1.Korinther 15 | Верен English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
1.Korinther 15 | Верен
1 И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно. 3 Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията, 4 че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха, 7 че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли; 8 а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг. 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква. 10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен. 11 И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте. 12 Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен. 14 А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна. 15 При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват. 16 Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; 17 а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. 19 Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните. 20 Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите. 21 Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите. 22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. 23 Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие. 24 Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила, 25 защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. 26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. 27 Защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко. 28 А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко. 29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час? 31 Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам. 32 Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ 33 Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави. 34 Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите. 35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват? 36 Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго, 38 а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе – негово собствено тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга – плътта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите. 40 И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг; 41 един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло. 45 Така е и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 47 Първият човек е от земята – пръстен; вторият Човек е от небето. 48 Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. 49 И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния. 50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим 52 в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното – да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната беше смъртта победоносно.“ 55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; 57 но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос! 58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

The Resurrection of Christ

1 Now I would remind you, brothers,* of the gospel I preached to you, which you received, in which you stand, 2 and by which you are being saved, if you hold fast to the word I preached to you—unless you believed in vain. 3 For I delivered to you as of first importance what I also received: that Christ died for our sins in accordance with the Scriptures, 4 that he was buried, that he was raised on the third day in accordance with the Scriptures, 5 and that he appeared to Cephas, then to the twelve. 6 Then he appeared to more than five hundred brothers at one time, most of whom are still alive, though some have fallen asleep. 7 Then he appeared to James, then to all the apostles. 8 Last of all, as to one untimely born, he appeared also to me. 9 For I am the least of the apostles, unworthy to be called an apostle, because I persecuted the church of God. 10 But by the grace of God I am what I am, and his grace toward me was not in vain. On the contrary, I worked harder than any of them, though it was not I, but the grace of God that is with me. 11 Whether then it was I or they, so we preach and so you believed.

The Resurrection of the Dead

12 Now if Christ is proclaimed as raised from the dead, how can some of you say that there is no resurrection of the dead? 13 But if there is no resurrection of the dead, then not even Christ has been raised. 14 And if Christ has not been raised, then our preaching is in vain and your faith is in vain. 15 We are even found to be misrepresenting God, because we testified about God that he raised Christ, whom he did not raise if it is true that the dead are not raised. 16 For if the dead are not raised, not even Christ has been raised. 17 And if Christ has not been raised, your faith is futile and you are still in your sins. 18 Then those also who have fallen asleep in Christ have perished. 19 If in Christ we have hope* in this life only, we are of all people most to be pitied. 20 But in fact Christ has been raised from the dead, the firstfruits of those who have fallen asleep. 21 For as by a man came death, by a man has come also the resurrection of the dead. 22 For as in Adam all die, so also in Christ shall all be made alive. 23 But each in his own order: Christ the firstfruits, then at his coming those who belong to Christ. 24 Then comes the end, when he delivers the kingdom to God the Father after destroying every rule and every authority and power. 25 For he must reign until he has put all his enemies under his feet. 26 The last enemy to be destroyed is death. 27 For “God* has put all things in subjection under his feet.” But when it says, “all things are put in subjection,” it is plain that he is excepted who put all things in subjection under him. 28 When all things are subjected to him, then the Son himself will also be subjected to him who put all things in subjection under him, that God may be all in all. 29 Otherwise, what do people mean by being baptized on behalf of the dead? If the dead are not raised at all, why are people baptized on their behalf? 30 Why are we in danger every hour? 31 I protest, brothers, by my pride in you, which I have in Christ Jesus our Lord, I die every day! 32 What do I gain if, humanly speaking, I fought with beasts at Ephesus? If the dead are not raised, “Let us eat and drink, for tomorrow we die.” 33 Do not be deceived: “Bad company ruins good morals.”* 34 Wake up from your drunken stupor, as is right, and do not go on sinning. For some have no knowledge of God. I say this to your shame.

The Resurrection Body

35 But someone will ask, “How are the dead raised? With what kind of body do they come?” 36 You foolish person! What you sow does not come to life unless it dies. 37 And what you sow is not the body that is to be, but a bare kernel, perhaps of wheat or of some other grain. 38 But God gives it a body as he has chosen, and to each kind of seed its own body. 39 For not all flesh is the same, but there is one kind for humans, another for animals, another for birds, and another for fish. 40 There are heavenly bodies and earthly bodies, but the glory of the heavenly is of one kind, and the glory of the earthly is of another. 41 There is one glory of the sun, and another glory of the moon, and another glory of the stars; for star differs from star in glory. 42 So is it with the resurrection of the dead. What is sown is perishable; what is raised is imperishable. 43 It is sown in dishonor; it is raised in glory. It is sown in weakness; it is raised in power. 44 It is sown a natural body; it is raised a spiritual body. If there is a natural body, there is also a spiritual body. 45 Thus it is written, “The first man Adam became a living being”;* the last Adam became a life-giving spirit. 46 But it is not the spiritual that is first but the natural, and then the spiritual. 47 The first man was from the earth, a man of dust; the second man is from heaven. 48 As was the man of dust, so also are those who are of the dust, and as is the man of heaven, so also are those who are of heaven. 49 Just as we have borne the image of the man of dust, we shall* also bear the image of the man of heaven.

Mystery and Victory

50 I tell you this, brothers: flesh and blood cannot inherit the kingdom of God, nor does the perishable inherit the imperishable. 51 Behold! I tell you a mystery. We shall not all sleep, but we shall all be changed, 52 in a moment, in the twinkling of an eye, at the last trumpet. For the trumpet will sound, and the dead will be raised imperishable, and we shall be changed. 53 For this perishable body must put on the imperishable, and this mortal body must put on immortality. 54 When the perishable puts on the imperishable, and the mortal puts on immortality, then shall come to pass the saying that is written: “Death is swallowed up in victory.” 55 “O death, where is your victory? O death, where is your sting?” 56 The sting of death is sin, and the power of sin is the law. 57 But thanks be to God, who gives us the victory through our Lord Jesus Christ. 58 Therefore, my beloved brothers, be steadfast, immovable, always abounding in the work of the Lord, knowing that in the Lord your labor is not in vain.