1.Mose 21 | Верен

1 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил. 2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време. 3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак. 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог. 5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак. 6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен. 7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му. 8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива, 10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак! 11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее. 15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст, 16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. 18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие. 20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя. 22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш. 23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец. 24 И Авраам каза: Заклевам се. 25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила. 26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес. 27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор. 28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил? 30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец. 31 Затова той нарече онова място Вирсавее*, защото там двамата се заклеха. 32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя. 33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог*. 34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.

Louis Segond 1910

1 L'Éternel se souvint de ce qu'il avait dit à Sara, et l'Éternel accomplit pour Sara ce qu'il avait promis. 2 Sara devint enceinte, et elle enfanta un fils à Abraham dans sa vieillesse, au temps fixé dont Dieu lui avait parlé. 3 Abraham donna le nom d'Isaac au fils qui lui était né, que Sara lui avait enfanté. 4 Abraham circoncit son fils Isaac, âgé de huit jours, comme Dieu le lui avait ordonné. 5 Abraham était âgé de cent ans, à la naissance d'Isaac, son fils. 6 Et Sara dit: Dieu m'a fait un sujet de rire; quiconque l'apprendra rira de moi. 7 Elle ajouta: Qui aurait dit à Abraham: Sara allaitera des enfants? Cependant je lui ai enfanté un fils dans sa vieillesse. 8 L'enfant grandit, et fut sevré; et Abraham fit un grand festin le jour où Isaac fut sevré. 9 Sara vit rire le fils qu'Agar, l'Égyptienne, avait enfanté à Abraham; 10 et elle dit à Abraham: Chasse cette servante et son fils, car le fils de cette servante n'héritera pas avec mon fils, avec Isaac. 11 Cette parole déplut fort aux yeux d'Abraham, à cause de son fils. 12 Mais Dieu dit à Abraham: Que cela ne déplaise pas à tes yeux, à cause de l'enfant et de ta servante. Accorde à Sara tout ce qu'elle te demandera; car c'est d'Isaac que sortira une postérité qui te sera propre. 13 Je ferai aussi une nation du fils de ta servante; car il est ta postérité. 14 Abraham se leva de bon matin; il prit du pain et une outre d'eau, qu'il donna à Agar et plaça sur son épaule; il lui remit aussi l'enfant, et la renvoya. Elle s'en alla, et s'égara dans le désert de Beer Schéba. 15 Quand l'eau de l'outre fut épuisée, elle laissa l'enfant sous un des arbrisseaux, 16 et alla s'asseoir vis-à-vis, à une portée d'arc; car elle disait: Que je ne voie pas mourir mon enfant! Elle s'assit donc vis-à-vis de lui, éleva la voix et pleura. 17 Dieu entendit la voix de l'enfant; et l'ange de Dieu appela du ciel Agar, et lui dit: Qu'as-tu, Agar? Ne crains point, car Dieu a entendu la voix de l'enfant dans le lieu où il est. 18 Lève-toi, prends l'enfant, saisis-le de ta main; car je ferai de lui une grande nation. 19 Et Dieu lui ouvrit les yeux, et elle vit un puits d'eau; elle alla remplir d'eau l'outre, et donna à boire à l'enfant. 20 Dieu fut avec l'enfant, qui grandit, habita dans le désert, et devint tireur d'arc. 21 Il habita dans le désert de Paran, et sa mère lui prit une femme du pays d'Égypte. 22 En ce temps-là, Abimélec, accompagné de Picol, chef de son armée, parla ainsi à Abraham: Dieu est avec toi dans tout ce que tu fais. 23 Jure-moi maintenant ici, par le nom de Dieu, que tu ne tromperas ni moi, ni mes enfants, ni mes petits-enfants, et que tu auras pour moi et le pays où tu séjournes la même bienveillance que j'ai eue pour toi. 24 Abraham dit: Je le jurerai. 25 Mais Abraham fit des reproches à Abimélec, au sujet d'un puits d'eau, dont s'étaient emparés de force les serviteurs d'Abimélec. 26 Abimélec répondit: J'ignore qui a fait cette chose-là; tu ne m'en as point informé, et moi, je ne l'apprends qu'aujourd'hui. 27 Et Abraham prit des brebis et des boeufs, qu'il donna à Abimélec; et ils firent tous deux alliance. 28 Abraham mit à part sept jeunes brebis. 29 Et Abimélec dit à Abraham: Qu'est-ce que ces sept jeunes brebis, que tu as mises à part? 30 Il répondit: Tu accepteras de ma main ces sept brebis, afin que cela me serve de témoignage que j'ai creusé ce puits. 31 C'est pourquoi on appelle ce lieu Beer Schéba; car c'est là qu'ils jurèrent l'un et l'autre. 32 Ils firent donc alliance à Beer Schéba. Après quoi, Abimélec se leva, avec Picol, chef de son armée; et ils retournèrent au pays des Philistins. 33 Abraham planta des tamariscs à Beer Schéba; et là il invoqua le nom de l'Éternel, Dieu de l'éternité. 34 Abraham séjourna longtemps dans le pays des Philistins.

1.Mose 21 | Верен Louis Segond 1910