1.Mose 41 | Библия, ревизирано издание

Йосиф разтълкува съня на фараона

1 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил*. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката. 3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. 4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. 9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. 13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. 14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. 17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. 18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. 20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. 25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. 28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. 29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. 33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. 35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

Йосиф – управител на Египет

37 Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. 38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? 39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. 43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя. 45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах* и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.

Изпълнение на фараоновия сън

46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви. 49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. 50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. 51 Йосиф наименува първородния Манасия*, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем*, защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. 53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя, 54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете. 56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.

Segond 21

Joseph devant le pharaon

1 Au bout de 2 ans, le pharaon fit un rêve dans lequel il se tenait près du fleuve. 2 Alors sept vaches belles et grasses sortirent du fleuve et se mirent à brouter dans la prairie. 3 Sept autres vaches laides et maigres sortirent du fleuve après elles et se tinrent à côté d'elles au bord du fleuve. 4 Les vaches laides et maigres mangèrent les sept vaches belles et grasses. Puis le pharaon se réveilla. 5 Il se rendormit et fit un second rêve: sept épis gros et beaux montaient sur une même tige. 6 Sept épis maigres et brûlés par le vent d'est poussèrent après eux. 7 Les épis maigres engloutirent les sept épis gros et pleins. Puis le pharaon se réveilla. Voilà quel était le rêve. 8 Le matin, le pharaon eut l'esprit troublé et il fit appeler tous les magiciens et tous les sages de l'Egypte. Il leur raconta ses rêves, mais personne ne put les lui expliquer. 9 Alors le grand responsable des boissons prit la parole et dit au pharaon: «Je vais rappeler aujourd'hui le souvenir de ma faute. 10 Le pharaon s'était irrité contre ses serviteurs, et il m'avait fait mettre en prison dans la maison du chef des gardes, ainsi que le chef des boulangers. 11 Nous avons tous les deux fait un rêve au cours d'une même nuit, et chacun de nous a reçu une explication en rapport avec le rêve qu'il avait fait. 12 Il y avait là avec nous un jeune Hébreu, un esclave du chef des gardes. Nous lui avons raconté nos rêves et il nous les a expliqués. 13 Tout s'est produit conformément à l'explication qu'il nous avait donnée: le pharaon m'a rétabli dans mes fonctions et a fait pendre le chef des boulangers.» 14 Le pharaon fit appeler Joseph. On s'empressa de le faire sortir de prison. Il se rasa, changea de vêtements et se rendit vers le pharaon. 15 Le pharaon dit à Joseph: «J'ai fait un rêve. Personne ne peut l'expliquer, et j'ai appris à ton sujet que tu peux expliquer un rêve après l'avoir entendu.» 16 Joseph répondit au pharaon: «Ce n'est pas moi, c'est Dieu qui donnera une réponse favorable au pharaon.» 17 Le pharaon dit alors à Joseph: «Dans mon rêve, je me tenais sur le bord du fleuve. 18 Alors sept vaches grasses et belles sont sorties du fleuve et se sont mises à brouter dans la prairie. 19 Sept autres vaches sont sorties après elles, maigres, très laides et décharnées; je n'en ai pas vu d'aussi laides dans toute l'Egypte. 20 Les vaches décharnées et laides ont mangé les sept premières vaches qui étaient grasses. 21 Elles les ont englouties dans leur ventre sans qu'on s'aperçoive qu'elles y étaient entrées: leur apparence était aussi laide qu'avant. Puis je me suis réveillé. 22 J'ai vu encore en rêve sept épis pleins et beaux qui montaient sur une même tige. 23 Sept épis vides, maigres, brûlés par le vent d'est, ont poussé après eux. 24 Les épis maigres ont englouti les sept beaux épis. Je l'ai dit aux magiciens, mais personne ne m'a donné l'explication.» 25 Joseph dit au pharaon: «Ce qu'a rêvé le pharaon correspond à un seul événement. Dieu a révélé au pharaon ce qu'il va faire. 26 Les sept belles vaches sont sept années, et les sept beaux épis aussi: c'est un seul rêve. 27 Les sept vaches décharnées et laides sorties après les premières sont sept années, tout comme les sept épis vides brûlés par le vent d'est. Ce sont sept années de famine. 28 C'est comme je viens de le dire au pharaon, Dieu montre au pharaon ce qu'il va faire: 29 il y aura sept années de grande abondance dans toute l'Egypte; 30 sept années de famine les suivront, et l'on oubliera toute cette abondance en Egypte. La famine détruira le pays. 31 Cette famine qui suivra sera si forte qu'on ne s'apercevra plus de l'abondance dans le pays. 32 Si le pharaon a vu le rêve se répéter, c'est que la décision est ferme de la part de Dieu et qu'il la mettra rapidement en œuvre. 33 Maintenant, que le pharaon choisisse un homme intelligent et sage et qu'il le mette à la tête de l'Egypte. 34 Que le pharaon établisse des commissaires sur le pays pour prélever un cinquième des récoltes de l'Egypte pendant les sept années d'abondance. 35 Qu'ils rassemblent tous les produits de ces bonnes années à venir, qu'ils amassent, sous l'autorité du pharaon, du blé et des vivres dans les villes et qu'ils en aient la garde. 36 Ces provisions formeront une réserve pour le pays, pour les sept années de famine qui frapperont l'Egypte, afin que le pays ne soit pas détruit par la famine.»

