1.Samuel 17 | Верен

1 А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан в Ефес-Дамим, между Сохо и Азика. 2 А Саул и израилевите мъже се събраха и се разположиха на стан в долината Ила, и се строиха за бой срещу филистимците. 3 Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината. 4 Тогава от становете на филистимците излезе един единоборец на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. 5 Той имаше бронзов шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня, а теглото на бронята беше пет хиляди сикъла бронз. 6 Имаше и бронзова броня на краката си и бронзово щитче между раменете си. 7 И дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието на копието му беше шестстотин сикъла желязо. И щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той излезе и извика към израилевите редове, и им каза: Защо излизате да се строявате за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж да слезе при мен! 9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако аз му надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни слугувате. 10 И филистимецът каза: Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски*; дайте ми мъж, за да се бием двамата! 11 И когато Саул и целият Израил чуха тези думи на филистимеца, те се ужасиха и много се уплашиха. 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, който се казваше Есей* и имаше осем сина. И в дните на Саул този човек беше стар, в напреднала възраст между мъжете. 13 А тримата по-големи сина на Есей бяха отишли след Саул в битката. И имената на тримата му сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама. 14 Давид беше най-малкият. А тримата най-големи бяха отишли след Саул. 15 А Давид отиваше и се връщаше от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем*. 16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 17 А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана. 18 И занеси тези десет пити сирене на хилядника им и виж добре ли са братята ти, и ми донеси вест от тях. 19 Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците. 20 И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик. 21 И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска. 22 И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята сист. 18;. 23 А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу. 24 А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха. 25 И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен* в Израил. 26 Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог? 27 И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие. 28 А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката! 29 А Давид каза: Какво съм направил сега? Това не си ли заслужава? 30 После той се обърна от него към друг и каза същите думи, и народът му отговори със същия отговор както преди. 31 И когато чуха думите, които Давид говори, разказаха на Саул и той изпрати за него. 32 И Давид каза на Саул: Нека не отпада сърцето на никого заради този! Слугата ти ще отиде и ще се бие с този филистимец. 33 А Саул каза на Давид: Ти не си способен да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него, защото ти си младеж, а той е воин от младостта си. 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, 35 аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Богст. 26;. 37 И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб. 38 Тогава Саул облече Давид с ризницата си и сложи бронзов шлем на главата му, и го облече в броня. 39 И Давид препаса неговия меч над ризницата му и поиска да походи, защото не беше свикнал. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 40 И взе тоягата си в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги сложи в овчарската торба, в чантата, която имаше, и прашката беше в ръката му; и се приближи към филистимеца. 41 Тогава филистимецът дойде и се приближи към Давид, а щитоносецът вървеше пред него. 42 И когато филистимецът погледна и видя Давид, го презря, защото беше младеж, червенокос и хубав на вид. 43 И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш към мен с тояги? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 И филистимецът каза на Давид: Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове! 45 Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор. 46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил; 47 и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни! 48 И когато филистимецът тръгна и идваше, и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към войската, за да посрещне филистимеца. 49 И Давид бръкна с ръката си в торбата, взе от нея камък и го хвърли, и удари филистимеца в челото му; камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. 50 Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч. 51 Тогава Давид изтича и застана над филистимеца, хвана меча му и го изтегли от ножницата му, и го уби, и отсече главата му с него. А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха. 52 И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон. 53 И израилевите синове се върнаха от преследването на филистимците и разграбиха становете им. 54 А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си. 55 И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю – не зная. 56 И царят каза: Попитай чий син е този младеж. 57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул му каза: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есейст. 12;.

