Jeremia 4 | Верен

1 Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ. 2 И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. 3 Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни. 4 Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви. 5 Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове! 6 Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение. 7 Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени. 8 Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас. 9 И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас. 10 Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата! 11 В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. 12 Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях. 13 Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени! 14 Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли? 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина: 16 Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове! 17 Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД. 18 Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти. 19 Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик. 20 Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми. 21 Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше. 24 Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. 25 Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош*, но няма да я довърша съвсем. 28 Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него. 29 От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. 31 Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!

Louis Segond 1910

1 Israël, si tu reviens, si tu reviens à moi, dit l'Éternel, Si tu ôtes tes abominations de devant moi, Tu ne seras plus errant. 2 Si tu jures: L'Éternel est vivant! Avec vérité, avec droiture et avec justice, Alors les nations seront bénies en lui, Et se glorifieront en lui. 3 Car ainsi parle l'Éternel aux hommes de Juda et de Jérusalem: Défrichez-vous un champ nouveau, Et ne semez pas parmi les épines. 4 Circoncisez-vous pour l'Éternel, circoncisez vos coeurs, Hommes de Juda et habitants de Jérusalem, De peur que ma colère n'éclate comme un feu, Et ne s'enflamme, sans qu'on puisse l'éteindre, A cause de la méchanceté de vos actions. 5 Annoncez en Juda, publiez à Jérusalem, Et dites: Sonnez de la trompette dans le pays! Criez à pleine voix, et dites: Rassemblez-vous, et allons dans les villes fortes! 6 Élevez une bannière vers Sion, Fuyez, ne vous arrêtez pas! Car je fais venir du septentrion le malheur Et un grand désastre. 7 Le lion s'élance de son taillis, Le destructeur des nations est en marche, il a quitté son lieu, Pour ravager ton pays; Tes villes seront ruinées, il n'y aura plus d'habitants. 8 C'est pourquoi couvrez-vous de sacs, pleurez et gémissez; Car la colère ardente de l'Éternel ne se détourne pas de nous. 9 En ce jour-là, dit l'Éternel, Le roi et les chefs perdront courage, Les sacrificateurs seront étonnés, Et les prophètes stupéfaits. 10 Je dis: Ah! Seigneur Éternel! Tu as donc trompé ce peuple et Jérusalem, en disant: Vous aurez la paix! Et cependant l'épée menace leur vie. 11 En ce temps-là, il sera dit à ce peuple et à Jérusalem: Un vent brûlant souffle des lieux élevés du désert Sur le chemin de la fille de mon peuple, Non pour vanner ni pour nettoyer le grain. 12 C'est un vent impétueux qui vient de là jusqu'à moi. Maintenant, je prononcerai leur sentence. 13 Voici, le destructeur s'avance comme les nuées; Ses chars sont comme un tourbillon, Ses chevaux sont plus légers que les aigles. -Malheur à nous, car nous sommes détruits! - 14 Purifie ton coeur du mal, Jérusalem, Afin que tu sois sauvée! Jusques à quand garderas-tu dans ton coeur tes pensées iniques? 15 Car une voix qui part de Dan annonce la calamité, Elle la publie depuis la montagne d'Éphraïm. 16 Dites-le aux nations, faites-le connaître à Jérusalem: Des assiégeants viennent d'une terre lointaine; Ils poussent des cris contre les villes de Juda. 17 Comme ceux qui gardent un champ, ils entourent Jérusalem, Car elle s'est révoltée contre moi, dit l'Éternel. 18 C'est là le produit de tes voies et de tes actions, C'est là le produit de ta méchanceté; Certes cela est amer, cela pénètre jusqu'à ton coeur. 19 Mes entrailles! mes entrailles: je souffre au dedans de mon coeur, Le coeur me bat, je ne puis me taire; Car tu entends, mon âme, le son de la trompette, Le cri de guerre. 20 On annonce ruine sur ruine, Car tout le pays est ravagé; Mes tentes sont ravagées tout à coup, Mes pavillons en un instant. 21 Jusques à quand verrai-je la bannière, Et entendrai-je le son de la trompette? - 22 Certainement mon peuple est fou, il ne me connaît pas; Ce sont des enfants insensés, dépourvus d'intelligence; Ils sont habiles pour faire le mal, Mais ils ne savent pas faire le bien. - 23 Je regarde la terre, et voici, elle est informe et vide; Les cieux, et leur lumière a disparu. 24 Je regarde les montagnes, et voici, elles sont ébranlées; Et toutes les collines chancellent. 25 Je regarde, et voici, il n'y a point d'homme; Et tous les oiseaux des cieux ont pris la fuite. 26 Je regarde, et voici, le Carmel est un désert; Et toutes ses villes sont détruites, devant l'Éternel, Devant son ardente colère. 27 Car ainsi parle l'Éternel: Tout le pays sera dévasté; Mais je ne ferai pas une entière destruction. 28 A cause de cela, le pays est en deuil, Et les cieux en haut sont obscurcis; Car je l'ai dit, je l'ai résolu, Et je ne m'en repens pas, je ne me rétracterai pas. 29 Au bruit des cavaliers et des archers, toutes les villes sont en fuite; On entre dans les bois, on monte sur les rochers; Toutes les villes sont abandonnées, il n'y a plus d'habitants. 30 Et toi, dévastée, que vas-tu faire? Tu te revêtiras de cramoisi, tu te pareras d'ornements d'or, Tu mettras du fard à tes yeux; Mais c'est en vain que tu t'embelliras; Tes amants te méprisent, Ils en veulent à ta vie. 31 Car j'entends des cris comme ceux d'une femme en travail, Des cris d'angoisse comme dans un premier enfantement. C'est la voix de la fille de Sion; elle soupire, elle étend les mains: Malheureuse que je suis! je succombe sous les meurtriers!

Jeremia 4 | Верен Louis Segond 1910