2.Samuel 3 | Верен
1И между Сауловия дом и Давидовия дом имаше дълга война*. И Давид ставаше все по-силен и по-силен, а Сауловият дом ставаше все по-слаб и по-слаб.2И на Давид се родиха синове в Хеврон: първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноама;3вторият му – Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;4четвъртият – Адония, син на Агита; петият – Сефатия, син на Авитала;5и шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.6И докато траеше войната между Сауловия дом и Давидовия дом*, Авенир беше опората на Сауловия дом.7А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенир: Ти защо си влязъл при наложницата на баща ми?8Тогава Авенир се разгневи много на думите на Исвостей и каза: Кучешка глава ли съм аз, която държи страната на Юда? Днес аз оказвам милост на дома на баща ти Саул, на братята му и на приятелите му и не те предадох в ръката на Давид, а днес ти ме обвиняваш в беззаконие заради тази жена!9Така да направи Бог на Авенир и така да прибави*, ако не сторя за Давид така, както ГОСПОД му се е заклел:10да отвърна царството от Сауловия дом и да издигна Давидовия престол над Израил и над Юда, от Дан до Вирсавее!11И Исвостей не можеше вече да отговори на Авенир нито дума, понеже се боеше от него.12Тогава Авенир изпрати от своя страна пратеници до Давид и каза: Чия е земята? И каза още: Направи договора си с мен, и ето, ръката ми ще бъде с теб, за да обърна целия Израил към теб.13И Давид каза: Добре, ще направя договор с теб, но едно нещо искам от теб: няма да видиш лицето ми, ако първо не доведеш Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.14И Давид изпрати пратеници до Исвостей, сина на Саул, да кажат: Дай ми жена ми Михала, за която се сгодих срещу сто филистимски краекожия!15И Исвостей изпрати и я взе от мъжа ѝ, от Фалтиил, сина на Лаис.16И мъжът ѝ отиде с нея и плачеше, докато вървеше, и я последва до Ваурим. А Авенир му каза: Иди, върни се. И той се върна.17А Авенир говори с израилевите старейшини и каза: Още отпреди вие искахте Давид за цар над вас.18Затова сега, направете го! Защото ГОСПОД е говорил за Давид и е казал: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си Израил от ръката на филистимците и от ръката на всичките му врагове.19И Авенир говори и в ушите на Вениамин. Освен това Авенир отиде да говори и в ушите на Давид в Хеврон всичко, което се виждаше добро на Израил и на целия вениаминов дом.20И така, Авенир и двадесет мъже с него дойдоха при Давид в Хеврон; и Давид сложи трапеза за Авенир и за мъжете, които бяха с него.21И Авенир каза на Давид: Ще стана и ще отида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с теб и да царуваш над всичко, което душата ти желае. И Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.22И ето, слугите на Давид и Йоав дойдоха от едно нападение и донесоха със себе си голяма плячка; а Авенир вече не беше с Давид в Хеврон, защото той го беше изпратил, и той си беше отишъл с мир.23Когато Йоав дойде и цялата войска, която беше с него, съобщиха на Йоав и казаха: Авенир, синът на Нир, дойде при царя и той го изпрати, и той си отиде с мир.24Тогава Йоав дойде при царя и каза: Какво си направил? Ето, Авенир е дошъл при теб – защо си го изпратил и той си е отишъл?25Познаваш Авенир, сина на Нир, че е дошъл да те измами и да научи излизането ти и влизането ти, и да разбере всичко, което правиш.26И Йоав излезе от присъствието на Давид и изпрати пратеници след Авенир, и те го върнаха от кладенеца Сира. А Давид не знаеше.27И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрани в портата, за да му говори тайно, и там го удари в корема и той умря заради кръвта на брат му Асаил.28А след това Давид чу и каза: Аз и царството ми сме невинни до века пред ГОСПОДА за кръвта на Авенир, сина на Нир!29Нека тя дойде на главата на Йоав и на целия му бащин дом и нека не липсва от дома на Йоав такъв, който има семетечение или е прокажен, или се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.30Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваонст. 27;.31И Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, и плачете пред Авенир! И цар Давид вървеше след носилката.32И погребаха Авенир в Хеврон и царят издигна гласа си и плака при гроба на Авенир, и целият народ плака.33И царят оплака Авенир с тази оплаквателна песен и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безбожен*?34Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в бронзови окови; както човек пада пред престъпници, така падна ти! И целият народ плака още над него.35После целият народ дойде, за да накара Давид да яде хляб, докато още беше ден. Но Давид се закле и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако вкуся хляб или нещо друго, преди да залезе слънцето!36И целият народ видя това и то му се видя добро, както и всичко, което правеше царят, се виждаше добро на целия народ.37Така целият народ и целият Израил разбра в онзи ден, че не беше от царя да бъде убит Авенир, синът на Нир.38Тогава царят каза на слугите си: Не знаете ли, че първенец и велик човек падна днес в Израил?39Днес аз съм слаб, макар и да съм помазан за цар; а тези мъже, синовете на Саруя, са много жестоки за мен. ГОСПОД да отплати на злодея според злината му!
