1.Mose 30 | Верен

1 А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра! 2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея! 4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея. 5 И Вала забременя и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече ДанСъдия. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков. 8 Тогава Рахил каза: Силнибукв.: Божии; борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече НефталимБорба моя. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11 И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече ГадЩастие. 12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13 Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир*. 14 И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки* на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си. 15 А тя ѝ каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16 И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ. 17 И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков. 18 И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече ИсахарНаграда. 19 И Лия пак забременя и роди шести син на Яков. 20 И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон*. 21 И после роди дъщеря, която наименува Дина*. 22 След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата ѝ. 23 И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора. 24 И го нарече Йосиф*, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син. 25 А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя! 26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27 А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб. 28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен. 30 Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31 А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя: 32 Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен – всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена. 34 И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал. 35 И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му. 36 И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките. 38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият. 39 И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри. 40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван. 41 И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките. 42 А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.

English Standard Version

1 When Rachel saw that she bore Jacob no children, she envied her sister. She said to Jacob, “Give me children, or I shall die!” 2 Jacob’s anger was kindled against Rachel, and he said, “Am I in the place of God, who has withheld from you the fruit of the womb?” 3 Then she said, “Here is my servant Bilhah; go in to her, so that she may give birth on my behalf,* that even I may have children* through her.” 4 So she gave him her servant Bilhah as a wife, and Jacob went in to her. 5 And Bilhah conceived and bore Jacob a son. 6 Then Rachel said, “God has judged me, and has also heard my voice and given me a son.” Therefore she called his name Dan.* 7 Rachel’s servant Bilhah conceived again and bore Jacob a second son. 8 Then Rachel said, “With mighty wrestlings* I have wrestled with my sister and have prevailed.” So she called his name Naphtali.* 9 When Leah saw that she had ceased bearing children, she took her servant Zilpah and gave her to Jacob as a wife. 10 Then Leah’s servant Zilpah bore Jacob a son. 11 And Leah said, “Good fortune has come!” so she called his name Gad.* 12 Leah’s servant Zilpah bore Jacob a second son. 13 And Leah said, “Happy am I! For women have called me happy.” So she called his name Asher.* 14 In the days of wheat harvest Reuben went and found mandrakes in the field and brought them to his mother Leah. Then Rachel said to Leah, “Please give me some of your son’s mandrakes.” 15 But she said to her, “Is it a small matter that you have taken away my husband? Would you take away my son’s mandrakes also?” Rachel said, “Then he may lie with you tonight in exchange for your son’s mandrakes.” 16 When Jacob came from the field in the evening, Leah went out to meet him and said, “You must come in to me, for I have hired you with my son’s mandrakes.” So he lay with her that night. 17 And God listened to Leah, and she conceived and bore Jacob a fifth son. 18 Leah said, “God has given me my wages because I gave my servant to my husband.” So she called his name Issachar.* 19 And Leah conceived again, and she bore Jacob a sixth son. 20 Then Leah said, “God has endowed me with a good endowment; now my husband will honor me, because I have borne him six sons.” So she called his name Zebulun.* 21 Afterward she bore a daughter and called her name Dinah. 22 Then God remembered Rachel, and God listened to her and opened her womb. 23 She conceived and bore a son and said, “God has taken away my reproach.” 24 And she called his name Joseph,* saying, “May the Lord add to me another son!”

Jacob’s Prosperity

25 As soon as Rachel had borne Joseph, Jacob said to Laban, “Send me away, that I may go to my own home and country. 26 Give me my wives and my children for whom I have served you, that I may go, for you know the service that I have given you.” 27 But Laban said to him, “If I have found favor in your sight, I have learned by divination that* the Lord has blessed me because of you. 28 Name your wages, and I will give it.” 29 Jacob said to him, “You yourself know how I have served you, and how your livestock has fared with me. 30 For you had little before I came, and it has increased abundantly, and the Lord has blessed you wherever I turned. But now when shall I provide for my own household also?” 31 He said, “What shall I give you?” Jacob said, “You shall not give me anything. If you will do this for me, I will again pasture your flock and keep it: 32 let me pass through all your flock today, removing from it every speckled and spotted sheep and every black lamb, and the spotted and speckled among the goats, and they shall be my wages. 33 So my honesty will answer for me later, when you come to look into my wages with you. Every one that is not speckled and spotted among the goats and black among the lambs, if found with me, shall be counted stolen.” 34 Laban said, “Good! Let it be as you have said.” 35 But that day Laban removed the male goats that were striped and spotted, and all the female goats that were speckled and spotted, every one that had white on it, and every lamb that was black, and put them in the charge of his sons. 36 And he set a distance of three days’ journey between himself and Jacob, and Jacob pastured the rest of Laban’s flock. 37 Then Jacob took fresh sticks of poplar and almond and plane trees, and peeled white streaks in them, exposing the white of the sticks. 38 He set the sticks that he had peeled in front of the flocks in the troughs, that is, the watering places, where the flocks came to drink. And since they bred when they came to drink, 39 the flocks bred in front of the sticks and so the flocks brought forth striped, speckled, and spotted. 40 And Jacob separated the lambs and set the faces of the flocks toward the striped and all the black in the flock of Laban. He put his own droves apart and did not put them with Laban’s flock. 41 Whenever the stronger of the flock were breeding, Jacob would lay the sticks in the troughs before the eyes of the flock, that they might breed among the sticks, 42 but for the feebler of the flock he would not lay them there. So the feebler would be Laban’s, and the stronger Jacob’s. 43 Thus the man increased greatly and had large flocks, female servants and male servants, and camels and donkeys.

1.Mose 30 | Верен English Standard Version

Jacob’s Prosperity