Apostelgeschichte 10 | Верен

1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога.

3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение Божи ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий!

4 А той, като се взря в него, уплашен, каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5 И сега, изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, който се нарича и Петър.

6 Той е отседнал у един кожар Симон, чиято къща е край морето.

7 И като си отиде ангелът, който му говореше, Корнилий повика двама от слугите и един благочестив войник от тези, които постоянно бяха при него,

8 и като им разказа всичко, ги изпрати в Йопияст. 30-33;.

9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.

10 И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение

11 и видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, като голямо ленено платнище, спускано за четирите краища към земята.

12 В него имаше всякакви видове земни четирикраки, пълзящи и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нещо осквернено или нечисто.

15 И гласът пак дойде към него втори път: Което Бог е очистил, ти не го считай за осквернено.

16 Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна в небето.

17 А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, мъжете, изпратени от Корнилий, които бяха разпитали за къщата на Симон, застанаха пред портата

18 и извикаха, като попитаха: Тук ли гостува Симон, който се нарича и Петър?

19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му каза: Ето, трима мъже те търсят.

20 Стани, слез и иди с тях, без да се съмняваш ни най-малко, защото Аз съм ги изпратил.

21 И така, Петър слезе при мъжете, които бяха изпратени при него от Корнилий, и каза: Ето, аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?

22 А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб.

23 Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.

24 А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони.

26 А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек.

27 И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28 И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист.

29 Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло,

31 който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога.

32 Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.)

33 И така, аз веднага пратих до теб* и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

34 А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,

35 а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден.

36 Словото, което Той изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Иисус Христос, който е Господар на всички,

37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като се започна от Галилея;

38 как Бог помаза със Свети Дух и със сила Иисус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.

39 И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя, и в Ерусалим; Него те убиха, като Го приковаха на дърво.

40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви –

41 не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.

42 И ни поръча да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава опрощаване на греховете си чрез Неговото Име.

44 Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците,

46 защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

Peter and Cornelius

1 At Caesarea there was a man named Cornelius, a centurion of what was known as the Italian Cohort,

2 a devout man who feared God with all his household, gave alms generously to the people, and prayed continually to God.

3 About the ninth hour of the day* he saw clearly in a vision an angel of God come in and say to him, “Cornelius.”

4 And he stared at him in terror and said, “What is it, Lord?” And he said to him, “Your prayers and your alms have ascended as a memorial before God.

5 And now send men to Joppa and bring one Simon who is called Peter.

6 He is lodging with one Simon, a tanner, whose house is by the sea.”

7 When the angel who spoke to him had departed, he called two of his servants and a devout soldier from among those who attended him,

8 and having related everything to them, he sent them to Joppa.

Peter’s Vision

9 The next day, as they were on their journey and approaching the city, Peter went up on the housetop about the sixth hour* to pray.

10 And he became hungry and wanted something to eat, but while they were preparing it, he fell into a trance

11 and saw the heavens opened and something like a great sheet descending, being let down by its four corners upon the earth.

12 In it were all kinds of animals and reptiles and birds of the air.

13 And there came a voice to him: “Rise, Peter; kill and eat.”

14 But Peter said, “By no means, Lord; for I have never eaten anything that is common or unclean.”

15 And the voice came to him again a second time, “What God has made clean, do not call common.”

16 This happened three times, and the thing was taken up at once to heaven.

17 Now while Peter was inwardly perplexed as to what the vision that he had seen might mean, behold, the men who were sent by Cornelius, having made inquiry for Simon’s house, stood at the gate

18 and called out to ask whether Simon who was called Peter was lodging there.

19 And while Peter was pondering the vision, the Spirit said to him, “Behold, three men are looking for you.

20 Rise and go down and accompany them without hesitation,* for I have sent them.”

21 And Peter went down to the men and said, “I am the one you are looking for. What is the reason for your coming?”

22 And they said, “Cornelius, a centurion, an upright and God-fearing man, who is well spoken of by the whole Jewish nation, was directed by a holy angel to send for you to come to his house and to hear what you have to say.”

23 So he invited them in to be his guests. The next day he rose and went away with them, and some of the brothers from Joppa accompanied him.

24 And on the following day they entered Caesarea. Cornelius was expecting them and had called together his relatives and close friends.

25 When Peter entered, Cornelius met him and fell down at his feet and worshiped him.

26 But Peter lifted him up, saying, “Stand up; I too am a man.”

27 And as he talked with him, he went in and found many persons gathered.

28 And he said to them, “You yourselves know how unlawful it is for a Jew to associate with or to visit anyone of another nation, but God has shown me that I should not call any person common or unclean.

29 So when I was sent for, I came without objection. I ask then why you sent for me.”

30 And Cornelius said, “Four days ago, about this hour, I was praying in my house at the ninth hour,* and behold, a man stood before me in bright clothing

31 and said, ‘Cornelius, your prayer has been heard and your alms have been remembered before God.

32 Send therefore to Joppa and ask for Simon who is called Peter. He is lodging in the house of Simon, a tanner, by the sea.’

33 So I sent for you at once, and you have been kind enough to come. Now therefore we are all here in the presence of God to hear all that you have been commanded by the Lord.”

Gentiles Hear the Good News

34 So Peter opened his mouth and said: “Truly I understand that God shows no partiality,

35 but in every nation anyone who fears him and does what is right is acceptable to him.

36 As for the word that he sent to Israel, preaching good news of peace through Jesus Christ (he is Lord of all),

37 you yourselves know what happened throughout all Judea, beginning from Galilee after the baptism that John proclaimed:

38 how God anointed Jesus of Nazareth with the Holy Spirit and with power. He went about doing good and healing all who were oppressed by the devil, for God was with him.

39 And we are witnesses of all that he did both in the country of the Jews and in Jerusalem. They put him to death by hanging him on a tree,

40 but God raised him on the third day and made him to appear,

41 not to all the people but to us who had been chosen by God as witnesses, who ate and drank with him after he rose from the dead.

42 And he commanded us to preach to the people and to testify that he is the one appointed by God to be judge of the living and the dead.

43 To him all the prophets bear witness that everyone who believes in him receives forgiveness of sins through his name.”

The Holy Spirit Falls on the Gentiles

44 While Peter was still saying these things, the Holy Spirit fell on all who heard the word.

45 And the believers from among the circumcised who had come with Peter were amazed, because the gift of the Holy Spirit was poured out even on the Gentiles.

46 For they were hearing them speaking in tongues and extolling God. Then Peter declared,

47 “Can anyone withhold water for baptizing these people, who have received the Holy Spirit just as we have?”

48 And he commanded them to be baptized in the name of Jesus Christ. Then they asked him to remain for some days.

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV^® Text Edition: 2016. The ESV^® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved. The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.