1.Mose 45 | Верен
1Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си.2И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом.3И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.4Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.5Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот.6Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва.7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение.8И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя*.9Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно!10Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш.11Там ще те храня – защото остават още пет години на глад – за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.12И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.13И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук.14Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.15И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.16И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му.17И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя.18И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята.19А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате.20При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше.21И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път.22На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.23И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.24Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се каратеили: да не се страхувате по пътя!25И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.26И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя*! А сърцето му примря, защото не им вярваше.27Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.28И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!
English Standard Version
Joseph Provides for His Brothers and Family
1Then Joseph could not control himself before all those who stood by him. He cried, “Make everyone go out from me.” So no one stayed with him when Joseph made himself known to his brothers.2And he wept aloud, so that the Egyptians heard it, and the household of Pharaoh heard it.3And Joseph said to his brothers, “I am Joseph! Is my father still alive?” But his brothers could not answer him, for they were dismayed at his presence.4So Joseph said to his brothers, “Come near to me, please.” And they came near. And he said, “I am your brother, Joseph, whom you sold into Egypt.5And now do not be distressed or angry with yourselves because you sold me here, for God sent me before you to preserve life.6For the famine has been in the land these two years, and there are yet five years in which there will be neither plowing nor harvest.7And God sent me before you to preserve for you a remnant on earth, and to keep alive for you many survivors.8So it was not you who sent me here, but God. He has made me a father to Pharaoh, and lord of all his house and ruler over all the land of Egypt.9Hurry and go up to my father and say to him, ‘Thus says your son Joseph, God has made me lord of all Egypt. Come down to me; do not tarry.10You shall dwell in the land of Goshen, and you shall be near me, you and your children and your children’s children, and your flocks, your herds, and all that you have.11There I will provide for you, for there are yet five years of famine to come, so that you and your household, and all that you have, do not come to poverty.’12And now your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin see, that it is my mouth that speaks to you.13You must tell my father of all my honor in Egypt, and of all that you have seen. Hurry and bring my father down here.”14Then he fell upon his brother Benjamin’s neck and wept, and Benjamin wept upon his neck.15And he kissed all his brothers and wept upon them. After that his brothers talked with him.16When the report was heard in Pharaoh’s house, “Joseph’s brothers have come,” it pleased Pharaoh and his servants.17And Pharaoh said to Joseph, “Say to your brothers, ‘Do this: load your beasts and go back to the land of Canaan,18and take your father and your households, and come to me, and I will give you the best of the land of Egypt, and you shall eat the fat of the land.’19And you, Joseph, are commanded to say, ‘Do this: take wagons from the land of Egypt for your little ones and for your wives, and bring your father, and come.20Have no concern for* your goods, for the best of all the land of Egypt is yours.’”21The sons of Israel did so: and Joseph gave them wagons, according to the command of Pharaoh, and gave them provisions for the journey.22To each and all of them he gave a change of clothes, but to Benjamin he gave three hundred shekels* of silver and five changes of clothes.23To his father he sent as follows: ten donkeys loaded with the good things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain, bread, and provision for his father on the journey.24Then he sent his brothers away, and as they departed, he said to them, “Do not quarrel on the way.”25So they went up out of Egypt and came to the land of Canaan to their father Jacob.26And they told him, “Joseph is still alive, and he is ruler over all the land of Egypt.” And his heart became numb, for he did not believe them.27But when they told him all the words of Joseph, which he had said to them, and when he saw the wagons that Joseph had sent to carry him, the spirit of their father Jacob revived.28And Israel said, “It is enough; Joseph my son is still alive. I will go and see him before I die.”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.