1雅各住在他父親寄居的迦南，2以下是有關雅各一家的記載。 十七歲的少年約瑟跟哥哥們，就是雅各的妾辟拉和悉帕生的兒子們一同放羊。他向父親報告哥哥們做的壞事。3約瑟是以色列年老時生的，以色列特別寵愛他，為他做了一件彩衣。4約瑟的哥哥們見父親偏愛他，就懷恨在心，對他惡言相向。5約瑟做了一個夢，並告訴了哥哥們，他們更恨他了。6約瑟對哥哥們說：「你們聽聽我做的夢——7我們在田裡捆莊稼，我捆的莊稼站起來，你們捆的莊稼都圍著我捆的莊稼下拜。」8他的哥哥們回答說：「難道你真想做我們的王統治我們嗎？」他們因約瑟的夢和他說的話而更恨他。9後來，約瑟又做了一個夢，他又去對哥哥們說：「你們聽聽我做的另一個夢，我夢見太陽、月亮和十一顆星星都向我下拜。」10約瑟把夢告訴了父親和哥哥們，他父親就責備他說：「你做的是什麼夢！難道你的父母弟兄都要來向你俯伏下拜嗎？」11約瑟的哥哥們嫉恨他，他父親卻把這些話記在心裡。12約瑟的哥哥們到示劍放父親的羊。13以色列把約瑟叫來，對他說：「你哥哥們在示劍放羊，我要派你去他們那裡。」約瑟說：「好的。」14以色列說：「你去看看你哥哥們以及羊群是否平安，然後回來告訴我。」於是，約瑟就從希伯崙谷出發去示劍。15有人見他在田野走迷了路，就問他：「你在找什麼？」16約瑟回答說：「我在找我哥哥們，你知道他們在哪裡放羊嗎？」17那人說：「他們已經走了，我聽他們說要到多坍去。」約瑟就趕往多坍，在那裡找到了他們。18約瑟的哥哥們遠遠看見他走來，趁他還沒有到跟前，就合謀要害死他。19他們彼此商量說：「看！做夢的來了。20來吧！我們殺了他，把他扔在井裡，就說有野獸把他吃掉了，看他的夢怎麼實現。」21呂便聽後想救約瑟的性命，就說：「我們不要害他性命。」22他又說：「不要殺人流血，把他扔在這口井裡吧，不要下手害他。」呂便想救約瑟，把他交回給父親。23這時候，約瑟來了，他們就脫去他身上的彩衣，24把他扔到井裡。當時，那口井是乾的，沒有水。25他們坐下來吃飯的時候，看見一隊從基列來的以實瑪利商人用駱駝馱著香料、乳香、沒藥去埃及。26猶大對他的眾弟兄說：「我們殺死弟弟、掩蓋罪行有什麼益處呢？27不如把他賣給以實瑪利人，不要下手害他，他畢竟是我們的弟弟，我們的骨肉啊！」其他弟兄都贊成他的意見。28於是，那些米甸商人經過的時候，他們就把約瑟從井裡拉上來，以二百二十克銀子的價錢把他賣給了以實瑪利人。這些商人把他帶到埃及去了。29呂便回到井邊發現約瑟不見了，就傷心地撕裂了身上的衣服，30回到弟兄們那裡說：「那少年不見了，我現在怎麼辦？」31他們宰了一隻公山羊，把血染在約瑟的彩衣上，32拿去給父親，說：「我們撿到這件衣服，你看看是不是你兒子的？」33雅各認出那件彩衣，說：「這是我兒子的衣服，一定是野獸把他吃了，約瑟一定被撕碎了！」34雅各撕裂自己的衣服，束上麻布，為約瑟哀傷了好幾天。35他的兒女都來安慰他，他卻不肯接受他們的安慰，說：「我一定會淒淒慘慘地下到陰間，去我兒子那裡。」約瑟的父親為他哀哭。36那些米甸人把約瑟帶到埃及後，把他賣給了法老的內臣——護衛長波提乏。
Библия, ревизирано издание
Сънят на Йосиф и омразата на братята му
1А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец.2Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.5А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:7Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?11И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.
Йосиф продаден от братята си
12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.15И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?16А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.18А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.22Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?27Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.28Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.29А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.30Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?31Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.33И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.34И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.35Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.