English Standard Version
Abner Joins David
1There was a long war between the house of Saul and the house of David. And David grew stronger and stronger, while the house of Saul became weaker and weaker.2And sons were born to David at Hebron: his firstborn was Amnon, of Ahinoam of Jezreel;3and his second, Chileab, of Abigail the widow of Nabal of Carmel; and the third, Absalom the son of Maacah the daughter of Talmai king of Geshur;4and the fourth, Adonijah the son of Haggith; and the fifth, Shephatiah the son of Abital;5and the sixth, Ithream, of Eglah, David’s wife. These were born to David in Hebron.6While there was war between the house of Saul and the house of David, Abner was making himself strong in the house of Saul.7Now Saul had a concubine whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. And Ish-bosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?”8Then Abner was very angry over the words of Ish-bosheth and said, “Am I a dog’s head of Judah? To this day I keep showing steadfast love to the house of Saul your father, to his brothers, and to his friends, and have not given you into the hand of David. And yet you charge me today with a fault concerning a woman.9God do so to Abner and more also, if I do not accomplish for David what the Lord has sworn to him,10to transfer the kingdom from the house of Saul and set up the throne of David over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.”11And Ish-bosheth could not answer Abner another word, because he feared him.12And Abner sent messengers to David on his behalf,* saying, “To whom does the land belong? Make your covenant with me, and behold, my hand shall be with you to bring over all Israel to you.”13And he said, “Good; I will make a covenant with you. But one thing I require of you; that is, you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see my face.”14Then David sent messengers to Ish-bosheth, Saul’s son, saying, “Give me my wife Michal, for whom I paid the bridal price of a hundred foreskins of the Philistines.”15And Ish-bosheth sent and took her from her husband Paltiel the son of Laish.16But her husband went with her, weeping after her all the way to Bahurim. Then Abner said to him, “Go, return.” And he returned.17And Abner conferred with the elders of Israel, saying, “For some time past you have been seeking David as king over you.18Now then bring it about, for the Lord has promised David, saying, ‘By the hand of my servant David I will save my people Israel from the hand of the Philistines, and from the hand of all their enemies.’”19Abner also spoke to Benjamin. And then Abner went to tell David at Hebron all that Israel and the whole house of Benjamin thought good to do.20When Abner came with twenty men to David at Hebron, David made a feast for Abner and the men who were with him.21And Abner said to David, “I will arise and go and will gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may reign over all that your heart desires.” So David sent Abner away, and he went in peace.22Just then the servants of David arrived with Joab from a raid, bringing much spoil with them. But Abner was not with David at Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace.23When Joab and all the army that was with him came, it was told Joab, “Abner the son of Ner came to the king, and he has let him go, and he has gone in peace.”24Then Joab went to the king and said, “What have you done? Behold, Abner came to you. Why is it that you have sent him away, so that he is gone?25You know that Abner the son of Ner came to deceive you and to know your going out and your coming in, and to know all that you are doing.”
Joab Murders Abner
26When Joab came out from David’s presence, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the cistern of Sirah. But David did not know about it.27And when Abner returned to Hebron, Joab took him aside into the midst of the gate to speak with him privately, and there he struck him in the stomach, so that he died, for the blood of Asahel his brother.28Afterward, when David heard of it, he said, “I and my kingdom are forever guiltless before the Lord for the blood of Abner the son of Ner.29May it fall upon the head of Joab and upon all his father’s house, and may the house of Joab never be without one who has a discharge or who is leprous or who holds a spindle or who falls by the sword or who lacks bread!”30So Joab and Abishai his brother killed Abner, because he had put their brother Asahel to death in the battle at Gibeon.
David Mourns Abner
31Then David said to Joab and to all the people who were with him, “Tear your clothes and put on sackcloth and mourn before Abner.” And King David followed the bier.32They buried Abner at Hebron. And the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept.33And the king lamented for Abner, saying, “Should Abner die as a fool dies?34Your hands were not bound; your feet were not fettered; as one falls before the wicked you have fallen.” And all the people wept again over him.35Then all the people came to persuade David to eat bread while it was yet day. But David swore, saying, “God do so to me and more also, if I taste bread or anything else till the sun goes down!”36And all the people took notice of it, and it pleased them, as everything that the king did pleased all the people.37So all the people and all Israel understood that day that it had not been the king’s will to put to death Abner the son of Ner.38And the king said to his servants, “Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel?39And I was gentle today, though anointed king. These men, the sons of Zeruiah, are more severe than I. The Lord repay the evildoer according to his wickedness!”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.