Johannes 11 | New International Reader’s Version

Lazarus dies

1 A man named Lazarus was ill. He was from Bethany, the village where Mary and her sister Martha lived. 2 Mary would later pour perfume on the Lord. She would also wipe Jesus’ feet with her hair. It was her brother Lazarus who was ill in bed. 3 So the sisters sent a message to Jesus. ‘Lord’, they told him, ‘the one you love is ill.’ 4 When Jesus heard this, he said, ‘This illness will not end in death. No, it is for God’s glory. God’s Son will receive glory because of it.’ 5 Jesus loved Martha and her sister and Lazarus. 6 So after he heard Lazarus was ill, he stayed where he was for two more days. 7 And then he said to his disciples, ‘Let us go back to Judea.’ 8 ‘But Rabbi’, they said, ‘a short time ago the Jews there tried to kill you with stones. Are you still going back?’ 9 Jesus answered, ‘Aren’t there 12 hours of daylight? Anyone who walks during the day won’t trip and fall. They can see because of this world’s light. 10 But when they walk at night, they’ll trip and fall. They have no light.’ 11 After he said this, Jesus went on speaking to them. ‘Our friend Lazarus has fallen asleep,’ he said. ‘But I am going there to wake him up.’ 12 His disciples replied, ‘Lord, if he’s sleeping, he will get better.’ 13 Jesus had been speaking about the death of Lazarus. But his disciples thought he meant natural sleep. 14 So then he told them plainly, ‘Lazarus is dead. 15 For your benefit, I am glad I was not there. Now you will believe. But let us go to him.’ 16 Then Thomas, who was also called Didymus, spoke to the rest of the disciples. ‘Let us go also,’ he said. ‘Then we can die with Jesus.’

Jesus comforts the sisters of Lazarus

17 When Jesus arrived, he found out that Lazarus had already been in the tomb for four days. 18 Bethany was less than 2 miles from Jerusalem. 19 Many Jews had come to Martha and Mary. They had come to comfort them because their brother was dead. 20 When Martha heard that Jesus was coming, she went out to meet him. But Mary stayed at home. 21 ‘Lord’, Martha said to Jesus, ‘I wish you had been here! Then my brother would not have died. 22 But I know that even now God will give you anything you ask for.’ 23 Jesus said to her, ‘Your brother will rise again.’ 24 Martha answered, ‘I know he will rise again. This will happen when people are raised from the dead on the last day.’ 25 Jesus said to her, ‘I am the resurrection and the life. Anyone who believes in me will live, even if they die. 26 And whoever lives by believing in me will never die. Do you believe this?’ 27 ‘Yes, Lord,’ she replied. ‘I believe that you are the Messiah, the Son of God. I believe that you are the one who is supposed to come into the world.’ 28 After she said this, she went back home. She called her sister Mary to one side to talk to her. ‘The Teacher is here,’ Martha said. ‘He is asking for you.’ 29 When Mary heard this, she got up quickly and went to him. 30 Jesus had not yet entered the village. He was still at the place where Martha had met him. 31 Some Jews had been comforting Mary in the house. They noticed how quickly she got up and went out. So they followed her. They thought she was going to the tomb to mourn there. 32 Mary reached the place where Jesus was. When she saw him, she fell at his feet. She said, ‘Lord, I wish you had been here! Then my brother would not have died.’ 33 Jesus saw her crying. He saw that the Jews who had come along with her were crying also. His spirit became very sad, and he was troubled. 34 ‘Where have you put him?’ he asked. ‘Come and see, Lord,’ they replied. 35 Jesus wept. 36 Then the Jews said, ‘See how much he loved him!’ 37 But some of them said, ‘He opened the eyes of the blind man. Couldn’t he have kept this man from dying?’

Jesus raises Lazarus from the dead

38 Once more Jesus felt very sad. He came to the tomb. It was a cave with a stone in front of the entrance. 39 ‘Take away the stone,’ he said. ‘But, Lord,’ said Martha, the sister of the dead man, ‘by this time there is a bad smell. Lazarus has been in the tomb for four days.’ 40 Then Jesus said, ‘Didn’t I tell you that if you believe, you will see God’s glory?’ 41 So they took away the stone. Then Jesus looked up. He said, ‘Father, I thank you for hearing me. 42 I know that you always hear me. But I said this for the benefit of the people standing here. I said it so they will believe that you sent me.’ 43 Then Jesus called in a loud voice. He said, ‘Lazarus, come out!’ 44 The dead man came out. His hands and feet were wrapped with strips of linen. A cloth was around his face. Jesus said to them, ‘Take off the clothes he was buried in and let him go.’

The plan to kill Jesus

45 Many of the Jews who had come to visit Mary saw what Jesus did. So they believed in him. 46 But some of them went to the Pharisees. They told the Pharisees what Jesus had done. 47 Then the chief priests and the Pharisees called a meeting of the Sanhedrin. ‘What can we do?’ they asked. ‘This man is performing many signs. 48 If we let him keep on doing this, everyone will believe in him. Then the Romans will come. They will take away our temple and our nation.’ 49 One of the Jewish leaders spoke up. His name was Caiaphas. He was high priest at that time. He said, ‘You don’t know anything at all! 50 You don’t realise what is good for you. It is better if one man dies for the people than if the whole nation is destroyed.’ 51 He did not say this on his own because he was high priest at that time. He prophesied that Jesus would die for the Jewish nation. 52 He also prophesied that Jesus would die for God’s children scattered everywhere. He would die to bring them together and make them one. 53 So from that day on, the Jewish rulers planned to kill Jesus. 54 Jesus no longer moved around openly among the people of Judea. Instead, he went away to an area near the desert. He went to a village called Ephraim. There he stayed with his disciples. 55 It was almost time for the Jewish Passover Feast. Many people went up from the country to Jerusalem. They went there for the special washing that would make them pure before the Passover Feast. 56 They kept looking for Jesus as they stood in the temple courtyard. They asked one another, ‘What do you think? Isn’t he coming to the feast at all?’ 57 But the chief priests and the Pharisees had given orders. They had commanded anyone who found out where Jesus was staying to report it. Then they could arrest him.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Лазар

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар. 6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън. 14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им. 20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи. 21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. 25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. 26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? 27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. 28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. 34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? 38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. 39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба. 40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.

Заговорът за убийството на Исус Христос

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма* ни, и народа ни. 49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. 53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.

Johannes 11 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание