Lukas 14 | Верен

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка. 3 И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна. 5 И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да Му отговорят на това. 7 А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб 9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи*; 14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. 15 И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово. 18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19 Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците*. 22 И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място. 23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. 25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек започна да строи, но не можа да довърши. 31 Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. 33 И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Съвременен български превод

Излекуване на един болен в събота

1 Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха. 2 И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. 3 Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“ 4 Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати. 5 След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ 6 И те не можаха да Му отговорят на това.

За гостите и домакините

7 Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча: 8 „Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. 9 Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: „Отстъпи на този това място!“ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10 Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: „Приятелю, премести се на по-добро място!“ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си. 11 Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“ 12 А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. 13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. 14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“

Притча за поканените на голямата вечеря

15 Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“ 16 А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: „Елате, понеже всичко е вече готово.“ 18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: „Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!“ 19 Другият рече: „Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!“ 20 Третият рече: „Ожених се и затова не мога да дойда.“ 21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: „Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“ 22 Слугата се върна и рече: „Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.“ 23 Тогава господарят рече на слугата си: „Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми*“.“

Изисквания към учениците

25 С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: 26 „Ако някой идва при Мене и не се откъсне* от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара? 29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват 30 и да казват: „Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара“. 31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч. 33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? 35 Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“

Lukas 14 | Верен Съвременен български превод

Излекуване на един болен в събота

За гостите и домакините

Притча за поканените на голямата вечеря

Изисквания към учениците