Apostelgeschichte 21 | Съвременен български превод

Пътуване към Йерусалим

1 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 4 Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 10 Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. 11 Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ 12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 13 Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ 14 И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“ 15 След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. 16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.

Апостол Павел при Яков

17 Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. 18 На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери. 19 Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение. 20 А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона. 21 А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите. 22 И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. 23 Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет. 24 Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш. 25 А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“ 26 Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение.

Залавяне на апостол Павел

27 Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха 28 с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“ 29 Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30 Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени. 31 И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал. 32 Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“ 34 Едни от народа крещяха едно, други – друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана. 35 А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците. 36 Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“ 37 Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки? 38 Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“ 39 Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“ 40 А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече:

New International Reader’s Version

Paul continues his journey to Jerusalem

1 After we had torn ourselves away from the Ephesian elders, we headed out to sea. We sailed straight to Kos. The next day we went to Rhodes. From there we continued on to Patara. 2 We found a ship crossing over to Phoenicia. So we went on board and headed out to sea. 3 We came near Cyprus and passed to the south of it. Then we sailed on to Syria. We landed at Tyre. There our ship was supposed to unload. 4 We looked for the believers there and stayed with them for seven days. The believers tried to keep Paul from going on to Jerusalem. They were led by the Holy Spirit to do this. 5 When it was time to leave, we continued on our way. All the believers, including their whole families, went with us out of the city. There on the beach we got down on our knees to pray. 6 We said goodbye to each other. Then we went on board the ship. And they returned home. 7 Continuing on from Tyre, we landed at Ptolemais. There we greeted the brothers and sisters. We stayed with them for a day. 8 The next day we left and arrived at Caesarea. We stayed at the house of Philip the evangelist. He was one of the seven deacons. 9 He had four unmarried daughters who prophesied. 10 We stayed there several days. Then a prophet named Agabus came down from Judea. 11 He came over to us. Then he took Paul’s belt and tied his own hands and feet with it. He said, ‘The Holy Spirit says, “This is how the Jewish leaders in Jerusalem will tie up the owner of this belt. They will hand him over to the Gentiles.” ’ 12 When we heard this, we all begged Paul not to go up to Jerusalem. 13 He asked, ‘Why are you crying? Why are you breaking my heart? I’m ready to be put in prison. In fact, I’m ready to die in Jerusalem for the Lord Jesus.’ 14 We couldn’t change his mind. So we gave up. We said, ‘May what the Lord wants to happen be done.’ 15 After this, we started on our way to Jerusalem. 16 Some of the believers from Caesarea went with us. They brought us to Mnason’s home. We were supposed to stay there. Mnason was from Cyprus. He was one of the first believers.

Paul arrives in Jerusalem

17 When we arrived in Jerusalem, the brothers and sisters gave us a warm welcome. 18 The next day Paul and the rest of us went to see James. All the elders were there. 19 Paul greeted them. Then he reported everything God had done among the Gentiles through his work. 20 When they heard this, they praised God. Then they spoke to Paul. ‘Brother’, they said, ‘you see that thousands of Jews have become believers. All of them try very hard to obey the law. 21 They have been told that you teach Jews to turn away from the Law of Moses. You teach this to the Jews who live among the Gentiles. They think that you teach those Jews not to circumcise their children. They think that you teach them to give up our Jewish ways. 22 What should we do? They will certainly hear that you have come. 23 So do what we tell you. There are four men with us who have made a promise to God. 24 Take them with you. Join them in the Jewish practice that makes people pure and “clean”. Pay their expenses so they can have their heads shaved. Then everyone will know that these reports about you are not true in any way. They will know that you yourself obey the law. 25 We have already given written directions to the believers who are not Jews. They must not eat food that has been offered to statues of gods. They must not drink blood. They must not eat the meat of animals that have been choked to death. And they must not commit sexual sins.’ 26 The next day Paul took the men with him. They all made themselves pure and ‘clean’ in the usual way. Then Paul went to the temple. There he reported the date when the days of cleansing would end. At that time the proper offering would be made for each of them.

Paul is arrested

27 The seven days of cleansing were almost over. Some Jews from Asia Minor saw Paul at the temple. They stirred up the whole crowd and grabbed Paul. 28 ‘Fellow Israelites, help us!’ they shouted. ‘This is the man who teaches everyone in all places against our people. He speaks against our law and against this holy place. Besides, he has brought Greeks into the temple. He has made this holy place “unclean”. ’ 29 They said this because they had seen Trophimus the Ephesian in the city with Paul. They thought Paul had brought him into the temple. 30 The whole city was stirred up. People came running from all directions. They grabbed Paul and dragged him out of the temple. Right away the temple gates were shut. 31 The people were trying to kill Paul. But news reached the commander of the Roman troops. He heard that people were making trouble in the whole city of Jerusalem. 32 Right away he took some officers and soldiers with him. They ran down to the crowd. The people causing the trouble saw the commander and his soldiers. So they stopped beating Paul. 33 The commander came up and arrested Paul. He ordered him to be held with two chains. Then he asked who Paul was and what he had done. 34 Some in the crowd shouted one thing, some another. But the commander couldn’t get the facts because of all the noise. So he ordered that Paul be taken into the fort. 35 Paul reached the steps. But then the mob became so wild that he had to be carried by the soldiers. 36 The crowd that followed kept shouting, ‘Get rid of him!’

Paul speaks to the crowd

37 The soldiers were about to take Paul into the fort. Then he asked the commander, ‘May I say something to you?’ ‘Do you speak Greek?’ he replied. 38 ‘Aren’t you the Egyptian who turned some of our people against their leaders? Didn’t you lead 4,000 terrorists out into the desert some time ago?’ 39 Paul answered, ‘I am a Jew from Tarsus in Cilicia. I am a citizen of an important city. Please let me speak to the people.’ 40 The commander told him he could. So Paul stood on the steps and motioned to the crowd. When all of them were quiet, he spoke to them in the Aramaic language.

Apostelgeschichte 21 | Съвременен български превод New International Reader’s Version