Jesaja 33 | Верен

1 Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен. 2 ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда! 3 От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите. 4 И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец. 5 ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда. 6 И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му. 7 Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво. 8 Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека. 9 Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си. 10 Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися. 11 Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде. 12 И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън. 13 Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми. 14 Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? 15 Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло – 16 той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва. 17 Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя. 18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите? 19 Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш. 20 Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса. 21 А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб. 22 Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси! 23 Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка. 24 И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.

English Standard Version

O Lord, Be Gracious to Us

1 Ah, you destroyer, who yourself have not been destroyed, you traitor, whom none has betrayed! When you have ceased to destroy, you will be destroyed; and when you have finished betraying, they will betray you. 2 O Lord, be gracious to us; we wait for you. Be our arm every morning, our salvation in the time of trouble. 3 At the tumultuous noise peoples flee; when you lift yourself up, nations are scattered, 4 and your spoil is gathered as the caterpillar gathers; as locusts leap, it is leapt upon. 5 The Lord is exalted, for he dwells on high; he will fill Zion with justice and righteousness, 6 and he will be the stability of your times, abundance of salvation, wisdom, and knowledge; the fear of the Lord is Zion’s* treasure. 7 Behold, their heroes cry in the streets; the envoys of peace weep bitterly. 8 The highways lie waste; the traveler ceases. Covenants are broken; cities* are despised; there is no regard for man. 9 The land mourns and languishes; Lebanon is confounded and withers away; Sharon is like a desert, and Bashan and Carmel shake off their leaves. 10 “Now I will arise,” says the Lord, “now I will lift myself up; now I will be exalted. 11 You conceive chaff; you give birth to stubble; your breath is a fire that will consume you. 12 And the peoples will be as if burned to lime, like thorns cut down, that are burned in the fire.” 13 Hear, you who are far off, what I have done; and you who are near, acknowledge my might. 14 The sinners in Zion are afraid; trembling has seized the godless: “Who among us can dwell with the consuming fire? Who among us can dwell with everlasting burnings?” 15 He who walks righteously and speaks uprightly, who despises the gain of oppressions, who shakes his hands, lest they hold a bribe, who stops his ears from hearing of bloodshed and shuts his eyes from looking on evil, 16 he will dwell on the heights; his place of defense will be the fortresses of rocks; his bread will be given him; his water will be sure. 17 Your eyes will behold the king in his beauty; they will see a land that stretches afar. 18 Your heart will muse on the terror: “Where is he who counted, where is he who weighed the tribute? Where is he who counted the towers?” 19 You will see no more the insolent people, the people of an obscure speech that you cannot comprehend, stammering in a tongue that you cannot understand. 20 Behold Zion, the city of our appointed feasts! Your eyes will see Jerusalem, an untroubled habitation, an immovable tent, whose stakes will never be plucked up, nor will any of its cords be broken. 21 But there the Lord in majesty will be for us a place of broad rivers and streams, where no galley with oars can go, nor majestic ship can pass. 22 For the Lord is our judge; the Lord is our lawgiver; the Lord is our king; he will save us. 23 Your cords hang loose; they cannot hold the mast firm in its place or keep the sail spread out. Then prey and spoil in abundance will be divided; even the lame will take the prey. 24 And no inhabitant will say, “I am sick”; the people who dwell there will be forgiven their iniquity.

Jesaja 33 | Верен English Standard Version

O Lord, Be Gracious to Us