Apostelgeschichte 14 | Съвременен български превод

Апостол Павел и Варнава в Икония

1 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. 2 Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. 3 Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. 4 А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. 5 Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, 6 те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности 7 и там благовестяха.

Апостолите в Листра

8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. 9 Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, 10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. 11 А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. 13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. 14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: 15 „Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. 16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ 18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха, 19 от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. 20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.

Завръщане в Антиохия Сирийска

21 След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ 23 След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, 25 проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. 26 Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. 27 Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. 28 И там те престояха немалко време с учениците.

English Standard Version

Paul and Barnabas at Iconium

1 Now at Iconium they entered together into the Jewish synagogue and spoke in such a way that a great number of both Jews and Greeks believed. 2 But the unbelieving Jews stirred up the Gentiles and poisoned their minds against the brothers.* 3 So they remained for a long time, speaking boldly for the Lord, who bore witness to the word of his grace, granting signs and wonders to be done by their hands. 4 But the people of the city were divided; some sided with the Jews and some with the apostles. 5 When an attempt was made by both Gentiles and Jews, with their rulers, to mistreat them and to stone them, 6 they learned of it and fled to Lystra and Derbe, cities of Lycaonia, and to the surrounding country, 7 and there they continued to preach the gospel.

Paul and Barnabas at Lystra

8 Now at Lystra there was a man sitting who could not use his feet. He was crippled from birth and had never walked. 9 He listened to Paul speaking. And Paul, looking intently at him and seeing that he had faith to be made well,* 10 said in a loud voice, “Stand upright on your feet.” And he sprang up and began walking. 11 And when the crowds saw what Paul had done, they lifted up their voices, saying in Lycaonian, “The gods have come down to us in the likeness of men!” 12 Barnabas they called Zeus, and Paul, Hermes, because he was the chief speaker. 13 And the priest of Zeus, whose temple was at the entrance to the city, brought oxen and garlands to the gates and wanted to offer sacrifice with the crowds. 14 But when the apostles Barnabas and Paul heard of it, they tore their garments and rushed out into the crowd, crying out, 15 “Men, why are you doing these things? We also are men, of like nature with you, and we bring you good news, that you should turn from these vain things to a living God, who made the heaven and the earth and the sea and all that is in them. 16 In past generations he allowed all the nations to walk in their own ways. 17 Yet he did not leave himself without witness, for he did good by giving you rains from heaven and fruitful seasons, satisfying your hearts with food and gladness.” 18 Even with these words they scarcely restrained the people from offering sacrifice to them.

Paul Stoned at Lystra

19 But Jews came from Antioch and Iconium, and having persuaded the crowds, they stoned Paul and dragged him out of the city, supposing that he was dead. 20 But when the disciples gathered about him, he rose up and entered the city, and on the next day he went on with Barnabas to Derbe. 21 When they had preached the gospel to that city and had made many disciples, they returned to Lystra and to Iconium and to Antioch, 22 strengthening the souls of the disciples, encouraging them to continue in the faith, and saying that through many tribulations we must enter the kingdom of God. 23 And when they had appointed elders for them in every church, with prayer and fasting they committed them to the Lord in whom they had believed.

Paul and Barnabas Return to Antioch in Syria

24 Then they passed through Pisidia and came to Pamphylia. 25 And when they had spoken the word in Perga, they went down to Attalia, 26 and from there they sailed to Antioch, where they had been commended to the grace of God for the work that they had fulfilled. 27 And when they arrived and gathered the church together, they declared all that God had done with them, and how he had opened a door of faith to the Gentiles. 28 And they remained no little time with the disciples.

Apostelgeschichte 14 | Съвременен български превод English Standard Version