Joseph gouverneur de l'Egypte

37 Ces paroles plurent au pharaon et à tous ses serviteurs. 38 Le pharaon dit à ses serviteurs: «Pourrions-nous trouver un homme tel que celui-ci, qui a en lui l'Esprit de Dieu?» 39 Et le pharaon dit à Joseph: «Puisque Dieu t'a fait connaître tout cela, il n'y a personne qui soit aussi intelligent et aussi sage que toi. 40 Tu seras responsable de ma maison et tout mon peuple obéira à tes ordres. Le trône seul m'élèvera au-dessus de toi.» 41 Le pharaon dit à Joseph: «Vois, je te donne le commandement de toute l'Egypte.» 42 Le pharaon retira l'anneau de son doigt et le passa au doigt de Joseph. Il lui donna des habits en fin lin et lui mit un collier d'or au cou. 43 Il le fit monter sur le char qui suivait le sien et l'on criait devant lui: «A genoux!» C'est ainsi que le pharaon lui donna le commandement de toute l'Egypte. 44 Il dit encore à Joseph: «C'est moi qui suis le pharaon, mais sans ton accord personne ne lèvera la main ni le pied dans toute l'Egypte.» 45 Le pharaon appela Joseph Tsaphnath-Paenéach* et lui donna pour femme Asnath, fille de Poti-Phéra, le prêtre d'On*. Joseph partit pour visiter l'Egypte. 46 Il était âgé de 30 ans lorsqu'il se présenta devant le pharaon, le roi d'Egypte. Il quitta le pharaon et parcourut toute l'Egypte. 47 Pendant les sept années de fertilité, la terre rapporta abondamment. 48 Joseph rassembla tous les produits de ces sept années en Egypte. Il entreposa des vivres dans les villes en mettant à l'intérieur de chaque ville les produits des campagnes environnantes. 49 Joseph amassa du blé comme le sable de la mer: en quantité si considérable que l'on cessa de compter parce qu'il n'y avait plus de nombre.

Naissance de Manassé et d'Ephraïm

50 Avant les années de famine, Joseph eut deux fils que lui donna Asnath, fille de Poti-Phéra, le prêtre d'On. 51 Joseph appela l'aîné Manassé, car, dit-il, «Dieu m'a fait oublier toutes mes peines et toute ma famille.» 52 Et il appela le second Ephraïm, car, dit-il, «Dieu m'a donné des enfants dans le pays de mon malheur.» 53 Les sept années d'abondance qu'il y eut en Egypte passèrent, 54 et les sept années de famine commencèrent à venir, comme Joseph l'avait annoncé. La famine régna dans tous les pays, mais dans toute l'Egypte il y avait du pain. 55 Quand toute l'Egypte commença aussi à avoir faim, le peuple cria au pharaon pour avoir du pain. Le pharaon dit à tous les Egyptiens: «Allez vers Joseph et faites ce qu'il vous dira.» 56 La famine régnait sur tout le pays. Joseph ouvrit tous les centres d'approvisionnement et vendit du blé aux Egyptiens, car la famine était forte en Egypte. 57 On arrivait de tous les pays en Egypte pour acheter du blé à Joseph, car la famine était forte partout.

1.Mose 41 | Библия, ревизирано издание Segond 21