English Standard Version

David and Goliath

1 Now the Philistines gathered their armies for battle. And they were gathered at Socoh, which belongs to Judah, and encamped between Socoh and Azekah, in Ephes-dammim. 2 And Saul and the men of Israel were gathered, and encamped in the Valley of Elah, and drew up in line of battle against the Philistines. 3 And the Philistines stood on the mountain on the one side, and Israel stood on the mountain on the other side, with a valley between them. 4 And there came out from the camp of the Philistines a champion named Goliath of Gath, whose height was six* cubits* and a span. 5 He had a helmet of bronze on his head, and he was armed with a coat of mail, and the weight of the coat was five thousand shekels* of bronze. 6 And he had bronze armor on his legs, and a javelin of bronze slung between his shoulders. 7 The shaft of his spear was like a weaver’s beam, and his spear’s head weighed six hundred shekels of iron. And his shield-bearer went before him. 8 He stood and shouted to the ranks of Israel, “Why have you come out to draw up for battle? Am I not a Philistine, and are you not servants of Saul? Choose a man for yourselves, and let him come down to me. 9 If he is able to fight with me and kill me, then we will be your servants. But if I prevail against him and kill him, then you shall be our servants and serve us.” 10 And the Philistine said, “I defy the ranks of Israel this day. Give me a man, that we may fight together.” 11 When Saul and all Israel heard these words of the Philistine, they were dismayed and greatly afraid. 12 Now David was the son of an Ephrathite of Bethlehem in Judah, named Jesse, who had eight sons. In the days of Saul the man was already old and advanced in years.* 13 The three oldest sons of Jesse had followed Saul to the battle. And the names of his three sons who went to the battle were Eliab the firstborn, and next to him Abinadab, and the third Shammah. 14 David was the youngest. The three eldest followed Saul, 15 but David went back and forth from Saul to feed his father’s sheep at Bethlehem. 16 For forty days the Philistine came forward and took his stand, morning and evening. 17 And Jesse said to David his son, “Take for your brothers an ephah* of this parched grain, and these ten loaves, and carry them quickly to the camp to your brothers. 18 Also take these ten cheeses to the commander of their thousand. See if your brothers are well, and bring some token from them.” 19 Now Saul and they and all the men of Israel were in the Valley of Elah, fighting with the Philistines. 20 And David rose early in the morning and left the sheep with a keeper and took the provisions and went, as Jesse had commanded him. And he came to the encampment as the host was going out to the battle line, shouting the war cry. 21 And Israel and the Philistines drew up for battle, army against army. 22 And David left the things in charge of the keeper of the baggage and ran to the ranks and went and greeted his brothers. 23 As he talked with them, behold, the champion, the Philistine of Gath, Goliath by name, came up out of the ranks of the Philistines and spoke the same words as before. And David heard him. 24 All the men of Israel, when they saw the man, fled from him and were much afraid. 25 And the men of Israel said, “Have you seen this man who has come up? Surely he has come up to defy Israel. And the king will enrich the man who kills him with great riches and will give him his daughter and make his father’s house free in Israel.” 26 And David said to the men who stood by him, “What shall be done for the man who kills this Philistine and takes away the reproach from Israel? For who is this uncircumcised Philistine, that he should defy the armies of the living God?” 27 And the people answered him in the same way, “So shall it be done to the man who kills him.” 28 Now Eliab his eldest brother heard when he spoke to the men. And Eliab’s anger was kindled against David, and he said, “Why have you come down? And with whom have you left those few sheep in the wilderness? I know your presumption and the evil of your heart, for you have come down to see the battle.” 29 And David said, “What have I done now? Was it not but a word?” 30 And he turned away from him toward another, and spoke in the same way, and the people answered him again as before. 31 When the words that David spoke were heard, they repeated them before Saul, and he sent for him. 32 And David said to Saul, “Let no man’s heart fail because of him. Your servant will go and fight with this Philistine.” 33 And Saul said to David, “You are not able to go against this Philistine to fight with him, for you are but a youth, and he has been a man of war from his youth.” 34 But David said to Saul, “Your servant used to keep sheep for his father. And when there came a lion, or a bear, and took a lamb from the flock, 35 I went after him and struck him and delivered it out of his mouth. And if he arose against me, I caught him by his beard and struck him and killed him. 36 Your servant has struck down both lions and bears, and this uncircumcised Philistine shall be like one of them, for he has defied the armies of the living God.” 37 And David said, “The Lord who delivered me from the paw of the lion and from the paw of the bear will deliver me from the hand of this Philistine.” And Saul said to David, “Go, and the Lord be with you!” 38 Then Saul clothed David with his armor. He put a helmet of bronze on his head and clothed him with a coat of mail, 39 and David strapped his sword over his armor. And he tried in vain to go, for he had not tested them. Then David said to Saul, “I cannot go with these, for I have not tested them.” So David put them off. 40 Then he took his staff in his hand and chose five smooth stones from the brook and put them in his shepherd’s pouch. His sling was in his hand, and he approached the Philistine. 41 And the Philistine moved forward and came near to David, with his shield-bearer in front of him. 42 And when the Philistine looked and saw David, he disdained him, for he was but a youth, ruddy and handsome in appearance. 43 And the Philistine said to David, “Am I a dog, that you come to me with sticks?” And the Philistine cursed David by his gods. 44 The Philistine said to David, “Come to me, and I will give your flesh to the birds of the air and to the beasts of the field.” 45 Then David said to the Philistine, “You come to me with a sword and with a spear and with a javelin, but I come to you in the name of the Lord of hosts, the God of the armies of Israel, whom you have defied. 46 This day the Lord will deliver you into my hand, and I will strike you down and cut off your head. And I will give the dead bodies of the host of the Philistines this day to the birds of the air and to the wild beasts of the earth, that all the earth may know that there is a God in Israel, 47 and that all this assembly may know that the Lord saves not with sword and spear. For the battle is the Lord’s, and he will give you into our hand.” 48 When the Philistine arose and came and drew near to meet David, David ran quickly toward the battle line to meet the Philistine. 49 And David put his hand in his bag and took out a stone and slung it and struck the Philistine on his forehead. The stone sank into his forehead, and he fell on his face to the ground. 50 So David prevailed over the Philistine with a sling and with a stone, and struck the Philistine and killed him. There was no sword in the hand of David. 51 Then David ran and stood over the Philistine and took his sword and drew it out of its sheath and killed him and cut off his head with it. When the Philistines saw that their champion was dead, they fled. 52 And the men of Israel and Judah rose with a shout and pursued the Philistines as far as Gath* and the gates of Ekron, so that the wounded Philistines fell on the way from Shaaraim as far as Gath and Ekron. 53 And the people of Israel came back from chasing the Philistines, and they plundered their camp. 54 And David took the head of the Philistine and brought it to Jerusalem, but he put his armor in his tent. 55 As soon as Saul saw David go out against the Philistine, he said to Abner, the commander of the army, “Abner, whose son is this youth?” And Abner said, “As your soul lives, O king, I do not know.” 56 And the king said, “Inquire whose son the boy is.” 57 And as soon as David returned from the striking down of the Philistine, Abner took him, and brought him before Saul with the head of the Philistine in his hand. 58 And Saul said to him, “Whose son are you, young man?” And David answered, “I am the son of your servant Jesse the Bethlehemite.”

1.Samuel 17 | Верен English Standard Version

David and Goliath