Richter 9 | 聖經當代譯本修訂版 Библия, ревизирано издание

Richter 9 | 聖經當代譯本修訂版

亞比米勒做王

1 耶路·巴力的兒子亞比米勒去示劍的舅舅家,對外祖父全家說: 2 「請你們去問示劍人,耶路·巴力的七十個兒子統治他們好呢,還是一個人統治他們好呢?別忘記我是你們的骨肉至親。」 3 他們便將他的話轉告示劍人。示劍人因為亞比米勒是他們的親戚,都擁護他, 4 從巴力·比利土的廟裡拿了七十塊銀子給他。他用這些錢收買了一班無賴做隨從。 5 他前往俄弗拉,來到他父親家,在一塊磐石上殺死了他七十個同父異母的兄弟,只有耶路·巴力的小兒子約坦躲了起來,倖免於難。 6 示劍和米羅的人都聚集到示劍石柱旁的橡樹下,擁立亞比米勒為王。 7 約坦聽見這消息,便上到基利心山頂,高喊:「示劍人啊,你們要聽我說,這樣上帝也會聽你們說。 8 從前,樹木要選一個王,它們對橄欖樹說,『你來做我們的王。』 9 橄欖樹說,『我怎能因為貪圖凌駕於眾樹之上而停止出產用來尊崇神與人的橄欖油呢?』 10 樹木對無花果樹說,『你來做我們的王。』 11 無花果樹說,『我怎能因為貪圖淩駕於眾樹之上而停止出產甜美的果子呢?』 12 於是,樹木對葡萄樹說,『你來做我們的王。』 13 葡萄樹說,『我怎能因為貪圖淩駕於眾樹之上而停止出產令神明和世人都快樂的美酒呢?』 14 最後,所有的樹木都對荊棘說,『你來做我們的王。』 15 荊棘回答說,『倘若你們誠心立我為你們的王,就投靠在我的蔭下吧;不然,願火從荊棘中冒出來吞噬黎巴嫩的香柏樹。』 16 「現在你們立亞比米勒為王,光明正大嗎?你們有沒有善待耶路·巴力和他一家?有沒有按他的功績對待他? 17 你們想想,從前我父親為你們出生入死,從米甸人手中拯救你們。 18 現在你們卻背叛我父親家,在一塊磐石上殺死他七十個兒子。因為他婢女的兒子亞比米勒是你們的親戚,你們就立亞比米勒為王。 19 倘若你們光明正大地對待了耶路·巴力一家,願你們給亞比米勒帶來快樂,也願亞比米勒給你們帶來快樂。 20 否則,願亞比米勒燒滅你們示劍人和米羅人,也願你們示劍人和米羅人燒滅亞比米勒。」 21 約坦因懼怕他的兄弟亞比米勒,就逃往比珥居住。

