Sprüche 5 | Einheitsübersetzung 2016

1 Mein Sohn, merke auf meine Weisheit, / neige meiner Einsicht dein Ohr zu, 2 damit du Besonnenheit bewahrst / und deine Lippen auf Klugheit achten! 3 Denn die Lippen der fremden Frau triefen von Honig, / glatter als Öl ist ihr Gaumen. 4 Doch zuletzt ist sie bitter wie Wermut, / scharf wie ein zweischneidiges Schwert. 5 Ihre Füße steigen zum Tod hinab, / ihre Schritte gehen der Unterwelt zu. 6 Den Pfad zum Leben verfehlt sie, / ihre Wege schwanken und sie merkt es nicht. 7 Nun denn, ihr Söhne, hört auf mich, / weicht nicht ab von den Worten, die mein Mund spricht! 8 Halte deinen Weg von ihr fern, / komm ihrer Haustür nicht nahe! 9 Sonst schenkst du anderen deinen Glanz, / deine Jahre einem Rücksichtslosen; 10 sonst sättigen sich Fremde an deinem Vermögen, / die Frucht deiner Arbeit kommt in das Haus eines andern 11 und am Ende wirst du stöhnen, / wenn dein Leib und dein Fleisch dahinsiechen. 12 Dann wirst du sagen: Ach, ich habe die Erziehung gehasst, / mein Herz hat die Zurechtweisung verschmäht; 13 ich habe nicht auf die Stimme meiner Erzieher gehört, / mein Ohr nicht meinen Lehrern zugeneigt. 14 Fast hätte mich alles Unheil getroffen / in der Versammlung und in der Gemeinde. 15 Trink Wasser aus deiner eigenen Zisterne, / Wasser, das aus deinem Brunnen quillt! 16 Sollen deine Quellen auf die Straße fließen, / auf die freien Plätze deine Bäche? 17 Dir allein sollen sie gehören, / keine Fremden sollen teilen mit dir. 18 Dein Brunnen sei gesegnet; / freu dich der Frau deiner Jugendtage, 19 der lieblichen Hindin, der anmutigen Gazelle! / Ihre Brüste sollen dich immer berauschen / und ihre Liebe dich allezeit betören! 20 Warum solltest du dich an einer Fremden berauschen, / den Busen einer andern umfangen? 21 Denn der Weg eines jeden liegt offen vor den Augen des HERRN, / er achtet auf alle seine Pfade. 22 Die eigenen Verfehlungen überwältigen den Frevler, / die Stricke seiner Sünde halten ihn fest. 23 Er stirbt aus Mangel an Zucht, / wegen seiner großen Torheit stürzt er ins Verderben.

Верен

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми, 2 за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът ѝ е по-мек от маслинено масло, 4 но последствията ѝ са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. 5 Краката ѝ слизат в смъртта, стъпките ѝ водят към Шеол. 6 За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ги знаеш. 7 И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми. 8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ, 9 за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия; 10 да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец; 11 а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят, 12 и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението, 13 и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си! 14 Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото. 15 Пий вода от своята си щернарезервоар за вода и която извира от твоя си кладенец. 16 Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци – по улиците. 17 Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб. 18 Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си – 19 любяща кошута и изящна сърна – нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов. 20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда? 21 Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки. 22 Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях. 23 Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

Sprüche 5 | Einheitsübersetzung 2016 Верен