Psalm 104 | Библия, синодално издание

1 Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му; 2 възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса. 3 Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа. 4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му. 5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му, 6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници. 7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя. 8 Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове, 9 що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака, 10 и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, 11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие. 12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея 13 и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, – 14 никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше: 15 „не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“ 16 И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби. 17 Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф. 18 Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му, 19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита. 20 Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи; 21 постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения, 22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост. 23 Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя. 24 И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му. 25 Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му. 26 Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. 27 Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. 28 Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му. 29 Превърна водата им в кръв и измори рибата им. 30 Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. 31 Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели. 32 Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им, 33 и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели. 34 Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй; 35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им. 36 И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила. 37 И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им. 38 Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях. 39 Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем. 40 Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше. 41 Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места, 42 защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама, 43 и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие, 44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците, 45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

Segond 21

Louange au Dieu de la création

1 Bénis l'Eternel, mon âme! Eternel, mon Dieu, tu es infiniment grand, tu es revêtu de splendeur et de magnificence. 2 L'Eternel s'enveloppe de lumière comme d'un manteau, il étend le ciel comme une tente. 3 Il construit sa demeure au-dessus de l'eau, il fait des nuages son char, il s'avance sur les ailes du vent. 4 Il fait des vents ses messagers, des éclairs ses serviteurs.* 5 Il a établi la terre sur ses fondements: elle ne sera jamais ébranlée. 6 Tu l'avais couverte de l'océan comme d'un vêtement, l'eau recouvrait les montagnes; 7 elle a fui à ta menace, elle s'est sauvée au son de ton tonnerre. 8 Des montagnes se sont élevées, des vallées se sont abaissées, à la place que tu leur avais fixée. 9 Tu as posé une limite que l'eau ne doit pas franchir, afin qu'elle ne revienne plus couvrir la terre. 10 Il conduit les sources vers des torrents qui parcourent les montagnes. 11 Tous les animaux sauvages y boivent, les ânes y étanchent leur soif. 12 Les oiseaux du ciel nichent sur leurs rives et chantent dans les feuillages. 13 Du haut de sa demeure, Dieu arrose les montagnes. La terre est rassasiée du fruit de ton travail. 14 Il fait pousser l'herbe pour le bétail et les plantes pour les besoins de l'homme afin que la terre produise de la nourriture: 15 le vin qui réjouit le cœur de l'homme et fait plus que l'huile resplendir son visage, et le pain qui fortifie le cœur de l'homme. 16 Ils sont bien nourris, les arbres de l'Eternel, les cèdres du Liban, qu'il a plantés. 17 C'est là que les oiseaux font leurs nids. La cigogne a sa demeure dans les cyprès, 18 les hautes montagnes sont pour les bouquetins, les rochers sont le refuge des damans. 19 Il a fait la lune pour marquer les temps; le soleil sait quand il doit se coucher. 20 Tu fais venir les ténèbres, et c'est la nuit. Tous les animaux des forêts se mettent alors en mouvement; 21 les lionceaux rugissent après leur proie, ils demandent leur nourriture à Dieu. 22 Le soleil se lève: ils se retirent et se couchent dans leurs tanières. 23 Quant à l'homme, il sort pour se rendre à son activité et à son travail jusqu'au soir. 24 Que tes œuvres sont nombreuses, Eternel! Tu les as toutes faites avec sagesse. La terre est remplie de tes biens. 25 Voici la mer, immense et vaste: là vivent, innombrables, des animaux, petits et grands. 26 Les bateaux la sillonnent, tout comme le léviathan*, que tu as formé pour qu'il y joue. 27 Tous ces animaux espèrent en toi pour que tu leur donnes la nourriture au moment voulu. 28 Tu la leur donnes, et ils la prennent; tu ouvres ta main, et ils sont rassasiés de biens. 29 Tu te caches, et ils sont épouvantés; tu leur retires le souffle, et ils expirent, ils retournent à la poussière. 30 Tu envoies ton souffle, et ils sont créés; tu renouvelles ainsi la surface de la terre. 31 Que la gloire de l'Eternel dure éternellement! Que l'Eternel se réjouisse de ses œuvres! 32 Il regarde la terre, et elle tremble; il touche les montagnes, et elles fument. 33 Je veux chanter en l'honneur de l'Eternel tant que je vivrai, je veux célébrer mon Dieu tant que j'existerai. 34 Que ma louange lui soit agréable! Je veux me réjouir en l'Eternel. 35 Que les pécheurs disparaissent de la terre et qu'il n'y ait plus de méchants! Bénis l'Eternel, mon âme! Louez l'Eternel!

Psalm 104 | Библия, синодално издание Segond 21

Louange au Dieu de la création