亞比米勒毀滅示劍

22 亞比米勒治理以色列三年後, 23 上帝派遣一個邪靈挑起亞比米勒和示劍人之間的爭端,示劍人用詭詐的手段對待亞比米勒。 24 這是要懲罰亞比米勒和幫他殘殺耶路·巴力七十個兒子的示劍人。 25 示劍人在山頂設下埋伏,等候亞比米勒,他們搶劫所有過路的行人。有人把這事告訴了亞比米勒。 26 以別的兒子迦勒和他的弟兄來到示劍,示劍人都信任他們。 27 示劍人出城到田間採摘葡萄,踩榨葡萄汁,然後在他們的神廟中歡宴,盡情吃喝,咒詛亞比米勒。 28 以別的兒子迦勒說:「亞比米勒是誰?我們示劍人是誰,竟要服侍他?他不就是耶路·巴力的兒子嗎?他的幫手不就是西布勒嗎?我們為什麼要服侍他?你們要服侍示劍人祖先哈抹的後代。 29 要是這百姓歸我領導就好了!我會除掉亞比米勒,我會挑戰他召集全軍來戰*。」 30 示劍城的官長西布勒聽見以別的兒子迦勒的話,勃然大怒, 31 暗中派人對亞比米勒說:「以別的兒子迦勒和他的弟兄已經到了示劍,正在煽動全城反對你。 32 請你晚上帶著部下埋伏在田間, 33 清晨日出時攻城。迦勒帶著部下出來應戰時,你便可以見機行事。」 34 於是,亞比米勒帶領軍隊夜間出發,兵分四路埋伏在示劍城外。 35 早晨,以別的兒子迦勒出來站在城門口時,亞比米勒帶領部下從埋伏的地方衝了出來。 36 迦勒看見他們,便對西布勒說:「看!有人正從山頂下來。」西布勒說:「你把山影看成人了吧。」 37 迦勒說:「看!有人正從山上下來,還有一隊人正從占卜橡樹那邊的路上奔來。」 38 西布勒說:「你的豪氣哪裡去了?你曾說,『亞比米勒是誰,我們竟要服侍他?』這些不就是你譏笑的人嗎?出去迎戰吧!」 39 於是,迦勒率領示劍人出城迎戰亞比米勒。 40 迦勒敗逃,亞比米勒緊追不捨,沿途有許多人受傷倒在地上,一直到城門口。 41 之後,亞比米勒住在亞魯瑪,西布勒把迦勒和他的弟兄逐出示劍。 42 第二天,示劍人出城來到田間。亞比米勒得知後, 43 把部下兵分三隊,埋伏在田間,等城裡的人出來時,伏擊他們。 44 亞比米勒率領一隊人衝到示劍的城門口,截斷示劍人的退路,其他兩隊擊殺田間的示劍人。 45 亞比米勒鏖戰一天,攻陷了示劍城,殺了城內的居民,把整座城夷為平地,還撒上了鹽。 46 示劍樓的人聽到風聲,躲進了巴力·比利土神廟的內堂。 47 亞比米勒得知後, 48 便領兵上撒門山用斧頭砍下樹枝,扛在肩上,並命令部下趕緊照做。 49 他們都砍下一根樹枝,跟著亞比米勒把樹枝堆在神廟內堂的四周,放火燒死了裡面所有的人,男女約一千人。 50 隨後,亞比米勒去圍攻提備斯,佔領了該城。 51 全城的人都逃進城中一座堅固的城樓內,鎖上大門,爬上樓頂。 52 亞比米勒攻打城樓,走到城樓門口正準備放火時, 53 有個婦人扔下一塊磨石,砸爛了他的頭。 54 亞比米勒連忙對為他拿兵器的年輕人說:「拔刀殺了我吧,免得人們說,『一位婦人殺了他。』」於是,那年輕人刺死了他。 55 以色列人見亞比米勒已死,便各自回家了。 56 上帝就這樣使亞比米勒得到了報應,因為他殘殺了自己的七十個兄弟, 57 也讓示劍人因自己的一切惡行而得到了報應。耶路·巴力的兒子約坦的咒詛臨到了他們。

Chinese Contemporary Bible TM (Traditional Script) (聖經當代譯本修訂版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2012 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Авимелех – син на Гедеон

1 След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си: 2 Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът. 3 И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат. 4 И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха. 5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри. 6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем. 7 А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог. 8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас. 9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата? 10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас. 11 Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата? 12 После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас. 13 Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам* над дърветата? 14 После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас. 15 А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри. 16 И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи? 17 Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам. 18 А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат. 19 Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас! 20 Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех! 21 Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех. 22 И Авимелех управлява Израил три години. 23 А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни, 24 за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си. 25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех. 26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха. 27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех. 28 Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех? 29 Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез! 30 Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна. 31 Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе. 32 Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето. 33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш. 34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем. 35 Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата. 36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора. 37 Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим. 38 Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше*: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях. 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех. 40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града. 41 Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем. 42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех. 43 Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби. 44 След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха. 45 Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол. 46 А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит. 47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали. 48 Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие. 49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени. 50 След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе. 51 Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата. 52 Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата и, за да я изгори с огън, 53 една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа. 54 Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря. 55 А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си. 56 Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.