Johannes 12 | New International Reader’s Version

Mary pours perfume on Jesus at Bethany

1 It was six days before the Passover Feast. Jesus came to Bethany, where Lazarus lived. Lazarus was the one Jesus had raised from the dead. 2 A dinner was given at Bethany to honour Jesus. Martha served the food. Lazarus was among the people at the table with Jesus. 3 Then Mary took about a pint of pure nard. It was an expensive perfume. She poured it on Jesus’ feet and wiped them with her hair. The house was filled with the sweet smell of the perfume. 4 But Judas Iscariot didn’t like what Mary did. He was one of Jesus’ disciples. Later he was going to hand Jesus over to his enemies. Judas said, 5 ‘Why wasn’t this perfume sold? Why wasn’t the money given to poor people? It was worth a year’s pay.’ 6 He didn’t say this because he cared about the poor. He said it because he was a thief. Judas was in charge of the money bag. He used to help himself to what was in it. 7 ‘Leave her alone,’ Jesus replied. ‘The perfume was meant for the day I am buried. 8 You will always have the poor among you. But you won’t always have me.’ 9 Meanwhile a large crowd of Jews found out that Jesus was there, so they came. But they did not come only because of Jesus. They also came to see Lazarus. After all, Jesus had raised him from the dead. 10 So the chief priests made plans to kill Lazarus too. 11 Because of Lazarus, many of the Jews were starting to follow Jesus. They were believing in him.

Jesus comes to Jerusalem as king

12 The next day the large crowd that had come for the feast heard that Jesus was on his way to Jerusalem. 13 So they took branches from palm trees and went out to meet him. They shouted, ‘Hosanna!’ ‘Blessed is the one who comes in the name of the Lord!’ ‘Blessed is the king of Israel!’ 14 Jesus found a young donkey and sat on it. This is just as it is written in Scripture. It says, 15 ‘City of Zion, do not be afraid. See, your king is coming. He is sitting on a donkey’s colt.’ 16 At first, Jesus’ disciples did not understand all this. They realised it only after he had received glory. Then they realised that these things had been written about him. They realised that these things had been done to him. 17 A crowd had been with Jesus when he called Lazarus from the tomb and raised him from the dead. So they continued to tell everyone about what had happened. 18 Many people went out to meet him. They had heard that he had done this sign. 19 So the Pharisees said to one another, ‘This isn’t getting us anywhere. Look how the whole world is following him!’

Jesus tells about his coming death

20 There were some Greeks among the people who went up to worship during the feast. 21 They came to ask Philip for a favour. Philip was from Bethsaida in Galilee. ‘Sir’, they said, ‘we would like to see Jesus.’ 22 Philip went to tell Andrew. Then Andrew and Philip told Jesus. 23 Jesus replied, ‘The time has come for the Son of Man to receive glory. 24 What I’m about to tell you is true. Unless a grain of wheat falls to the ground and dies, it remains only one seed. But if it dies, it produces many seeds. 25 Anyone who loves their life will lose it. But anyone who hates their life in this world will keep it and have eternal life. 26 Anyone who serves me must follow me. And where I am, my servant will also be. My Father will honour the one who serves me. 27 ‘My soul is troubled. What should I say? “Father, keep me from having to go through with this”? No. This is the very reason I have come to this point in my life. 28 Father, bring glory to your name!’ Then a voice came from heaven. It said, ‘I have brought glory to my name. I will bring glory to it again.’ 29 The crowd there heard the voice. Some said it was thunder. Others said an angel had spoken to Jesus. 30 Jesus said, ‘This voice was for your benefit, not mine. 31 Now it is time for the world to be judged. Now the prince of this world will be thrown out. 32 And I am going to be lifted up from the earth. When I am, I will bring all people to myself.’ 33 He said this to show them how he was going to die. 34 The crowd spoke up. ‘The Law tells us that the Messiah will remain for ever,’ they said. ‘So how can you say, “The Son of Man must be lifted up”? Who is this “Son of Man”?’ 35 Then Jesus told them, ‘You are going to have the light just a little while longer. Walk while you have the light. Do this before darkness catches up with you. Whoever walks in the dark does not know where they are going. 36 While you have the light, believe in it. Then you can become children of light.’ When Jesus had finished speaking, he left and hid from them.

Some Jews believe and some don’t

37 Jesus had performed so many signs in front of them. But they still would not believe in him. 38 This happened as Isaiah the prophet had said it would. He had said, ‘Lord, who has believed what we’ve been saying? Who has seen the Lord’s saving power?’ 39 For this reason, they could not believe. As Isaiah says in another place, 40 ‘The Lord has blinded their eyes. He has closed their minds. So they can’t see with their eyes. They can’t understand with their minds. They can’t turn to the Lord. If they could, he would heal them.’ 41 Isaiah said this because he saw Jesus’ glory and spoke about him. 42 At the same time that Jesus did those signs, many of the Jewish leaders believed in him. But because of the Pharisees, they would not openly admit they believed. They were afraid they would be thrown out of the synagogue. 43 They loved praise from people more than praise from God. 44 Then Jesus cried out, ‘Whoever believes in me does not believe in me only. They also believe in the one who sent me. 45 The one who looks at me sees the one who sent me. 46 I have come into the world to be its light. So no one who believes in me will stay in darkness. 47 ‘I don’t judge a person who hears my words but does not obey them. I didn’t come to judge the world. I came to save the world. 48 But there is a judge for anyone who does not accept me and my words. These words I have spoken will judge them on the last day. 49 I did not speak on my own. The Father who sent me commanded me to say all that I have said. 50 I know that his command leads to eternal life. So everything I say is just what the Father has told me to say.’

Библия, ревизирано издание

Помазването на Исус Христос във Витания

1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата*, вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас. 9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11 защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус.

Тържественото влизане в Йерусалим

12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар! 14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано: 15 „Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“ 16 Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него. 17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19 Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него.

Елините искат да видят Исус Христос

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци. 21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус. 22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус. 23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота* си, ще го изгуби; а който мрази живота* си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Исус Христос говори за Своята смърт

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час. 28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя. 29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори. 30 Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. 31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре. 34 Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? 35 Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях. 37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38 за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал: 40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ 41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога. 44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен, 47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Johannes 12 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание