Apostelgeschichte 20 | Съвременен български превод

Апостол Павел в Македония и Елада

1 Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. 2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. 3 Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. 4 До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. 5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. 6 А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.

Възкресяване на Евтих

7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.

Пътуване към Милет

13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16 Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.

Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес

17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19 служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20 как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23 освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24 Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27 защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28 И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29 Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30 Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34 Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“ 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

New International Reader’s Version

Paul travels through Macedonia and Greece

1 All the trouble came to an end. Then Paul sent for the believers. After encouraging them, he said goodbye. He then left for Macedonia. 2 He travelled through that area, speaking many words of hope to the people. Finally he arrived in Greece. 3 There he stayed for three months. He was just about to sail for Syria. But some Jews were making plans against him. So he decided to go back through Macedonia. 4 Sopater, the son of Pyrrhus from Berea, went with him. Aristarchus and Secundus from Thessalonica, Gaius from Derbe, and Timothy went too. Tychicus and Trophimus from Asia Minor also went with him. 5 These men went on ahead. They waited for us at Troas. 6 But we sailed from Philippi after the Feast of Unleavened Bread. Five days later we joined the others at Troas. We stayed there for seven days.

Eutychus is raised from the dead at Troas

7 On the first day of the week we met to break bread and eat together. Paul spoke to the people. He kept on talking until midnight because he planned to leave the next day. 8 There were many lamps in the room upstairs where we were meeting. 9 A young man named Eutychus was sitting in a window. He sank into a deep sleep as Paul talked on and on. Sound asleep, Eutychus fell from the third floor. When they picked him up from the ground, he was dead. 10 Paul went down and threw himself on the young man. He put his arms around him. ‘Don’t be alarmed,’ he told them. ‘He’s alive!’ 11 Then Paul went upstairs again. He broke bread and ate with them. He kept on talking until daylight. Then he left. 12 The people took the young man home. They were greatly comforted because he was alive.

Paul says goodbye to the Ephesian elders

13 We went on ahead to the ship. We sailed for Assos. There we were going to take Paul on board. He had planned it this way because he wanted to go to Assos by land. 14 So he met us there. We took him on board and went on to Mitylene. 15 The next day we sailed from there. We arrived near Chios. The day after that we crossed over to Samos. We arrived at Miletus the next day. 16 Paul had decided to sail past Ephesus. He didn’t want to spend time in Asia Minor. He was in a hurry to get to Jerusalem. If he could, he wanted to be there by the day of Pentecost. 17 From Miletus, Paul sent for the elders of the church at Ephesus. 18 When they arrived, he spoke to them. ‘You know how I lived the whole time I was with you,’ he said. ‘From the first day I came into Asia Minor, 19 I served the Lord with tears and without pride. I served him when I was greatly tested. I was tested by the evil plans of the Jews who disagreed with me. 20 You know that nothing has kept me from preaching whatever would help you. I have taught you in public and from house to house. 21 I have told both Jews and Greeks that they must turn away from their sins to God. They must have faith in our Lord Jesus. 22 ‘Now I am going to Jerusalem. The Holy Spirit compels me. I don’t know what will happen to me there. 23 I only know that in every city the Spirit warns me. He tells me that I will face prison and suffering. 24 But my life means nothing to me. My only goal is to finish the race. I want to complete the work the Lord Jesus has given me. He wants me to tell others about the good news of God’s grace. 25 ‘I have spent time with you preaching about the kingdom. I know that none of you will ever see me again. 26 So I tell you today that I am not guilty if any of you don’t believe. 27 I haven’t let anyone keep me from telling you everything God wants you to do. 28 Keep watch over yourselves. Keep watch over all the believers. The Holy Spirit has made you leaders over them. Be shepherds of God’s church. He bought it with his own blood. 29 I know that after I leave, wild wolves will come in among you. They won’t spare any of the sheep. 30 Even men from your own people will rise up and twist the truth. They want to get the believers to follow them. 31 So be on your guard! Remember that for three years I never stopped warning you. Night and day I warned each of you with tears. 32 ‘Now I trust God to take care of you. I commit you to the message about his grace. It can build you up. Then you will share in what God plans to give all his people. 33 I haven’t longed for anyone’s silver or gold or clothing. 34 You yourselves know that I have used my own hands to meet my needs. I have also met the needs of my companions. 35 In everything I did, I showed you that we must work hard and help the weak. We must remember the words of the Lord Jesus. He said, “It is more blessed to give than to receive.” ’ 36 Paul finished speaking. Then he got down on his knees with all of them and prayed. 37 They all wept as they hugged and kissed him. 38 Paul had said that they would never see him again. That’s what hurt them the most. Then they went with him to the ship.

Apostelgeschichte 20 | Съвременен български превод New International Reader’s Version