2.Mose 13 | Верен

1 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

2 Посвети Ми всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилевите синове – и човек и животно. То е Мое.

3 И Мойсей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ГОСПОД ви изведе оттук. Нищо квасно да не се яде.

4 Вие излизате днес в месец Авив.

5 И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед – тогава да извършваш тази служба в този месец.

6 Седем дни да ядеш безквасен хляб и седмият ден да бъде празник на ГОСПОДА.

7 Безквасен хляб да се яде през седемте дни; и да не се намери у теб квасен хляб, и да не се появи квас във всичките ти области.

8 И в онзи ден ще обясниш на сина си, като кажеш: Това правя заради онова, което ми направи ГОСПОД, когато излязох от Египет.

9 Това ще ти бъде за знак на ръката и за спомен между очите, за да бъде законът на ГОСПОДА в устата ти, защото със силна ръка те изведе ГОСПОД от Египет.

10 И така, да пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.

11 А когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я даде,

12 тогава да отделиш за ГОСПОДА всяко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките да бъдат на ГОСПОДА.

13 А всяко първородно от магаре да изкупиш с агне или яре, а ако не искаш да го изкупиш, тогава да му пречупиш врата. Ще изкупиш и всяко първородно на човек между синовете си.

14 И после, като те запита синът ти и каже: Какво е това? – да му кажеш: Със силна ръка ни изведе ГОСПОД от Египет, от дома на робството.

15 И когато фараонът отказваше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно в египетската земя – от първородно на човек до първородно на животно – затова жертвам на ГОСПОДА всяко първородно, което е мъжко, а всеки първороден от синовете си изкупувам.

16 Това ще бъде за знак на ръката ти и за превръзки над очите ти, защото със силна ръка ГОСПОД ни изведе от Египет.

17 А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет.

18 Затова Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И израилевите синове излязоха от египетската земя строени.

19 И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше изрично заклел израилевите синове, като беше казал: Бог непременно ще ви посети. Тогава да изнесете оттук костите ми със себе си!

20 И те тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, към края на пустинята.

21 И ГОСПОД вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети – за да пътуват денем и нощем.

22 Денем облачният стълб не се отдалечаваше отпред народа, а нощем – огненият стълб.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Louis Segond 1910

1 L'Éternel parla à Moïse, et dit:

2 Consacre-moi tout premier-né, tout premier-né parmi les enfants d'Israël, tant des hommes que des animaux: il m'appartient.

3 Moïse dit au peuple: Souvenez-vous de ce jour, où vous êtes sortis d'Égypte, de la maison de servitude; car c'est par sa main puissante que l'Éternel vous en a fait sortir. On ne mangera point de pain levé.

4 Vous sortez aujourd'hui, dans le mois des épis.

5 Quand l'Éternel t'aura fait entrer dans le pays des Cananéens, des Héthiens, des Amoréens, des Héviens et des Jébusiens, qu'il a juré à tes pères de te donner, pays où coulent le lait et le miel, tu rendras ce culte à l'Éternel dans ce même mois.

6 Pendant sept jours, tu mangeras des pains sans levain; et le septième jour, il y aura une fête en l'honneur de l'Éternel.

7 On mangera des pains sans levain pendant les sept jours; on ne verra point chez toi de pain levé, et l'on ne verra point chez toi de levain, dans toute l'étendue de ton pays.

8 Tu diras alors à ton fils: C'est en mémoire de ce que l'Éternel a fait pour moi, lorsque je suis sorti d'Égypte.

9 Ce sera pour toi comme un signe sur ta main et comme un souvenir entre tes yeux, afin que la loi de l'Éternel soit dans ta bouche; car c'est par sa main puissante que l'Éternel t'a fait sortir d'Égypte.

10 Tu observeras cette ordonnance au temps fixé d'année en année.

11 Quand l'Éternel t'aura fait entrer dans le pays des Cananéens, comme il l'a juré à toi et à tes pères, et qu'il te l'aura donné,

12 tu consacreras à l'Éternel tout premier-né, même tout premier-né des animaux que tu auras: les mâles appartiennent à l'Éternel.

13 Tu rachèteras avec un agneau tout premier-né de l'âne; et, si tu ne le rachètes pas, tu lui briseras la nuque. Tu rachèteras aussi tout premier-né de l'homme parmi tes fils.

14 Et lorsque ton fils te demandera un jour: Que signifie cela? tu lui répondras: Par sa main puissante, l'Éternel nous a fait sortir d'Égypte, de la maison de servitude;

15 et, comme Pharaon s'obstinait à ne point nous laisser aller, l'Éternel fit mourir tous les premiers-nés dans le pays d'Égypte, depuis les premiers-nés des hommes jusqu'aux premiers-nés des animaux. Voilà pourquoi j'offre en sacrifice à l'Éternel tout premier-né des mâles, et je rachète tout premier-né de mes fils.

16 Ce sera comme un signe sur ta main et comme des fronteaux entre tes yeux; car c'est par sa main puissante que l'Éternel nous a fait sortir d'Égypte.

17 Lorsque Pharaon laissa aller le peuple, Dieu ne le conduisit point par le chemin du pays des Philistins, quoique le plus proche; car Dieu dit: Le peuple pourrait se repentir en voyant la guerre, et retourner en Égypte.

18 Mais Dieu fit faire au peuple un détour par le chemin du désert, vers la mer Rouge. Les enfants d'Israël montèrent en armes hors du pays d'Égypte.

19 Moïse prit avec lui les os de Joseph; car Joseph avait fait jurer les fils d'Israël, en disant: Dieu vous visitera, et vous ferez remonter avec vous mes os loin d'ici.

20 Ils partirent de Succoth, et ils campèrent à Étham, à l'extrémité du désert.

21 L'Éternel allait devant eux, le jour dans une colonne de nuée pour les guider dans leur chemin, et la nuit dans une colonne de feu pour les éclairer, afin qu'ils marchassent jour et nuit.

22 La colonne de nuée ne se retirait point de devant le peuple pendant le jour, ni la colonne de feu pendant la nuit.

Public Domain