Psalm 10 | Верен

1 * ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? 2 Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! 3 Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА. 4 Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. 5 Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, 6 казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. 7 Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло. 8 Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. 9 Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. 10 Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. 11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 12 Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. 13 Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? 14 Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. 15 Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече. 16 ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му. 17 ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си, 18 за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

Съвременен български превод

(9:22-39)

1 Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя? 2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил. 3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа. 4 В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. 5 Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира. 6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“ 7 Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен. 8 Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния. 9 Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си. 10 Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка. 11 Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ 12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите. 13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“ 14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците. 15 Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо. 16 Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя. 17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се, 18 за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята.

Psalm 10 | Верен Съвременен български превод

(9:22-39)