1– И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон:2„Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен.3Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш,4за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“5Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си.6Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.7Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом.8При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“9Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“10И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.11А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим.12Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.
Укрепване на властта на Соломон
13Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“14След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“15Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.16А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“17И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“18А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“19И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.20Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят и отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“21И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“22Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“23И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си.24А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“25И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.26И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“27Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.28Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.29Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш*.“30Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: „Излез!“ А онзи отговори: „Не, защото искам да умра тук!“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“31А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв.32Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник.33Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“34Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта.35А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар*.36Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам;37и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“38Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.39А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“40Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет.41И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал.42Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: „Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш“, а ти ми отвърна: „Добро е това, което ти каза.“43Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“44И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава!45А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“46Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.
New International Reader’s Version
David gives orders to Solomon
1The time came near for David to die. So he gave orders to his son Solomon.2He said, ‘I’m about to die, just as everyone else on earth does. So be strong. Show how brave you are.3Do everything the LORD your God requires. Live the way he wants you to. Obey his orders and commands. Keep his laws and rules. Do everything written in the Law of Moses. Then you will have success in everything you do. You will succeed everywhere you go.4The LORD will keep the promise he made to me. He said, “Your sons must be careful about how they live. They must be faithful to me with all their heart and soul. Then you will always have a son from your family line to sit on the throne of Israel.”5‘You yourself know what Joab, the son of Zeruiah, did to me. You know that he killed Abner, the son of Ner, and Amasa, the son of Jether. They were the two commanders of Israel’s armies. He killed them in a time of peace. It wasn’t a time of war. Joab spilled the blood of Abner and Amasa. With that blood he stained the belt around his waist. He also stained the sandals on his feet.6You are wise. So I leave him in your hands. Just don’t let him live to become an old man. Don’t let him die peacefully.7‘But be kind to the sons of Barzillai from Gilead. Provide what they need. They were faithful to me when I had to run away from your brother Absalom.8‘Don’t forget that Shimei, the son of Gera, is still around. He’s from Bahurim in the territory of Benjamin. Shimei cursed me bitterly. He did it on the day I went to Mahanaim. Later, he came down to welcome me at the River Jordan. At that time I made a promise in the name of the LORD. I promised Shimei, “I won’t put you to death with my sword.”9But now I want you to think of him as guilty. You are wise. You will know what to do to him. Don’t let him live to become an old man. Put him to death.’10David joined the members of his family who had already died. He was buried in the City of David.11He had ruled over Israel for 40 years. He ruled for seven years in Hebron. Then he ruled for 33 years in Jerusalem.12So Solomon sat on the throne of his father David. His position as king was made secure.
Solomon’s kingdom is made secure
