1Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли.2Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“3И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя.4Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.5Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха.6Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом.7И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония.8Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония.9И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя.10А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.11Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това?12Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон.13Иди, влез при цар Давид и му кажи: „Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?“14И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“15Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше.16Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“17А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: „Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.“18А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това.19Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон.20А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него.21Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“22И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан.23И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята.24След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол?25Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: „Да живее цар Адония!“26А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон.27Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“
Възцаряване на Соломон
28Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него.29И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда!30Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“31Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“32А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя.33Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион.34Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: „Да живее цар Соломон!“35След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“.36Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя.37Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“38Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион.39И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“40И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.41Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“42Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“43А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар.44И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле.45А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате.46И Соломон седна на престола на царството.47Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: „Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.“ И царят се поклони в леглото си.48Тогава царят каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това“.“49И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път.50Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.51И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: „Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч“.“52А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“53И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“
New International Reader’s Version
Adonijah makes himself king
1King David was now very old. He couldn’t keep warm even when blankets were spread over him.2So his attendants spoke to him. They said, ‘You are our king and master. Please let us try to find a young virgin to serve you. She can take care of you. She can lie down beside you to keep you warm.’3So David’s attendants looked all over Israel for a beautiful young woman. They found Abishag. She was from the town of Shunem. They brought her to the king.4The woman was very beautiful. She took care of the king and served him. But the king didn’t have sex with her.5Adonijah was the son of David and his wife Haggith. He came forward and announced, ‘I’m going to be the next king.’ So he got chariots and horses ready. He also got 50 men to run in front of him.6His father had never tried to stop him from doing what he wanted to. His father had never asked him, ‘Why are you acting the way you do?’ Adonijah was also very handsome. Now that Absalom was dead, Adonijah was David’s eldest son.7Adonijah talked things over with Joab, the son of Zeruiah. He also talked with Abiathar the priest. They agreed to help him.8But Zadok the priest and Benaiah, the son of Jehoiada, didn’t join Adonijah. Nathan the prophet didn’t join him. Shimei and Rei didn’t join him. And neither did David’s special guard.9Adonijah sacrificed sheep, cattle and fat calves. He sacrificed them at the Stone of Zoheleth near En Rogel. He invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah.10But he didn’t invite Benaiah or Nathan the prophet. He didn’t invite the special guard or his brother Solomon either.11Nathan asked Solomon’s mother Bathsheba, ‘Haven’t you heard? Adonijah, the son of Haggith, has made himself king. And King David doesn’t know anything about it.12So let me tell you what to do to save your life. It will also save the life of your son Solomon.13Go in and see King David. Say to him, “You are my king and master. You promised me, ‘You can be sure that your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.’ If that’s really true, why has Adonijah become king?”14While you are still talking to the king, I’ll come in and support what you have said.’15So Bathsheba went to see the old king in his room. Abishag, the Shunammite, was taking care of him there.16Bathsheba bowed low in front of the king. ‘What do you want?’ the king asked.17She said to him, ‘My master, you made a promise in the name of the LORD your God. You promised me, “Your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.”18But now Adonijah has made himself king. And you don’t even know about it.19He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited Abiathar the priest and Joab, the commander of the army. But he hasn’t invited your son Solomon.20You are my king and master. All the Israelites are watching to see what you will do. They want to find out from you who will sit on the throne after you.21If you don’t do something, I and my son Solomon will be treated like people who have committed crimes. That will happen as soon as you join the members of your family who have already died.’22While she was still speaking with the king, Nathan the prophet arrived.23The king was told, ‘Nathan the prophet is here.’ So Nathan went to the king. He bowed down with his face towards the ground.24Nathan said, ‘You are my king and master. Have you announced that Adonijah will be king after you? Have you said he will sit on your throne?25Today he has gone down outside the city. He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited the commanders of the army and Abiathar the priest. Even now they are eating and drinking with him. They are saying, “May King Adonijah live a long time!”26But he didn’t invite me. He didn’t invite Zadok the priest or Benaiah, the son of Jehoiada. He didn’t invite your son Solomon either.27King David, have you allowed all of that to happen? Did you do it without letting us know about it? Why didn’t you tell us who is going to sit on your throne after you?’
