tous aiment les présents et courent après les récompenses; Ils ne font pas droit à l'orphelin, Et la cause de la veuve ne vient pas jusqu'à eux. 24 C'est pourquoi voici ce que dit le Seigneur, l'Éternel des armées, Le Fort d'Israël: Ah! je tirerai satisfaction de mes adversaires, Et je me vengerai de mes ennemis. 25 Je porterai ma main sur toi, Je fondrai tes scories, comme avec de la potasse, Et j'enlèverai toutes tes parcelles de plomb. 26 Je rétablirai tes juges tels qu'ils étaient autrefois, Et tes conseillers tels qu'ils étaient au commencement. Après cela, on t'appellera ville de la justice, Cité fidèle. 27 Sion sera sauvée par la droiture, Et ceux qui s'y convertiront seront sauvés par la justice. 28 Mais la ruine atteindra tous les rebelles et les pécheurs, Et ceux qui abandonnent l'Éternel périront. 29 On aura honte à cause des térébinthes auxquels vous prenez plaisir, Et vous rougirez à cause des jardins dont vous faites vos délices; 30 Car vous serez comme un térébinthe au feuillage flétri, Comme un jardin qui n'a pas d'eau. 31 L'homme fort sera comme de l'étoupe, Et son oeuvre comme une étincelle; Ils brûleront l'un et l'autre ensemble, Et il n'y aura personne pour éteindre.

Jesaja 1 | Верен Louis Segond 1910