Psalm 139 | Съвременен български превод

Божието всезнание и промисъл

(138)

1 За първия певец. Псалом на Давид. Господи, Ти ме изпита и ме познаваш. 2 Ти знаеш кога сядам и кога ставам, Ти разбираш отдалече моите мисли. 3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам и всички мои пътища са Ти известни. 4 Защото няма още дума на езика ми, а Ти, Господи, я знаеш цялата. 5 Обграждаш ме от всички страни и поставяш върху мене Своята ръка. 6 Чудно знание – недостижимо е за мене, не мога да го достигна. 7 Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие? 8 Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там! 9 Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море, 10 и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне. 11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина. 12 Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината. 13 Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. 14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. 15 Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. 16 Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях. 17 Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те! 18 Ако ги преброя, те са по-многобройни от пясъка. Събудих се и все още съм с Тебе. 19 Ти, Боже, погубваш нечестивите, отдръпни от мен кръвожадните мъже, 20 които говорят злобно против Тебе! Твоите врагове се вдигнаха напразно. 21 Господи, не мразя ли Твоите врагове и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе? 22 От цялото си сърце ги мразя – те са врагове за мене. 23 Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми! Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли! 24 Виж дали не вървя по лош път, води ме по вечния път!

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. De David. Psaume. Éternel! tu me sondes et tu me connais, 2 Tu sais quand je m'assieds et quand je me lève, Tu pénètres de loin ma pensée; 3 Tu sais quand je marche et quand je me couche, Et tu pénètres toutes mes voies. 4 Car la parole n'est pas sur ma langue, Que déjà, ô Éternel! tu la connais entièrement. 5 Tu m'entoures par derrière et par devant, Et tu mets ta main sur moi. 6 Une science aussi merveilleuse est au-dessus de ma portée, Elle est trop élevée pour que je puisse la saisir. 7 Où irais-je loin de ton esprit, Et où fuirais-je loin de ta face? 8 Si je monte aux cieux, tu y es; Si je me couche au séjour des morts, t'y voilà. 9 Si je prends les ailes de l'aurore, Et que j'aille habiter à l'extrémité de la mer, 10 Là aussi ta main me conduira, Et ta droite me saisira. 11 Si je dis: Au moins les ténèbres me couvriront, La nuit devient lumière autour de moi; 12 Même les ténèbres ne sont pas obscures pour toi, La nuit brille comme le jour, Et les ténèbres comme la lumière. 13 C'est toi qui as formé mes reins, Qui m'as tissé dans le sein de ma mère. 14 Je te loue de ce que je suis une créature si merveilleuse. Tes oeuvres sont admirables, Et mon âme le reconnaît bien. 15 Mon corps n'était point caché devant toi, Lorsque j'ai été fait dans un lieu secret, Tissé dans les profondeurs de la terre. 16 Quand je n'étais qu'une masse informe, tes yeux me voyaient; Et sur ton livre étaient tous inscrits Les jours qui m'étaient destinés, Avant qu'aucun d'eux existât. 17 Que tes pensées, ô Dieu, me semblent impénétrables! Que le nombre en est grand! 18 Si je les compte, elles sont plus nombreuses que les grains de sable. Je m'éveille, et je suis encore avec toi. 19 O Dieu, puisses-tu faire mourir le méchant! Hommes de sang, éloignez-vous de moi! 20 Ils parlent de toi d'une manière criminelle, Ils prennent ton nom pour mentir, eux, tes ennemis! 21 Éternel, n'aurais-je pas de la haine pour ceux qui te haïssent, Du dégoût pour ceux qui s'élèvent contre toi? 22 Je les hais d'une parfaite haine; Ils sont pour moi des ennemis. 23 Sonde-moi, ô Dieu, et connais mon coeur! Éprouve-moi, et connais mes pensées! 24 Regarde si je suis sur une mauvaise voie, Et conduis-moi sur la voie de l'éternité!

Psalm 139 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

Божието всезнание и промисъл

(138)