David makes Solomon king
28King David said, ‘Tell Bathsheba to come in.’ So she came and stood in front of the king.29Then the king made a promise. He said, ‘The LORD has saved me from all my troubles. You can be sure that he lives.30And you can be just as sure I will do what I promised. This is the day I will do what I promised in the name of the LORD. He is the God of Israel. I promised you that your son Solomon would be king after me. He will sit on my throne in my place.’31Then Bathsheba bowed down in front of the king. Her face was towards the ground. She said, ‘King David, you are my master. May you live for ever!’32King David said, ‘Tell Zadok the priest and Nathan the prophet to come in. Also tell Benaiah, the son of Jehoiada, to come.’ So they came to the king.33He said to them, ‘Take my officials with you. Ask my son Solomon to get on my own mule. Take him down to the Gihon spring.34Ask Zadok the priest and Nathan the prophet to anoint him as king over Israel there. Blow a trumpet. Shout, “May King Solomon live a long time!”35Then come back up to the city with him. Let him sit on my throne. He will rule in my place. I’ve appointed him ruler over Israel and Judah.’36Benaiah, the son of Jehoiada, answered the king. ‘Amen!’ he said. ‘May the LORD your God make it come true.37You are my king and master. The LORD has been with you. May he also be with Solomon. King David, may the LORD make Solomon’s kingdom even greater than yours!’38So Zadok the priest and Nathan the prophet left the palace. Benaiah, the son of Jehoiada, went with them. So did the Kerethites and Pelethites. They put Solomon on King David’s mule. And they brought him down to the Gihon spring.39Zadok the priest had taken an animal horn from the sacred tent. The horn was filled with olive oil. He anointed Solomon with the oil. A trumpet was blown. All the people shouted, ‘May King Solomon live a long time!’40Then they went up towards the city. Solomon was leading the way. The people were playing flutes. They were filled with great joy. The ground shook because of all the noise.41Adonijah and all his guests heard it. They were just finishing their meal. Joab heard the sound of the trumpet. So he asked, ‘What does all this noise in the city mean?’42While Joab was still speaking, Jonathan arrived. Jonathan was the son of Abiathar the priest. Adonijah said, ‘Come in. I have respect for you. You must be bringing good news.’43‘No! I’m not!’ Jonathan answered. ‘Our master King David has made Solomon king.44David sent Zadok the priest and Nathan the prophet along with Solomon. He also sent Benaiah, the son of Jehoiada, with him. He sent the Kerethites and Pelethites with him too. They put him on the king’s mule.45They took him down to the Gihon spring. There Zadok the priest and Nathan the prophet anointed him as king. Now they’ve gone back up to the city. They were cheering all the way. The city is filled with the sound of it. That’s the noise you hear.46And that’s not all. Solomon has taken his seat on the royal throne.47The royal officials came to give their blessing to our master King David. They said, “May your God make Solomon’s name more famous than yours! May he make Solomon’s kingdom greater than yours!” While King David was sitting on his bed, he bowed in worship.48He said, “I praise the LORD. He is the God of Israel. He has let me live to see my son sitting on my throne today as the next king.” ’49When all Adonijah’s guests heard that, they were terrified. So they got up and scattered.50Adonijah was afraid of what Solomon might do to him. So he went and grabbed the horns of the altar for burnt offerings. Those horns stuck out from its upper corners.51Then Solomon was told, ‘King Solomon, Adonijah is afraid of you. He’s holding onto the horns of the altar. He says, “I want King Solomon to make a promise today. I want him to promise that he won’t kill me with his sword.” ’52Solomon replied, ‘Let him show that he’s a man people can respect. Then not even one hair on his head will fall to the ground. But if I find out he’s done something evil, he will die.’53King Solomon got some men to bring Adonijah down from the altar. He came and bowed down to King Solomon. Solomon said, ‘Go on home.’
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.