13Adonijah was the son of David’s wife Haggith. He went to Bathsheba. She was Solomon’s mother. She asked Adonijah, ‘Have you come in peace?’ He answered, ‘Yes. I’ve come in peace.’14He continued, ‘I want to ask you something.’ ‘Go ahead’, she replied.15He said, ‘As you know, the kingdom belonged to me. The whole nation of Israel thought of me as their king. But now things have changed. The kingdom belongs to my brother. The LORD has given it to him.16But I have a favour to ask of you. Don’t say no to me.’ ‘Go ahead’, she said.17So he continued, ‘Please ask King Solomon for a favour. He won’t say no to you. Ask him to give me Abishag from Shunem to be my wife.’18‘All right’, Bathsheba replied. ‘I’ll speak to the king for you.’19So Bathsheba went to King Solomon. She went to him to speak for Adonijah. The king stood up to greet her. He bowed down to her. Then he sat down on his throne. He had a throne brought for his mother. She sat down at his right side.20‘I have one small favour to ask of you,’ she said. ‘Don’t say no to me.’ The king replied, ‘Mother, go ahead and ask. I won’t say no to you.’21She said, ‘Let your brother Adonijah marry Abishag, the Shunammite.’22King Solomon answered his mother, ‘Why are you asking me to give Abishag, the Shunammite, to Adonijah? You might as well ask me to give him the whole kingdom! After all, he’s my elder brother. And he doesn’t want the kingdom only for himself. He also wants it for Abiathar the priest and for Joab, the son of Zeruiah.’23Then King Solomon made a promise in the name of the LORD. He said, ‘Adonijah will pay with his life because of what he has asked for. If he doesn’t, may God punish me greatly.24The LORD has made my position as king secure. I’m sitting on the throne of my father David. The LORD has built a royal house for me, just as he promised. You can be sure that the LORD lives. And you can be just as sure that Adonijah will be put to death today.’25So King Solomon gave the order to Benaiah, the son of Jehoiada. Benaiah struck down Adonijah, and he died.26The king spoke to Abiathar the priest. He said, ‘Go back to your fields in Anathoth. You should really be put to death. But I won’t have it done now. That’s because you carried the ark of the LORD and King. You did it for my father David. You shared all of his hard times.’27So Solomon wouldn’t let Abiathar serve as a priest of the LORD anymore. That’s how the message the LORD had spoken at Shiloh came true. He had spoken it about the family of Eli.28News of what Solomon had done reached Joab. Joab had never made evil plans along with Absalom. But he had joined Adonijah. So he ran to the tent of the LORD. He grabbed the horns that stuck out from the upper corners of the altar for burnt offerings.29King Solomon was told that Joab had run to the tent. He was also told that Joab was by the altar. Then Solomon gave the order to Benaiah, the son of Jehoiada. He told him, ‘Go! Strike him down!’30So Benaiah entered the tent of the LORD. He said to Joab, ‘The king says, “Come on out!” ’ But Joab answered, ‘No. I’d rather die here.’ Benaiah told the king what Joab had said to him.31Then the king commanded Benaiah, ‘Do what he says. Strike him down and bury him. Then I and my family line won’t be held accountable for the blood Joab spilled. He killed people who weren’t guilty of doing anything wrong.32The LORD will pay him back for the blood he spilled. Joab attacked two men. He killed them with his sword. And my father David didn’t even know anything about it. Joab killed Abner, the son of Ner. Abner was the commander of Israel’s army. Joab also killed Amasa, the son of Jether. Amasa was the commander of Judah’s army. Abner and Amasa were better men than Joab is. They were more honest than he is.33May Joab and his children after him be held for ever accountable for spilling the blood of Abner and Amasa. But may David and his children after him enjoy the LORD’s peace and rest for ever. May the LORD also give his peace to David’s royal house and kingdom for ever.’34So Benaiah, the son of Jehoiada, went up to the LORD’s tent. There he struck down Joab. And he killed him. Joab was buried at his home out in the country.35The king put Benaiah in charge of the army. Benaiah took Joab’s place. The king also put Zadok the priest in Abiathar’s place.36Then the king sent for Shimei. He said to him, ‘Build yourself a house in Jerusalem. Live there. Don’t go anywhere else.37You must not leave the city and go across the Kidron Valley. If you do, you can be sure you will die. And it will be your own fault.’38Shimei replied to the king, ‘You are my king and master. What you say is good. I’ll do it.’ Shimei stayed in Jerusalem for a long time.39Three years after Solomon had talked with Shimei, two of Shimei’s slaves ran off. They went to Achish, the king of Gath. He was the son of Maakah. Shimei was told, ‘Your slaves are in Gath.’40When Shimei heard that, he put a saddle on his donkey. Then he went to Achish at Gath to look for his slaves. Shimei found them and brought them back from Gath.41Solomon was told that Shimei had left Jerusalem. He was told he had gone to Gath and had returned.42So the king sent for Shimei. He said to him, ‘Didn’t I force you to make a promise in the name of the LORD? Didn’t I warn you? I said, “You must not leave the city and go somewhere else. If you do, you can be sure you will die.” At that time you said to me, “What you say is good. I’ll obey your command.”43So why didn’t you keep your promise to the LORD? Why didn’t you obey the command I gave you?’44The king continued, ‘You know all the wrong things you did to my father David. In your heart you know them. Now the LORD will pay you back for what you did.45But I will be blessed. The LORD will make David’s kingdom secure for ever.’46Then the king gave the order to Benaiah, the son of Jehoiada. Benaiah left the palace and struck down Shimei. And he died. So the kingdom was now made secure in Solomon’s hands.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.