Psalm 31 | Верен
1За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, на Теб се уповавам, нека не се посрамя до века; спаси ме в правдата Си!2Приклони към мен ухото Си, избави ме бързо; бъди ми канара на прибежище, дом укрепен, за да ме спасиш!3Защото Ти си моя канара и моя крепост и заради Името Си води ме и ме направлявай.4Извади ме от мрежата, която ми поставиха скрито, защото Ти си ми защита.5В Твоята ръка поверявам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината!6Намразих онези, които се държат за суетните идоли, а аз се уповавам на ГОСПОДА.7Ще се веселя и ще се радвам в Твоята милост, защото Ти видя неволята ми, позна притесненията на душата ми;8и не ме предаде в ръката на врага, постави краката ми на широко място.9Бъди милостив към мен, ГОСПОДИ, защото съм в беда, от скръб чезне окото ми, душата ми и тялото ми.10Защото животът ми се топи в тъга и годините ми – в стенание; поради беззаконието ми отпадна силата ми и костите ми чезнат.11Станах за укор на всичките си притеснители и особено на ближните си, и за ужас на познатите си; които ме видят на улиците, бягат от мен.12Забравен съм като мъртвец, вън от сърцата; станах като счупен съд.13Защото чувам злословието на мнозина, ужас отвред, докато се наговарят против мен, намислят да отнемат живота ми.14Но аз, ГОСПОДИ, на Теб се уповах, казах: Ти си мой Бог!15В Твоята ръка са времената ми; избави ме от ръката на враговете ми и от онези, които ме преследват!16Нека лицето Ти осияе над слугата Ти, спаси ме в милостта Си!17ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото Теб призовах! Нека се посрамят безбожните, нека онемеят в Шеол!18Нека млъкнат лъжливите устни, които с гордост и презрение говорят нагло против праведния!19Колко голяма е добрината Ти, която си запазил за онези, които Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб, пред човешките синове!20Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си от човешките кроежи; ще ги пазиш тайно в шатър от препирането на езици.21Благословен да е ГОСПОД, защото чудно ми оказа милостта Си в укрепен град.22А аз в уплахата си казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Теб.23Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии! ГОСПОД запазва верните, а отплаща изобилно на онзи, който се държи гордо.24Дерзайте и нека сърцето ви се укрепи, всички вие, които се надявате на ГОСПОДА!
English Standard Version
Into Your Hand I Commit My Spirit
1To the choirmaster. A Psalm of David. In you, O Lord, do I take refuge; let me never be put to shame; in your righteousness deliver me!2Incline your ear to me; rescue me speedily! Be a rock of refuge for me, a strong fortress to save me!3For you are my rock and my fortress; and for your name’s sake you lead me and guide me;4you take me out of the net they have hidden for me, for you are my refuge.5Into your hand I commit my spirit; you have redeemed me, O Lord, faithful God.6I hate* those who pay regard to worthless idols, but I trust in the Lord.7I will rejoice and be glad in your steadfast love, because you have seen my affliction; you have known the distress of my soul,8and you have not delivered me into the hand of the enemy; you have set my feet in a broad place.9Be gracious to me, O Lord, for I am in distress; my eye is wasted from grief; my soul and my body also.10For my life is spent with sorrow, and my years with sighing; my strength fails because of my iniquity, and my bones waste away.11Because of all my adversaries I have become a reproach, especially to my neighbors, and an object of dread to my acquaintances; those who see me in the street flee from me.12I have been forgotten like one who is dead; I have become like a broken vessel.13For I hear the whispering of many— terror on every side!— as they scheme together against me, as they plot to take my life.14But I trust in you, O Lord; I say, “You are my God.”15My times are in your hand; rescue me from the hand of my enemies and from my persecutors!16Make your face shine on your servant; save me in your steadfast love!17O Lord, let me not be put to shame, for I call upon you; let the wicked be put to shame; let them go silently to Sheol.18Let the lying lips be mute, which speak insolently against the righteous in pride and contempt.19Oh, how abundant is your goodness, which you have stored up for those who fear you and worked for those who take refuge in you, in the sight of the children of mankind!20In the cover of your presence you hide them from the plots of men; you store them in your shelter from the strife of tongues.21Blessed be the Lord, for he has wondrously shown his steadfast love to me when I was in a besieged city.22I had said in my alarm,* “I am cut off from your sight.” But you heard the voice of my pleas for mercy when I cried to you for help.23Love the Lord, all you his saints! The Lord preserves the faithful but abundantly repays the one who acts in pride.24Be strong, and let your heart take courage, all you who wait for the Lord!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.