Sprüche 12 | Einheitsübersetzung 2016

1 Wer Erziehung liebt, liebt Erkenntnis, / wer Zurechtweisung hasst, ist dumm. 2 Der Gute findet Gefallen beim HERRN; / den Heimtückischen aber spricht er schuldig. 3 Durch Unrecht hat kein Mensch Bestand, / doch die Wurzel der Gerechten wird nicht wanken. 4 Eine tüchtige Frau ist die Krone ihres Mannes, / eine schändliche ist wie Fäulnis in seinen Knochen. 5 Die Gedanken der Gerechten trachten nach Recht, / die Pläne der Frevler sind auf Betrug aus. 6 Die Reden der Frevler sind ein Lauern auf Blut, / die Redlichen rettet ihr Mund. 7 Die Frevler werden gestürzt und sind dahin, / das Haus der Gerechten hat Bestand. 8 Nach dem Maß seiner Klugheit wird ein jeder gelobt, / verkehrter Sinn fällt der Verachtung anheim. 9 Besser gering geachtet werden und einen Knecht haben, / als großtun und kein Brot haben. 10 Der Gerechte weiß, was sein Vieh braucht, / doch das Herz der Frevler ist hart. 11 Wer sein Feld bestellt, wird satt von Brot, / wer nichtigen Dingen nachjagt, ist ohne Verstand. 12 Der Frevler verfängt sich im Netz des Bösen, / die Gerechten sind fest verwurzelt. 13 Die Schuld der Lippen wird zur Falle für den Bösen, / der Gerechte entkommt der Bedrängnis. 14 Von der Frucht seines Mundes wird der Mensch reichlich gesättigt; / nach dem Tun seiner Hände wird ihm vergolten. 15 Der Weg des Toren ist gerade in seinen eigenen Augen, / der Weise aber hört auf Rat. 16 Der Tor zeigt sogleich seinen Ärger, / klug ist, wer Schimpfworte einsteckt. 17 Wer Wahrheit spricht, sagt aus, was recht ist, / der falsche Zeuge aber betrügt. 18 Mancher Leute Gerede verletzt wie Schwertstiche, / die Zunge der Weisen bringt Heilung. 19 Ein Mund, der die Wahrheit sagt, hat für immer Bestand, / eine lügnerische Zunge nur einen Augenblick. 20 Trug ist im Herzen derer, die Böses planen, / aber bei denen, die zum Frieden raten, ist Freude. 21 Kein Unheil trifft den Gerechten, / doch die Frevler erdrückt das Unglück. 22 Lügnerische Lippen sind dem HERRN ein Gräuel, / doch wer zuverlässig ist in seinem Tun, der gefällt ihm. 23 Ein kluger Mensch verbirgt sein Wissen, / das Herz der Toren schreit die Narrheit hinaus. 24 Die Hand der Fleißigen erringt die Herrschaft, / die lässige Hand muss Frondienste leisten. 25 Kummer im Herzen bedrückt den Menschen, / ein gutes Wort aber heitert ihn auf. 26 Der Gerechte findet seine Weide, / der Weg der Frevler führt sie in die Irre. 27 Bequemlichkeit erjagt sich kein Wild, / kostbare Güter erlangt der Fleißige. 28 Der Pfad der Gerechtigkeit führt zum Leben, / der Weg der Abtrünnigen führt zum Tod.*

Библия, синодално издание

1 Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. 2 Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. 3 Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. 4 Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. 5 Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците – коварство. 6 Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват. 7 Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои. 8 Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение. 9 По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб. 10 Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко. 11 Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.) 12 Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд. 13 Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.) 14 От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му. 15 Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър. 16 Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението. 17 Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама. 18 Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява. 19 Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език – само за миг. 20 В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците – радост. 21 На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини. 22 Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему. 23 Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. 24 Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. 25 Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. 26 Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. 27 Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. 28 В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

Sprüche 12 | Einheitsübersetzung 2016 Библия, синодално издание