1.Mose 45 | Верен

1 Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си. 2 И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом. 3 И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. 4 Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот. 6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение. 8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя*. 9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно! 10 Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш. 11 Там ще те храня – защото остават още пет години на глад – за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш. 12 И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят. 13 И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук. 14 Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия. 15 И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него. 16 И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му. 17 И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя. 18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята. 19 А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате. 20 При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше. 21 И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път. 22 На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. 23 И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. 24 Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се каратеили: да не се страхувате по пътя! 25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков. 26 И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя*! А сърцето му примря, защото не им вярваше. 27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи. 28 И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!

Louis Segond 1910

1 Joseph ne pouvait plus se contenir devant tous ceux qui l'entouraient. Il s'écria: Faites sortir tout le monde. Et il ne resta personne avec Joseph, quand il se fit connaître à ses frères. 2 Il éleva la voix, en pleurant. Les Égyptiens l'entendirent, et la maison de Pharaon l'entendit. 3 Joseph dit à ses frères: Je suis Joseph! Mon père vit-il encore? Mais ses frères ne purent lui répondre, car ils étaient troublés en sa présence. 4 Joseph dit à ses frères: Approchez-vous de moi. Et ils s'approchèrent. Il dit: Je suis Joseph, votre frère, que vous avez vendu pour être mené en Égypte. 5 Maintenant, ne vous affligez pas, et ne soyez pas fâchés de m'avoir vendu pour être conduit ici, car c'est pour vous sauver la vie que Dieu m'a envoyé devant vous. 6 Voilà deux ans que la famine est dans le pays; et pendant cinq années encore, il n'y aura ni labour, ni moisson. 7 Dieu m'a envoyé devant vous pour vous faire subsister dans le pays, et pour vous faire vivre par une grande délivrance. 8 Ce n'est donc pas vous qui m'avez envoyé ici, mais c'est Dieu; il m'a établi père de Pharaon, maître de toute sa maison, et gouverneur de tout le pays d'Égypte. 9 Hâtez-vous de remonter auprès de mon père, et vous lui direz: Ainsi a parlé ton fils Joseph: Dieu m'a établi seigneur de toute l'Égypte; descends vers moi, ne tarde pas! 10 Tu habiteras dans le pays de Gosen, et tu seras près de moi, toi, tes fils, et les fils de tes fils, tes brebis et tes boeufs, et tout ce qui est à toi. 11 Là, je te nourrirai, car il y aura encore cinq années de famine; et ainsi tu ne périras point, toi, ta maison, et tout ce qui est à toi. 12 Vous voyez de vos yeux, et mon frère Benjamin voit de ses yeux que c'est moi-même qui vous parle. 13 Racontez à mon père toute ma gloire en Égypte, et tout ce que vous avez vu; et vous ferez descendre ici mon père au plus tôt. 14 Il se jeta au cou de Benjamin, son frère, et pleura; et Benjamin pleura sur son cou. 15 Il embrassa aussi tous ses frères, en pleurant. Après quoi, ses frères s'entretinrent avec lui. 16 Le bruit se répandit dans la maison de Pharaon que les frères de Joseph étaient arrivés: ce qui fut agréable à Pharaon et à ses serviteurs. 17 Pharaon dit à Joseph: Dis à tes frères: Faites ceci. Chargez vos bêtes, et partez pour le pays de Canaan; 18 prenez votre père et vos familles, et venez auprès de moi. Je vous donnerai ce qu'il y a de meilleur au pays d'Égypte, et vous mangerez la graisse du pays. 19 Tu as ordre de leur dire: Faites ceci. Prenez dans le pays d'Égypte des chars pour vos enfants et pour vos femmes; amenez votre père, et venez. 20 Ne regrettez point ce que vous laisserez, car ce qu'il a de meilleur dans tout le pays d'Égypte sera pour vous. 21 Les fils d'Israël firent ainsi. Joseph leur donna des chars, selon l'ordre de Pharaon; il leur donna aussi des provisions pour la route. 22 Il leur donna à tous des vêtements de rechange, et il donna à Benjamin trois cents sicles d'argent et cinq vêtements de rechange. 23 Il envoya à son père dix ânes chargés de ce qu'il y avait de meilleur en Égypte, et dix ânesses chargées de blé, de pain et de vivres, pour son père pendant le voyage. 24 Puis il congédia ses frères, qui partirent; et il leur dit: Ne vous querellez pas en chemin. 25 Ils remontèrent de l'Égypte, et ils arrivèrent dans le pays de Canaan, auprès de Jacob, leur père. 26 Ils lui dirent: Joseph vit encore, et même c'est lui qui gouverne tout le pays d'Égypte. Mais le coeur de Jacob resta froid, parce qu'il ne les croyait pas. 27 Ils lui rapportèrent toutes les paroles que Joseph leur avait dites. Il vit les chars que Joseph avait envoyés pour le transporter. C'est alors que l'esprit de Jacob, leur père, se ranima; 28 et Israël dit: C'est assez! Joseph, mon fils, vit encore! J'irai, et je le verrai avant que je meure.

1.Mose 45 | Верен Louis Segond 1910