Sprüche 27 | Neue evangelistische Übersetzung Съвременен български превод

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Sprüche 27 | Neue evangelistische Übersetzung
1 Rühme dich nicht des morgigen Tages, / denn du weißt nicht, was ein neuer Tag bringt. 2 Mag ein anderer dich loben, doch nicht dein eigener Mund; / ein Fremder mag dich rühmen, doch nicht deine eigenen Lippen. 3 Ein Stein ist schwer, Sand eine Last; / noch schwerer wiegt der Ärger, den man mit Dummköpfen hat. 4 Zorn ist grausam und Wut wie eine Flut, / doch wer kann sich retten vor der Eifersucht? 5 Besser ein offener Tadel / als Liebe, die ängstlich schweigt. 6 Treu gemeint sind die Schläge von dem, der dich liebt, / doch reichlich die Küsse des Hassers. 7 Der Satte verachtet den besten Honig, / dem Hungrigen ist alles Bittere süß. 8 Wie ein Vogel, der weit vom Nest weg fliegt, / ist ein Mensch, der seine Heimat verlässt. 9 Salböl und Weihrauch erfreuen das Herz, / die Freundlichkeit des Freundes die bekümmerte Seele. 10 Den Freund und deines Vaters Freund gib niemals auf! / Lauf nicht zu deinem Bruder, wenn du in Schwierigkeiten bist! / Besser ein Nachbar in der Nähe als ein Bruder in der Ferne. 11 Werde weise, mein Sohn, und erfreue mein Herz, / damit ich den widerlegen kann, der mich beschimpft. 12 Der Kluge sieht das Unglück voraus und bringt sich in Sicherheit; / der Unerfahrene geht weiter und kommt zu Fall. 13 Nimm sein Gewand, denn er hat für den Fremden gebürgt; / pfände ihn aus diesem Grund selbst. 14 Wer frühmorgens seinen Nächsten allzu laut grüßt, / dem wird es als Verwünschung ausgelegt. 15 Ein tropfendes Dach, das am Regentag nervt, / gleicht sehr einer zänkischen Frau. 16 Wer sie aufhalten will, / kann auch versuchen, den Wind festzuhalten / und Öl mit den Fingern zu greifen. 17 Ein Messer wetzt das andere, / durch Umgang mit anderen bekommt man den Schliff. 18 Wer den Feigenbaum behütet, bekommt die Feigen zu essen; / wer seinen Herrn beschützt, wird geehrt. 19 Im Spiegel des Wassers erkennst du dein Gesicht, / im Spiegel deiner Gedanken dich selbst. 20 Totenreich und Unterwelt werden nie satt, / auch die Augen des Menschen sehen niemals genug. 21 Was der Tiegel für das Silber, / der Schmelzofen fürs Gold, / ist der Ruf für einen Mann. 22 Wenn du den Dummkopf im Mörser zerstampfst, / wenn der Stößel ihn trifft wie die Körner, / seine Dummheit treibst du nicht aus. 23 Sorge für dein Kleinvieh, / achte auf deine Herden, 24 denn Geldbesitz ist nicht von Dauer; / selbst eine Krone wird nicht immer vererbt. 25 Ist das Heu gemacht, erscheint das frische Gras, / und man sammelt die Kräuter der Berge. 26 Die Lämmer geben dir Kleidung / und die Böcke Geld für ein Feld. 27 Die Ziegen geben reichlich Milch, / und du hast Nahrung für dein Haus – und noch für deine Mägde den Lebensunterhalt.
Съвременен български превод

Мъдростта и човешките недостатъци

1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният ден. 2 Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд човек, а не твоят език. 3 Камъните и пясъкът тежат много. Но гневът на глупеца е по-тежък и от двете. 4 Лютият гняв и неукротимата ярост са поносими, но кой ще устои пред ревнивостта? 5 Открито изказаното порицание е по-добро от неискрената любов. 6 Ударите от приятел са искрени, а целувките на ненавистника са опасни. 7 Ситият човек тъпче меда с крака, а за гладната душа всичко горчиво е сладко. 8 Каквото е птицата, отлетяла от гнездото си, това е бежанецът, далеч от мястото си. 9 Както благоуханията и каденията усилват сърдечната радост, така и нежното приятелство утешава душата. 10 Не изоставяй приятеля си, нито приятеля на баща си. Не влизай в къщата на брат си в деня на твоето нещастие. По-добре близък съсед, отколкото отдалечен брат. 11 Бъди мъдър, сине мой, и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който злослови за мене. 12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, а наивните вървят напред и биват наказвани. 13 Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител в съда за чужд човек; и вместо чужденеца вземи него за залог. 14 Който хвали приятеля си с висок глас от ранно утро, ще го сметнат за такъв, който го проклина. 15 Неспирно течащият улук в дъждовен ден и свадливата жена са едно и също. 16 Който иска да я укроти, иска да укроти вятъра и да задържи маслото с десницата си.

Неудовлетвореността на човека

17 Желязото се остри с желязо; така се облагородява човекът в общението с ближните си. 18 Който пази смокиновото дърво, ще яде от плодовете му, и който се грижи за господаря си, ще бъде на почит. 19 Както водата отразява лице срещу лице, така и сърцето на човека е насочено към човека. 20 Всепоглъщащият ад и преизподнята са ненаситни: също така и човешките очи са ненаситни*. 21 Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото. Човекът обаче се изпитва чрез изговореното от устата на тези, които го хвалят*. 22 И да счукаш глупеца в хаван със счукано жито, глупостта му няма да излезе от него. 23 Наглеждай дребния си добитък добре, грижи се и за стадата си, 24 защото имотът не е вечен, а и богатството нима преминава от род в род? 25 Когато тревата поникне и се появи зеленината, и се събират планинските билки, 26 тогава ще има овце за твоето облекло, и козли за покупка на ниви, 27 ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе и на твоите домашни и за прехрана на твоите слугини.