1–; – В третата година на израилския цар Осия, син на Ила, се възцари Езекия, син на юдейския цар Ахаз. (4 Цар 18:2; 4 Цар 18:5; 2 Лет 29:1; 2 Лет 31:1; 2 Лет 31:20)2Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и девет години. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.3Той вършеше добро пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му Давид.4Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан. (Изх 23:24; Чис 21:9; 2 Лет 31:1; 2 Лет 33:3)5Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, и в сравнение с всичките юдейски царе, които бяха преди него и след него, нямаше такъв като него.6Той се привърза към Господа и не отстъпваше от Него. Спазваше заповедите, които Господ даде на Мойсей.7Господ беше с него и във всичко, което предприемаше, имаше успех. Той дори се отметна и от асирийския цар и не му служеше. (Бит 39:2)8Той победи филистимците чак до Газа и пределите и, от стражева кула до укрепен град.9В четвъртата година на цар Езекия, която е също така седмата година на израилския цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар потегли против Самария и я обсади. (4 Цар 17:1)10В края на третата година асирийците я превзеха. Самария беше превзета в шестата година на Езекия, която е деветата година на израилския цар Осия.11И асирийският цар Саргон пресели израилтяните в Асирия, засели ги в Халах и при Хавор, при река Гозан и в градовете на Мидия.12Всичко това стана, защото те не се подчиниха на гласа на Господа, техния Бог, и погазиха завета Му: всичко, което Той бе заповядал на Мойсей, служителя Господен. Те нито послушаха, нито се подчиниха.
Нашествие на асирийския цар Сенахирим
13– – В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим тръгна против всички градове, т. е. крепостите на Юдея, и ги превзе. (4 Цар 18:17; 2 Лет 32:1; 2 Лет 32:9; Ис 36:1)14Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта сребро и триста таланта злато.15Така Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния храм и в съкровищниците на царския дворец.16По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар.17След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря. (Ис 7:3)18Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца. (Ис 22:15)19Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: „Така говори великият цар, царят на Асирия: „Каква е тази увереност, на която се уповаваш?20Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене?21Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него! (Ис 30:1; Ис 31:1; Ез 29:6)22Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?“23И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях.24Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне?25При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря“!“26Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“27Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“28И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар!29Така казва царят: „Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка.30И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.“31Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: „Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем,32докато дойда и ви заведа в също такава земя като вашата – земя с жито и вино, земя с хляб и лозя, земя с маслинови дървета и мед. И вие ще живеете и няма да умрете. Така че не слушайте Езекия, когато ви заблуждава, че Господ ще ви избави.33Могъл ли е някой от боговете на народите да избави земята си от ръката на асирийския цар?34Къде са боговете на Емат и Арпад? Къде са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми? (4 Цар 17:5)35Кой от всичките богове на тези страни избави земята си от моята ръка? Как тогава може Господ да избави Йерусалим от моята ръка?“36А народът мълчеше и не му отговаряше нито дума, защото царят беше заповядал: „Не му отговаряйте!“37И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.